Пещери

Подземното царство на пещера Леденика

Тази мравка ни посрещна пред входа на пещерата
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Това бе една дълго планувана екскурзия. Началото на май. 4-ма ентусиасти потеглихме на една доста обширна като територия, време, култура част на страната. Пътуването ни премина през Враца, Монтана, Мездра, Белоградчик, Видин и всички природни и исторически забележителности от района. Но, в този си разказ ще се спра на пещера Леденика.

1. Пътуването

Пътуването ни започна в ранната утрин на 1 май. Можете да си представите придвижването в един прекрасен пролетен, почивен ден, част от поредицата почивни дни… Имаше няколко варианта за да достигнем до заветните точки на плана ни, измежду които са пътят през Искърското дефиле, през прохода Петрохан, но ние избрахме път Е 79. С качването на магистралата разбрахме, че това ще бъде един необикновен ден. Без да преувеличавам колите бяха обсадили и трите ленти на нашето платно.

Задръстване на път към пещера Леденика

На път по Е 79

Около 5-6 км пълзяхме заради едно стеснение на магистралата, което обединяваше двете и части. Така прекарахме около час, докато стигнем до отбивката за Враца и Видин. Оттам пътуването премина гладко. Пътят е в сравнително добро състояние. Преминахме покрай Ботевград,   за който обаче не остана време. Зад нас останаха Скравена, Люти дол. Нещото, от което не откъснах дълго поглед бе пейзажа, който ни разкриваше Врачанския балкан. Могъщ, достолепен, обагрен в светло, тъмно зелено, тук там бяло и жълто от цветовете на храстчетата. Картина, която не можеш да нарисуваш. Трябва да я видиш и преживееш. И като си представя Ботевите четници през лятото на 1876, разигралата се битка за свободата на връх Околчица… Настръхваш. Врачанският балкан пази своите тайни..

2. Обяд във Враца

Направихме кратка пауза във Враца за обяд. По препоръка посетихме комплекс „Чайка“ или перлата на прохода Вратцата, разположен на основния път за пещера  Леденика“(17 км) и Врачанската екопътека (3 км). Комплексът включва хотелска част, както и огромен  ресторант-градина. Уникалността на това място съчетава в себе си невероятната природна среда, в която се намира комплекса и вкуса на традиционна българска кухня. Покрай комплекса минава река Лева, която с ромоленето си допринесе за приятните мигове с моите приятели. Опитахме от вкусните ястия и останахме очаровани от обслужващия персонал. Няколко думи и за невероятния скален феномен Вратцата.

Това е скален феномен Вратцата по пътя към пещера Леденика

Скалният феномен Вратцата

Вратцата представлява ждрело на границата между планината и града. Учудващо малка е реката, която някога е изсякла този пролом през варовиковите скали и за да образува това ждрело. Най високите скали на Балканския полуостров- 600 метра доломити, опасващи прохода от двете му страни. Видяхме алпинисти върху един скален масив, които бяха разположили своите палатки по брега на реката. Интересно бе да видим малките човешки фигури на десетки метра над нас изкачвайки се нагоре към висините, търсещи адреналина и свободата. В пролома могат да се видят и запазените останки от средновековната крепост Вратица. С две думи природен парк Врачански балкан заслужава всяка минута и всеки пропътуван километър. След като хапнахме се отправихме по луъкатъшещия път към пещера Леденика. Бях ходила преди 7-8 години, но нямах много ясни спомени оттам. Пътят се отклонява надясно точно преди табелата за Згориград.  А пейзажите, които се откриваха пред мен, пътувайки нагоре по пътя… приказно красиви!

По пътя към пещерата

Изглед от пътя към пещерата

И последваха поредица завои. Пътят не е в добро състояние, определено. Шарената сянка от раззеленилите се дървета доста пречеше и многото дупки се сливаха и нямаше как да се избегнат напълно.

3. Пред пещерата

Е, след 15-на минути пристигнахме пред хижа Леденика. Имаше доста паркирали коли. Хубаво е, че толкова хора прекарваха свободното си време сред природата. Продължихме около 100-на метра и стигнахме до новоизградения парк Леденика. Непосредствено в самото му начало има паркинг за автомобили, където спряхме и ние. Бързо сменихме обувките с по-подходящи, сложихме по едно дебело яке и потеглихме към парка и пещерата. Той функционира от 2014 г. Изграден е по европейски проект  „Туризъм без сезони“ с участието на община Враца.

Това е поляната пред пещерата

Паркингът и поляната пред пещера Леденика

Паркчето впечатлява с цветните градини разположени по близките склонове. Има изградена театрална сцена,която става арена на различни артистични мероприятия и карнавали. Няколко макета на Баба Яга, рицар, принц и принцеса пък забавляваха малките посетители, като ги обграждаха за снимки. Паркът предлага разходки по екопътеки, спортни и развлекателни игри за малки и големи, както и конна езда за съвсем начинаещи.

Място за забавление на най-алките посетители на пещера Леденика

Забавление за най-малките

Над самата пещера има изграден туристическо-информационен център с малък щанд за сувенири, мултимедиен макет на врачанския Балкан. Посрещна ни една изключително усмихната и приветлива дама, която впоследствие се оказа и нашия екскурзовод в пещерата. Влиза се на всеки кръгъл час. А за големината на групата не мисля, че има ограничение, съдейки по големината на нашата. Имаше хора от всякаква възраст. Пред самия вход има изграден макет на скален тунел , над който е кацнало насекомо-според мен мравка с фенер и каска.

Тази мравка ни посрещна пред входа на пещерата

Мравката, която посреща посетителите на пещера Леденика

Отново макет-цветен и забавен. Отстрани на входа има амфитеатрално разположени седалки за чакащите. А определено имаше доста такива.

4. Едно подземно царство

Стана 14.00 и вратите на пещерата се отвориха за да навлезем в едно подземно царство  от пещерни образувания, висящи прилепи от тавана, както и много легенди. Предварително знаехме, че както във всяка пещера и в тази температурата е постоянна през цялата година- между 8-16 градуса. Влажността на въздуха е доста висока 92 %. Пещера Леденика е отворена целогодишно за посещения. Приспособена за посещения е от 1961 година, но през 2005 година изцяло е обновена инфраструктурата и. Маршрутът на пещерата, по който преминахме е 350 м.  Входът на пещерата се намира на около 800 м. надморска височина.

Това е входът на пещерата

Входът на пещерата

Името и идва от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в началото на пещерата през зимата, когато в тази зала температурата пада до -20. Това е „Предверието“ и оттук започна нашата разходка. Виждаха се няколко големи леденни късове и определено се усещаше доста хладно. Това е и най ниската част на пещерата. Следва ниския проход  „Плъзнята“ през който преминахме почти лазейки. Стигнахме до малка кръгла зала, след която следва още един кратък проход за да достигнем до „Голямата концертна зала“, в която всяка година по време на „Ботевите дни“ , провеждани от 24 май до 2 юни се провеждат концерти. Тези дни са посветени на големия български поет и революционер Христо Ботев (1848- 1876) и храбрата му чета, отдали живота си в борбата за освобождение от турско робство. Група странджански баби не пропуснаха да изпробват уникалната акустика на залата, най-голяма на Балканите като се изявиха с народна песен типична за техния край и  набързо сформираха и малко хоро. Определено вдигнаха настроението на цялата група туристи. Симпатичната екскурзоводка беше изключително изчерпателна и с усмивка показваше различните скални образувания наподобяващи „ Дядо Коледа“, „Къщичката на Баба Яга“, „Орела“, „Главата на великана“ и др.

Пещера Леденика и сталагмитите в нея

Забележителните форми в пещерата

След концертната зала се изкачихме по метално стълбище, бих казала доста отвесно и пътят предлагаше две възможности. Естествено ние минахме по-нетрадиционния маршрут, който премина през няколко галерии с невероятни сталактити, сталагмити и сталактони. Озовахме се при  останалата част на групата и поехме към Малката и голямата пропаст, последвани от коридора със „Завеските“ и достигнахме до „Бялата зала“. В една от залите видяхме прилем, който явно още спеше зимен сън и предизвика естествената реакция на децата в групата, които почнаха да го сочат „Батман, батман“. Нещо което не знаех, но научих е свързано с богатото фаунистично разнообразие, включващо 53 животински вида, сред които и насекомото Светломразец. И Вие не сте чували за него, нали? Интересното покрай това насекомо е фактът, че то изпитва силна непоносимост към светлината и дотолкова добре се е адптирало към мрака на пещерата, че ако излезе на светлина, умира. Не пропуснахме да оставим монетки в едно малко, не много дълбоко синтрово езерце. Поверието е, че изпълнява желанията на всеки потопил ръка в него. Да видим…  Снимки са позволени без светкавица.

Скални образувания в Леденика

Невероятните скални воали в Леденика

Най-високата точка на пещерата се нарича „Седмото небе“. Върнахме се по обратния път. Добре, че бяхме облякли подходящи дрехи, тъй като на места бе изключително кално. Неслучайно винаги екскурзоводите съветват да сме в подходящо облекло.

Пещера Леденика и метални стълби в нея

Стълбище към залите в пещера Леденика

Разходката в  пещера Леденика приключи и дойде време отново да излезем на светлина. Пред входа на пещерата вече бе сформирана нова група нетърпеливи хора, чакащи да направят прехода. Светът е толкова малък, че всеки от нашата група срещна колега, състудент или приятел. Това говори само и единствено за популярността на тази туристическа дестинация.

Направихме още малко снимки. Взехме печат за книжката „Стоте национални туристически обекти“ от информационно-туристическия център. С постановление на Министерски съвет от 1960 г. Пещера „Леденика“ е обявена за природна забележителност и включена в Списъка на защитени територии и защитени зони в България. Входната такса за пещерата струва 6 лв., а с намалението за ученици, студенти и пенсионери цената е 4 лв. Има отстъпки за групи над 10 човека, като там цените респективно са 5 лв./3 лв. Допълнително може да заплатите за атракционите-алпийски тролей, въжена пътека, стена за катерене, както и за 5D прожекция.

Взехме няколко магнита за подарък, както и задължителната за мен картичка от всяко място, на което съм била. Отбихме се за по кафе в хижа „Леденика“, поехме малко въздух и потеглихме към следващата дестинация, а именно Белоградчик и прочутият феномен Белоградчишки скали. По-късно ни предстоеше да посетим и друга пещера – Магурата, за която разказвам в този пост.

Map not available!

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: