По света

Амалфи и Позитано – перлите на Костиера Амалфитана

Позитано
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Област Кампания, Амалфийското крайбрежие, Costiera Amalfitana.

Една сбъдната мечта. Толкова съм разглеждала снимки, толкова съм чела  за Амалфийското крайбрежие… Случи се…

И ето, че още една мечта е сбъдната. Както вече съм ви разказвала екскурзията стартира от Неапол. В рамките на три дни, последователно бяха посетени : Ден 1-Неапол; Ден 2- Амалфийско крайбрежие, Ден 3- Помпей, Херкулан, Оплонтис, Стабия.

Неапол

В ден 2-ри от това приключение рано сутринта се качихме на влак, който ни отведе до Соренто. Съветвам ви, когато пътувате из Неапол и Кампания и не разполагате с кола, закупете си Arte Card. Тази карта е с множество преимущества – два напълно безплатни входа на забележителности, останалите на 50 %, безплатен транспорт не само в Неапол, но и в цяла област Кампания ви позволява да се прекачвате от автобус на автобус, от влак на влак без да бързате и да се редите на опашки. Съветвам ви с две ръце за тази ArteCard.

След като пристигнахме в Соренто, точно под самата жп гара се намира и мястото, откъдето тръгват автобусите към Амалфи, Позитано и към всички останали бисери в перлата на Костиера Амалфитана.

За жалост времето не достигна за да посетим всички повече от 10 приказни крайбрежни градчета. Но оставяме си нещо и за следващия път.

Разходката започна от Соренто с първа спирка в Амалфи, след което към Позитано и после обратно към Соренто и Неапол.

Амалфи 

Амалфи е курортен морски град в Югозападна Италия, намиращ се в област Кампания. Отстои на 47 км от Неапол. Цялото крайбрежие край живописното градче е включено в списъка със световно културно и природно наследство на Юнеско. Населението наброява малко над 5000 души.

Амалфи

Плажът на Амалфи през октомври

Амалфи – едно от онези места, в които се влюбваш безмилостно и безвъзвратно от пръв поглед и за цял живот. Ще си позволя да цитирам думите на писателя Андре Жид от книгата „Аморалистът“ – „Нищо по-красиво не може да се види на земята…“. Тези думи ме впечатлиха силно още докато се подготвях за това пътуване. Нямах търпение да разбера какво ме очаква.

Амалфи

Пред градските порти

И ето, че автобусът ни остави на малко площадче, което се явява и гара. Тя се намира в най-ниската част на града, на самия бряг. Точно до нея е и кеят и градският плаж. Разходихме се по кея, направихме много снимки и се отправихме към вътрешността на Амалфи. Съветвам ви именно оттук да започнете разходката.

Амалфи

Тесни, тесни улички

Влизайки в същинско Амалфи ще преминете първо през малък площад Пиаца Дуомо, заобиколен от тратории и пицерии, от които любезни италианци ще ви приканват именно в тяхното заведение да седнете.

Амалфи

Площадът пред катедралата

Ние решихме, че ще обходим цялото градче или поне централната му градска част и след това ще се отдадем на гастрономически изживявания. Така и направихме. Разходихме се до самия край на центъра на града, който се разполога по оста на една тясна уличка. Толкова тясна, че през нея може да мине само 1 кола. От двете страни на улицата изникваха шарени дюкянчета със примамващи погледа сувенири, магнитчета и всякакви други изделия, предназначени за жадното туристическо око. В края на въпросния маршрут стигнахме до Музея на ръчната хартия, който се помещава в стара фабрика за хартия.

Амалфи

Фабрика за хартия в Амалфи

Обезателно го посетете. Обходихме центъра и вниманието ни бе привлечено от красива катедрала, която се издигаше нависоко. Катедралата на Амалфи се извисява нависоко, а в подножието и е малкия площад Пиаца Дуомо. Шестдесет и две стръмни стъпала ни отведоха към входа й.

Амалфи

„Свети Андрей“

Катедрала е посветена на Свети Андрей-патронен светец, както на Амалфи, така и на Русия и Шотландия. Интериорът на катедралата е пищен, предимно бароков. Съветвам ви да отделите малко време и да я разгледата. В двора на катедралата има малък манастир, катедрален музей, като там се намира и гробницата на Свети Андрей. Украсена с много рисунки на светци, фасадата е увенчана с голяма фреска на Свети Андрей.
След обиколката на „Свети Андрей“ си избрахме една от централните ресторанти и там се отдадохме на заслужена почивка. Опитахме вкусна паста, опитахме местното вино и разбира се не препусхнахме десрта и лимончелото.

Като цени, искам да ви споделя, че до момента, тази част на Италия (Неапол и Кампания) е определено най-достъпната като цени. Дори и в Амалфи, обядът ни излезе почти колкото един такъв във София.

Амалфи

Амалфийският бряг

Позитано 

Позитано те разтърсва дълбоко. То е място-съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си тръгнеш”– пише Джон Стайнбек през 1953 г. в статия за спписание Harper’s Bazaar. Той посещава Позитано и го описва като малко рибарско градче, за което знаят много малко италианци. След неговия разказ Позитано губи своята безизвестност завинаги и се превръща в една от най-желаните и посещавани дестинации в Италия днес.

Позитано

Една запомняща се гледка към Позитано

Позитано е живописен курорт, разположен в област Кампания на провинция Салерно. Дом е на малко повече от 4000 души, като през лятото заедно с гостите и посетителите на града, бройката драстично нараства.

Едно от онези места, които те карат да загубиш ума и дума, да гледаш със широко отворени очи и уста, зейнала от великолепието на природата и архитектурното майсторство на местните. Трудно ще откриете човек, който не е чувал или виждал на снимка накацалите цветни къщички по склона на планината, а най-ниската част на града се мие от морето.

Позитано

Спускане към самия център на красивото Позитано

Когато ние посетихме това красиво бижу, туристическият сезон не бе в пика си и може би и заради това бе една идея малко по-спокойно. Но ако отидете през лятото и особено, ако сте  с кола доста ще се поизпотите докато намерите място за паркиране. Уличките са тесни, платените паркинги са препълнени…

Ние бяхме улеснени с това, че бяхме с градски транспорт и нямахме проблем с паркирането.

Позитано

Животът тук не спира…

Тръгвайки от високата част на града се спуснахме надолу… Пътчето се виеше, около него имаше китни кафетерии, джелатерии, магазинчета за сувенири, фрутерии с всевъзможни екзотични плодове и зеленчуци.

Спускайки се надолу се озовахме на малко площадче, отново цялото с малки кокетни магазини, галерии. И отново лимони, лимони… навсякъде под всякаква форма.

Позитано

Изящна статуя на морския бряг

В най-ниската част на града всъщност се намира и самия център на града. В Позитано има доста историччески и архитектурни забележителности, въпреки, че те нямат популярността на други атракции в Италия. Това, което успяхме да видим и то само отвън, тъй като бе затворено и се извършваха реставрационни процеси бе църквата „Санта Мария Асунта“, която датира от XIII в и е известна с византийската живопис Черната Мадона.

Позитано

Октомврийското слънце заслепява…

Тъй като не разполагахме с много време решихме да се отдадем на спокойна разхдка по калдъръмените улички, да вдишаме аромата на цъфтящи богимвилии и този на море. Слязохме до самия плаж, където ако разполагате с повече време може да се повозите на корабче и така от друга гледна точка да се насладите на красивия планински пейзаж с накацали цветни къщички и всичко това на фона на тюркоазено синьото море. Обезателно опитайте от тукашните десерти, сладоледи и лимончело.

Позитано

Многозначителна табела

Оттук отново по виещия се нагоре път се изкачихме до основното шосе (широко, колкото две коли да се разминат и почти без тротоар за пешеходци), където изчакахме автобуса от Амалфи и потеглихме отново към Соренто и така бленувания Херкулан.

 

 

Map not available!

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: