Екопътеки  Природни

Дяволската пътека – новата екстремна прелест на Родопите

Дяволска пътека
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Много обичам Пампорово и Родопите и всеки път, когато съм тяхна гостенка гледам да обикалям нови и непознати места. Мястото, за което днес ще ви разкажа не е много популярно все още, но пък определенo има голям потенциал според мен. На дневен ред днес е Дяволската  пътека.  Доста бях чела за нея и снимките, които видях ме оставиха без дъх. Веднага организирах пътуването и уикенда вече бяхме там.

Къде се намира Дяволската пътека и как се стига до нея?

Дяволска пътека

Точно преди входа на село Борино, завийте наляво

До Дяволската пътека може да стигнете като поемете към село Борино. То се намира в Югозападните Родопи, на 60-на км от Смолян. На самия вход на село Борино трябва да се отбиете наляво към местността Чала. Има малка табела, указваща посоката на Дяволската пътека и Дяволски мост. След няколко километра ще видите метален монумент с надпис „Дяволска мост“.

Дяволска пътека

Паркинга в началото на Дяволска пътека

Тук, също свивате наляво и продължавате около стотина метра до големия паркинг в началото на екопътеката.

Дяволската пътека

Музеят на катрана

Със сигурност ще забележите и “Музея на катрана”, който е разположен до самия паркинг и представлява дървена постройка с описателни табели за боровия катран, както и с маси и пейки за почивка.

Дяволска пътека

Арката на входа с дяволската глава

Двата входа на Дяволска пътека

Дяволската екопътека има два входа. Единият е горепосоченият откъм село Борино, а другият вход(изход) е откъм Буйновското ждрело (мястото на водослива на река Буйновска и Чатак дере). Аз лично бих ви посъветвала да тръгнете откъм село Борино и да приключите разходката откъм Буйновското ждрело и при желание може да разгледате Ягодинската пещера, и ако случайно адреналинът не ви е стигнал, може да вземете още една доза, изкачвайки се към панорамна площадка Орлово око с високопроходим джип.

Орлово око

Малко повече за пътеката

Тя е реализирана по проект “Среднопланински атрактивен маршрут Дяволска пътека”. Проектът е подкрепен по мярка 313 4 “Насърчаване на туристическите дейности от ПРСР 2007-2013″.  Дяволската пътека е официално открита и отворена за туристи през август, миналата 2015 година.

Дяволска пътека

Покрай реката

Тя представлява съвкупност от естакади, дървени мостчета, конзолни платформи, водни каскади, скални форми, ерозионни котли и невероятни панорамни площадки към природна забележителност Дяволски мост и водослива на реките Буйновска и Чатак дере.

Моята разходка из Дяволска екопътека

И така. Нашата разходка започна от паркинга, навлизайки към пътеката под една висока арка с голяма дяволска глава. Давметна само, че тук не се заплаща вхона такса, както и няма работно време. Пътят постепенно навлизаше в планината. Реката минаваше вдясно от нас през цялото време. Няколко стада с крави пък спокойно си пасяха и представляваха красива панорама за фотоапаратите на всички ни.

Дяволска екопътека

Позираше, как да не я заснема 🙂

От самия паркинг след около километър се озовахме до едно дървено мостче, минаващо над река Чатак дере. Вляво от моста има голяма вековна върба, пред която има надпис с легендата за нея. Тя разказва, че през 50-те години на 20 в. местен жител открил в корените и 157 златни турски монети. Преминахме през мостчето и навлязохме във вековна гора.

Дяволска пътека

„Златната върба“-Дървото на късмета

Доста бях попрочела за пътеката преди да дойда и с нетърпение очаквах прочутия Дяволски мост. След 15-на минути и леко изкачване на терена се озовахме пред скалния феномен Дяволски мост. Той представлява скална арка с височина 18 м до нивото на водата и ширина на отвора около 6 м.

Дявплският мост

На фона на Дяволския мост

Стръмна, но добре обезопасена дървена стълба се спуска под Дяволски мост, като минавайки по него на няколко места се виждат участъци от страховитото ждрело на Чатак дере. Ако се страхувате от височини има вариант да заобиколите моста по полегата, добре оформена пътека. Мястото, на което двете пътеки се събират, след Дяволски мост има сенчест участък с няколко пейки, на които не пропуснахме да отпочинем.

Дяволски мост

Стръмните стълби не са за всеки

Заредени с енергия и в очакване на още места, напоени с адреналин продължихме, подминахме симпатична дървена беседка и след около 30-на минути достигнахме до каскада от водопади “Скритите водопади”. Времето бе доста топло и пръските на водата бяха определено нещото, което радваше всички ни. След като хубаво наснимах “Скритите водопади”, продължихме и към най-екстремната част от пътеката, според мен “Скалният кулоар”.

Дяволската пътека

Част от водопадите

Представете си отвесни може би 50-60 метрови скали, по които се спускат дървени стълбища. И определено това бяха едни от най-екстремните стъпала, по които съм слизала някога.

Дяволската пътека

И още стъпала…

Заставайки над тях всички се сливаха, на места са почти перпендикулярни. Но лека-полека се преодоляват и преминават в равна дървена рампа, по която стигнахме до мястото, на което реката прави завой и наближава Буйновското ждрело.

Дяволската пътека

Страховито, вълнуващо и запомнящо се!

Тук бе и крайната точка на нашата разходка. До края и, тоест до мястото, на което двете реки Буйновска и Чатак дере сливат водите си (асфалтовия път по Буйновското ждрело) и до информационния пункт остават около 10-15 мин.

Дяволска екопътека

Екстремно е!

По пътя наобратно  се натъкнахме на табела, която съобщаваше, че в крайната точка при Буйновското ждрело може да се наеме кола, която да ни закара обратно до паркинга, където бяхме оставили колата си. Така, че да знаете има и такава опция, за да не се връщате обратно по цялата пътека, може да се възползвате от превоза,като цените са по договаряне, в зависимост от броя хора.

Дяволската екопътека

Тук бе и крайната точка на нашето приключение 🙂

Интересни факти за Дяволската пътека

Територията, която обхваща „Среднопланинска атрактивна Дяволска пътека“ е около 20 кв.км. като има две стартови точки: Северна на около 1 км от село Борино и Южна точка (паркинг) откъм Буйновското ждрело.

Най-виската точка на трасето е 1356 м, а най-ниската 945 м, като наклона варира между 20-40 градуса, а при скалните венци е над 70 градуса!

Съществуват два кръга „Малък кръг“ с дължина 3,8 км и „Голям кръг“-10,2 км, като двата кръга са свързани и имат обща изходна точка – Южна стартова точка.

? Няколко съвета:

  •  Оставете колата си на паркинга откъм село Борово, стигнете до края на пътеката, разгледайте Ягоднската пещера и ако сте уморени може да се възползвате от превоза, за който ви разказах
  •  Сложете най-удобните си обувки, в никакъв случай сандали и джапанки
  •  Вземете нещо за хапване-има чудесни местенца, където да се подкрепите и да починете
  •  Вземете лосиони против комари, все пак пътеката минава покрай река, както и слънчева шапка

Приятна разходка и до нови срещи!

 

Map not available!

8 коментара

  • Разходих се вчера – много приятно за „кашкавал-турист“ като мен. Благодаря.

  • Благодаря за богатата информация.Но ..! Не всички са на по 25 – 30 години и със съответните физически възможности. И ние , по – възрастните искаме да видим това ,което се описва. Но дали няма да ни е много трудно или дори невъзможно? Може би , разказът трябва „да се поразшири „и да се спомене /макар и бегло /, дали тази пътека е във възможностите и на по- възрастни и “ по- тежки „туристи.?

    • Здравейте, Иван! Добра идея, ще допълня статията. Пътеката има лесни, равни участъци, както и такива, които са по-екстремни, и както съм написала, ако има някой, който го е страх от височини, по-добре много да внимава. Все пак всеки може сам да прецени докъде може да продължи.

  • Здравейте,Юлия!Планувам лятото да посетя тази екопътека,ако може да ме ориентирате,за колко време приблизително изминахте разстоянието от паркинга до мястото където се сливат двете реки и обратно?

    • Здравейте, в зависимост от темпото при всеки ще е различно. Аз лично за около час и малко в посока. В двете посоки общо при една спокойна разхода, смятам, че за 3 часа ще я изминете на отиване и на връщане, заедно с почивките 🙂

  • На мен пътеката ми харесва много. Дъщеря ми, която е на 9 години я преминава без проблем и в двете посоки, така че е достъпна за всяка възраст. Само едно уточнение: Чала не е местност, а доста приятно селце.

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: