Археологически

Крепостта Овеч – Овчата крепост над Провадия

Крепостта Овеч
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Крепостта Овеч бе включена в списъка с места, които ще посетим в Ден 1 от лятната обиколка на Северна България. В този ден посетихме още Мисионис край Търговище и крепостта Петрич Кале край Белослав.

Малко предистория… за крепостта Овеч, аз научих в последно време от красиви снимки, разпространявани из социалните мрежи. Като горд притежател на една страхотна книга с крепости и антични градове в България, прочетох всичко необходимо за нея, като разбира се пак държа да кажа, че материалите за нея като цяло са оскъдни, имайки в предвид колко значимо място има в историята на Второто българско място тази крепост…

Как се стига до крепостта Овеч?

Средновековната крепост Овеч се намира на голямо възвишение над днешния град Провадия. Разстоянието до Варна е около 55 км, а от София до Провадия-около 400 км. Идеална спирка, когато пътувате от и към морето. Влизайки в град Провадия, следете табелите за крепостта и някъде във ваше ляво ще трябва да се отклоните. След около 5 минути ще се озовете пред хотелски комплекс, носещ името на крепостта, продължете още стотина метра и потърсете място за паркиране.

Крепостта Овеч

Началото на екопътека Овеч

Разположение

Крепостта Овеч е разположена върху плато с форма на кораб, ориентирано по оста север-юг. От всички страни, то е обградено със скални венци с височина над 25 м. Тесен провлак (дървения мост-около 160 м) го свързва с местността Табиите. Крепостната кула-порта е била част от северното укрепление.

Крепостта Овеч

Екопътеката

Екопътека Овеч

Именно по нея тръгнахме към крепостта. Входът за нея струва 2 лв. за възрастни и 1 лв. за ученици, студенти, пенсионери . Любезните екскурзоводи ни упътиха, като ни казаха, че в края на самата екопътека, след около 10-15 минутно изкачване по настлан с плочи път, ще се озовем пред голяма метална вита стълба със 111 стъпала.

Крепостта Овеч

111 стъпала…

Вдясно от нея е запазен и оригиналния вход на крепостта Овеч – изсечени в скалата каменни стълби. Разходката по екопътеката премина спокойно. Личеше си ,че това място е поддържано. По цялото и протежение има пейки за почивка, кошчета за боклук до тях.

Крепостт Овеч, Провадия

Или по оригиналното стълбище…

Не след дълго се озовахме пред витата стълба. Изкачихме ги с голям ентусиазъм всичките 111 стъпала, нямахме търпение да видим и самата крепост.

Крепостта Овеч

Крепостта Овеч

И невероятната гледка е факт!

Ето ни и на върха на възвишението. Накъдето и да погледнеш се виждаха околните хълмове, характерни за цялото провадийско плато. С нетърпение потеглихме към популярната кула-порта с дългия дървен мост. Преди него попаднахме на покрит кладенец с дълбочина 79 м, внушително, нали… Вдясно от него пък се виждат основите на църква.

Крепостта Овеч

Скалните вдлъбнатини-гробове, намирали се някога до църквата

Редом с нея, тук на това място са съществували още две подобни църкви. През XIV в, Oвеч е бил седалище на митрополия. Църквата, която видяхме всъщност е най-голямата от трите, и носи името Митрополитска. Била е изградена от редуващи се блокове каменни блокове с тухлени редове. Около нея все още личат местата (гробовете), в които са били положени телата на представители на местната духовна и феодална аристокрация. В един от тях е открит пръстен-със символа на крепостта-орел…

Крепостта Овеч

Запомняща се гледка…

Продължавайки напред, пред нас се извиси и главната северна порта на крепостта Овеч, датирана в периода XII-XIV в. Представлявала е порта с надвратна кула над нея на 3 нива. Портата е имала механизъм с падаща платформа, която се е вдигала и спускала и е свъзрвала портата с дървения мост. От другата страна на кулата се вижда тесен, изкопан в самата скала тунел-проход, който според учените е бил покрит със свод, в протежение на 15 м.

Крепостта Овеч

Като картичка!

Изкачихме се на третото, най-високо ниво, което определено е било свързано с охраната на крепостта. 360- градусовата гледка към всички заобикалящи крепостта хълмове е определено спираща дъха. Оттук, град Провадия се вижда като на длан. Много снимки се направиха тук. Самото място, както обичам често да казвам е „фотогенично“.

Крепостта Овеч

През портата на кулата…

След това продължихме по дървения мост и така след 10-на минути се озовахме от другата страна на платото Табиите, където има дървена беседка с красива панорамна гледка. Отдъхнахме си, опитахме се да осмислим как е възможно подобно невероятно бижу от славното ни минало да е толкова слабо познато.

Крепостта Овеч

Основите на двуетажните сгради

Реално, ако не знаеш за това място и ако не идваш целенасочено тук, няма как табела по основния път от и към Варна да те грабне, тъй като табели липсват. Колко му е да бъдат поставени няколко информационни табели на главния път, да бъде популяризирано като забележителност в град Провадия… а и наистина ниската цена от входно билетче 2 лв, с право може да бъде завишена.

Крепостта Овеч

Крепостта Овеч

На връщане, след като преминахме по дървения мост и кулата, в източната част на възвишението видяхме и основи на жилища, които са били свързани верижно. Според археолозите те са били двуетажни-първият етаж е бил изцяло каменен, а вторият-от дърво. От изток те са били разположени на ръба на скалата, а от запад входовете им са излизали на някоя централна улица.

Крепостта Овеч

Крепостната кула малко преди залез

Тръгвайки обратно към екопътеката и оттам към паркинга, решихме да се спуснем през оригиналния вход на крепостта-през каменното стълбище. След 10-на минути надолу по пътеката се озовахме  пред колата. Човекопотокът, който се изкачваше, докато ние слизахме бе наистина внушителен. Докато ние бяхме на самата крепост, имаше не повече от 7-8 човека.

Крепостта Овеч

Последни снимки за спомен

Много се надявам тази крепост да заеме мястото, което заслужава сред историческите забележителности на България. Има целия потенциал да бъде сред първенците.

Историята разказва…

Някога византийците наричали крепостта Проват или Проватон, българите – Овеч, а турците – Таш Хисар(Каменна крепост). В предвод от гръцки Овеч означава „Овча крепост“. Целта, с която е издигната крепостта е била да възпре варварските племена, идващи от север. Мястото е населявано и от траките, но укреплението е издгнато от Византия през IV в., след което се наблюдава прекъсвание на живота. Най-големият и разцвет се свързва с времето на Второто българско царство. Тогава крепостта Овеч е част от ключовата втора отбранителна линия  срещу византийското настъпление, която е подсигурявала подстъпа към средновековните български столици.

Крепостта Овеч

Провадия

За кратко време се превръща в голям административен и военен център с постоянно население. Тук е бил разположен и многоброен военен гарнизон. Два надписи от времето на Омуртаг са открити на територията на крепостта. След възстановяването на българската държавност по времето на Асен и Петър, крепостта е била използвана и от цар Петър II и цар Калоян. Огромна слава печели и цар Ивайло, който успява да разгроми няколко последователни византийски похода пред стените на крепостта Овеч. Краят на българската крепост идва, след разгрома на Владислав Варненчик при Варна, когато османците трайно се настаняват в крепостта, поставяйки тук военен гарнизон. Българското население към края на XVII в. създава в долината под крепостта и съвремнния град Провадия.

Крепостта Овеч

Гледка към крепостната кула от отсрещния хълм

Легендите разказват, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от храна, провизии, които са били необходими на жителите на крепостта по време на обсада.

Крепостта Овеч

До нови срещи, Овеч!

Обобщение:

Време за разглеждане: около 1 час и 30 мин с изкачването и слизането

Входна такса: 2 лв за възрастни/ 1 лв ученици, студенти, пенсионери

И така оттук потеглихме към последната спирка за деня крепостта Петрич Кале.

Забележителности в Северна България

Забележителности в Северна България

 

Map not available!

Аз съм Автора

Юлия Вукова

Юлия Вукова

Здравейте, аз съм Юлия и това е моят блог за туризъм и пътешествия. Обичам да пътувам във всяка свободна минутка и да споделям с вас любимите си места.

1 Коментар

  • Горе на върха се чувства спокойствие. Със сигурност са го чувствали и тези които са строили във времето.Тези тераси които са направени до ръбът на скалата повече приличат на площадки за излитане на космолети отколкото на място за къщи.

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: