Археологически  Природни

Крепостта Петрич кале край гара Разделна

Петрич кале
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Голямото ми пътешествие в Северна България беше невероятно, като определено Петрич кале беше едно от най-паметните места, които посетих. За радост крепостта беше планувана за посещение още първия ден от трипа, но поради липса на много информация за местположението и и за това как се стига до нея и колко време отнема изкачването, решихме да я оставим за последно. Като казвам последно имайте предвид, че това се случва към 5-6 вечерта, след като цял ден сме обикаляли по други крепости, сред които Мисионис, край Търговище и Овеч до Провадия. Освен това станахме доста рано и пътувахме чак от София, което също беше доста изморително.

Нека се върна на разказа за приключението ми около намирането на крепостта и покоряването и. За радост разказът е с щастлив край, тъй като след много лутания и грешни пътеки, много комари и още повече пот, успяхме да я намерим, снимаме и разгледаме. На връщане единодушно заключихме, че въпреки всички препятствия това е една от най-красивите крепости, на които сме били, а те хич не са малко.

Как открихме крепостта Петрич кале?

Крепостта Петрич кале се намира на около 1-2 километра от гара Разделна, като най-близкият град, мисля  е Белослав, именно той се вижда и от площадката с най-красивата гледка от върха на скалата.

Петрич кале

Горе, горе, в далечината…

Въоръжени с GPS координати изкопани от интернет тръгнахме да търсим крепостта около гара Разделна, но за съжаление удархиме на камък. GPS-а ни заведе до някаква хижа, която беше и края на пътя, който машинката показваше. Тогава решихме, че най-добре е да ползваме най-стария GPS известен на хората – питай местните. В края на населеното място се натъкнахме на овчар, до който за радост успяхме да стигнем, въпреки овчарските кучета, които ни атакуваха. Човекът учтиво ни каза, че сме на правилния път и ни показа един метален стълб на 300-400 метра от нас, който бил началната точка на пътека, която води до крепостта.

Съгласихме се и въпреки, че самият той не беше много убедителен в указанията си и още повече, че беше „ракиено време“, тръгнахме. Стигнахме металния стълб и видяхме, че има 2 пътеки. Познайте сега какво се случи? Избрахме едната пътека и тръгнахме по нея, минахме покрай чешмата, която беше част от указанията на овчаря и след още 10 минути ходене и минаване през няколко къщи с табелки „опасно куче“ стигнахме до…… селото отново 🙂

Петрич кале

Вдясно от електрическия стълб

Решихме, че ще търсим друг, който да ни опъти, защото в интернет информация НЯМА и си подбрахме 2 къщи, където да попитаме. За радост в едната имаше сравнително млад човек, който работеше по градината си и беше ходил до крепостта и детайлно ни опъти, разбира се, отново металният стълб беше началната точка, като разликата беше само пътеката, по която трябваше да тръгнем. И така, за да е ясно на всеки, който иска да посети крепостта, когато стигнете до металния стълб, трябва да поемете по пътеката вдясно от него, което изглежда като път за коли в началото. Тя ще ви отведе до крепостта Петрич кале.

Петрич кале

Ето я и самата крепост

След като тръгнахме по пътеката, все още не бяхме сигурни, че отиваме там където искаме, но нямаше как – трябваше да рискуваме. Ходихме из гората около 30-40 минути по сериозен склон, докато накрая не стигнахме до едно равно поле на върха на пътеката. Направи ми впечатление, че беше оградено, сякаш е трасе за офроуд състезания. Отново се осъмних, че са ни пратили за зелен хайвер, както много често се случва, но решихме да продължим да търсим на върха възвишението, на което се намирахме. Завихме наляво, защото така ни се стори доста логично (не питайте защо) и минахме покрай няколко бали със сено, докато отново в ляво от нас не се откри кръста, който бяхме чели, че е на върха на крепостта.

Петрич Кале

Металният кръст, който се вижда от селото и служи за ориентир

Вече щастливи и с полуизпита кръвчица от комарите се забързахме към крепостта. Следващата голяма победа дойде, когато видяхме и кулата, която е една от малкото останали структури от средновековната крепост. Минахме през любезно минираното от крави поле и хванахме пътеката минаваща покрай кулата. Все пак търсихме потерната с изсечените в скалата стълби. Минахме покрай няколко трънливи храста и сипея с камъни и стигнахме до кръста. За чудо и приказ точно до него беше процепа в скалата и стълбите, на които толкова исках да си направя поне едно селфи.

Петрич Кале

Стълбището…

Мисията изпълнена!

Успяхме да намерим крепостта и дори направихме готина фотосесия на потерната и прекрасната гледка от върха преди слънцето тотално да се е скрило. Мястото определено си струва и въпреки, че липсват указателните табели и от самата крепост не е останало много… гледките, както и процепът със стълбите са невероятни.

Петрич Кале

Дървените стъпала…дузина снимки…

Местоположение на Петрич кале

Накратко крепостта Петрич кале е разположена непосредствено до гара Разделна. Koгато влезнете в селото, подминете центъра и карайте към последните къщи и завийте наляво по асфалтовия път, който се превръща в черен след стотина метра. Още 200-300 метра напред ще видите голям метален стълб, спокойно само един е и няма как да объркате.

Петрич Кале

Гледката към Белослав

Там е „паркинга“, а ако продължите по пътя ще стигнете до някаква хижа, която явно беше затворена за посетители. От стълба трябва да тръгнете по пътеката вдясно. Така само нагоре по нея и след 30-40 минути ще стигнете до върха и. От там наляво и смело напред докато не видите кулата.

Крепост Овеч

Историята на крепостта Петрич кале

Крепостта Петрич кале е била важна част от отбранителната система на средновековната българска държава. Тя датира от по-рано, като първите данни са от V век. За известен период е била разрушена, но през XI-XII век е изградена отново.

Петрич Кале

Настръхваш…

Интересната история на крепостта се свързва с полско-унгарския крал Владислав III Ягело, който е намерил смъртта си край Варна на 7 ноември 1444 г. и по тази причина получава прозвището Варненчик. Именно тогава са и последните дни на крепостта – тя е превзета и разрушена.

Крепостта Петрич кале всъщност е описвана като град още през 1154 г. в географията на арабския географ Ал-Идриси, където той пише, че на 50 км. от Варна се намирал малък град, който бил красив и процъфтяващ. При разкопките на крепостта през далечните 70 години на миналия век са регистрирани две крепостни стени, ров и щерни, като дори е запазен и тайният изход, който е бил основната комуникация на крепостта с долината.

През последните няколко години проф. Валентин Плетньов прави проучвания около крепостта и споделя, че градът е много интересен и има огромен потенциал в мястото, ако се намерят пари за разкопки. Директотър на варненския музей открива няколко гроба, около малка еднокорабна църква от последните векове на съществуването на Петрич кале.

Какво да посетим още в района?

Както вече споменах Петрич кале беше последната спирка за деня, в който успяхме да видим още крепостта Мисионис, край град Търговище, както и живописната крепост Овеч до Провадия. Ако пътувате от София и трите места са относително в една посока и с леки отклонения може да ги съчетаете.

Местоположение: до гара Разделна, община Аврен

GPS: 43.162317, 27.644613

Време за обикаляне: Отнема общо 2 часа да се изкачи, разгледа, снима и да се стигне надолу до колата

Забележителности в Северна България

Забележителности в Северна България

 

Map not available!

Остави коментар

В момента потребител разглежда:
В момента потребител разглежда: