Пещера Проходна – „Очите на Бога“

Много отдавна чаках деня, в който ще сбъдна това свое си желание да посетя Карлуковския регион и по-точно пещера Проходна. Това беше една от забележителностите около София, която много исках да посетя. Много истории бях слушала от познати пещерняци и в общи линии вече имах своя представа за това място. 24 май, една слънчева и топла неделя се оказа прекрасна възможност, от която с  моята вярна „дружинка за пътешествия“, както често наричам своите спътници се  възползвахме и се отправихме към това предизвикателство. Казвам предизвикателство, защото всяко ново и непознато място за мен е такова.

1. Как да стигнем до там?

От София се поема по автомагистрала Хемус и оттам покрай Правец и Ябланица се хваща пътя за Луковит. Достигайки до село Румянцево отклонихме на северозапад следвайки табелите за Карлуково. Цялото разстояние според GPS-а е около 115 км. Пътят е в сравнително добро състояние, с изключение на този в Карлуково, който определено се нуждае от сериозен ремонт. Но това не е тема на днешния разказ и спомените от прекрасната разходка.

На около 2 км от село Карлуково се натъкнахме на голяма табела сочеща надясно към самата пещера Проходна. Много от колите бяха оставени до самия асфалтов път, но имаше и такива, които бяха стигнали и до входа на пещерата. Ние решихме да походим малко пеша, затова оставихме колата си близо до пътя и изминахме разстоянието от около 0,3 км. Всичко наоколо бе застлано с  килим от маргаритки и току що поникнала зелена тревичка. Накъдето и да се огледаш, те заобикаля пейзаж, излъчващ спокойствие и щастие. До самия вход на пещерата има малко блато, пълно с жабки всякакъв размер. Всъщност ние стигнахме до Големия вход на пещерата.

2. Природен феномен Пещера Проходна

Пешера Проходна се е образувала вследствие на карстовите процеси в Карлуковския район, около село Карлуково, влизащ в областната администрация на Луковит. Това е един от най-големите карстови райони в България. Карлуковския пролом  е пълен със пещери, пропости, скални мостове, интересни скални образувания. Пещера Проходна освен, че е изключително впечатляваща е и най-дългият пещерен тунел в страната (262 м). През 1962 г е обявена за природна забележителност. Името и отвежда към двата края на пещерата- Малък вход (35 м) и Голям вход (45 м), които се явяват двата края на естествен скален мост, по чието протежение минава пътека.

Трябва да ви кажа, че самата пещера е доста по-различна от пещерите, които обикновено посещаваме. Самите и размери я правят изключително внушителна. В този ден имаше наистина доста хора. Няма екскурзовод тъй като не е необходим. Всеки се разхожда, където иска. “Очите на Бога” предоставя отлични възможности за любителите на скалното катерене и доста хора, практикуващи този спорт бяха решили да го направят именно на 24 май.

---

---

Около минута ходене в самата пещера и спряхме. С широко отворени очи гледахме към тях- две еднакво оформени дупки в тавана на пещерата – резултат от ерозионната дейност на карста. Те наподобяват формата на очи, през които силна струя слънчева светлина навлизаше и усещането, което предполагам всеки един човек усеща в този момент е разтърсващо. През Очите на Бога, застинали в пещера Проходна, всяка година на 21 март, в деня на пролетното равнодействие  минава слънчев лъч, загатващ за някогашните обреди, извършвани на това място. Този момент отбелязва началото на новите културни насаждения, с които годината е започвала.

Повярвайте, аз самата застинах на място, с вперен поглед нагоре към тези големи, светещи „очи“. В мен се събудиха сякаш толкова много копнежи и скрита сила, че след като си тръгнах от това място бях заредена с енергия за седмици напред… Необяснимо е…

Това са очите, под които се моли и поп Алигорко от филма „Време разделно“ по романа на Антон Дончев. Пещерата се явява снимачна площадка и на още няколко продукции, някои от които чуждестранни.

Към края на самата пещера при Малкия вход се извършват скокове с бънджи. Както разбрах, специалистите съветват всеки, който е намислил да скочи за пръв път с бънджи, пещера Проходна е идеална за първи опит. И днес имаше желаещи. Постояхме и погледахме известно време. „Изгледахме“ полета на момиче и момче, които скочиха прегърнати. Със сигурност зарежда с адреналин, но поне аз не съм готова още за скок с бънджи. Някой ден, може би.

От този край на пещерата тръгват две пътечки, укрепени с дървени парапети, но ние така и тръгнахме по тях, тъй като имахме още задачки за изпълнение.

Направих много снимки. Катерехме се по скалните израстъци, опитвайки се да стигнем по-нависоко и по-нависоко. Тук опрелено има какво да се види.

Интересно за мен бе да разбера, че и в тази пещера са открити останки от древни обитатели.

Излизайки от пещерата, знаех вече че това място определено те променя. Не, това не са гръмки думи, така е. Пожелавам ви да го изпитате!

3. Пещерен дом „Петър Трантеев“

Той се намира на няколко стотин метра от самата пещера. Построен е през 1981г. за нуждите на научно-изследователската и проучвателска дейност по спелеология в богатото на карстови форми Карлуковско плато. По-късно е преустроен в база за туризъм. Всеки, който желае да избяга от напрегнатото ежедневие може  да го направи именно там. Изцяло реновирана е през 2012 г. Базата е на няколко етажа, като на най-долният етаж се намира приятно малко ресторантче с панормана тераса към река Искър и част от пещерата.

Гледката е невероятна. Отдъхнахме там, взехме си печат, тъй като пещера Проходна се намира под № 30( в зависимост от годината на издаване) в книжката със 100-те национални туристически обекта. Самата сграда е вкопана в цепка на варовикова скала, а формата и погледната от високо, наподобява прилеп.  Усещането  буквално е сякаш си в облаците. Ако някой път решите да посетите този район, не порпускайте и пещерния дом. Определено има какво да Ви предложи.

4. Какво още да видим в района?

Близо до пещерата Очите на Бога се намира едно прекрасно място, което препоръчвам на всеки – Геопарк Искър Панега. Екоътеката там е много лесна и се изминава изключително бързо – за по-малко от 40 минути и то със спирки за снимки и любуване на прекрасните гледки.

Усещането, с което останах от видяното и преживяното остава за цял живот. Магнетичната сила на „две очи“, които ни напомнят за основния ни дълг към заобикалящата ни пророда- да я ценим, пазим и съхраняваме за идните поколение!

Map not available!