4 дни в Пулия, Италия. Бари, Полиняно а маре, Лече, Матера и Алберобело

Първата ми статия за 2024 година ще бъде обзор на пътуването ни от месец октомври 2022 до Пулия. Дааа, малко позакъсняла статия, но ето че е тук. Пътуването беше планирано още през лятото на  2022 година, докато бяхме на море. Семейството, с което щяхме да осъществим това пътешествие обаче, не можа да дойде с нас, тъй като нашият приятел си счупи крака две седмици преди датата на излитането. Малко преди това бяхме споделили с други наши приятели, че обмисляме това пътуване до Бари, Лече, Матера, Алберобело. За отрицателно време те се съгласиха, като към групата ни се присъедини и още едно – трето семейство.

И така на 16 октомври, 6-ма възрастни и 6 деца на възраст от 2 до 7 години се срещнахме на Летище София и отпътувахме към Бари. Ще ви разкажа накратко по дни къде и какво видяхме, къде нощувахме, каква бе програмата ни. След това в отделни статии ще разказвам с подробности за всяко място по-отделно. Надявам се да ви бъде интересно и полезно и оставам на разположение за въпроси тук, във ФБ, както и в профила ми в Инстаграм.

Само ще спомена, че област  Пулия ни беше мечта открай време. През 2021 година бяхме направили резервации и бяхме купили билети за абсолютно същите дати 16-19 октомври, но децата тогава бяха болни  и пътуването пропадна. Този път слава Богу всичко беше наред и то се осъществи.

 

Ден 1 – Отпътуване към Бари

Пътуването със самолета бе сравнително спокойно и изключително бързо. Пристигнахме в Бари за под час с излитанете и кацането. Децата дремнаха малко в самолета, тъй като полета бе доста ранен, но с кацането ентусиазмът къде сме и какво ще правим през деня обзе и тях с пълна сила.

Предварително бяхме резервирали коли под наем и след като наредихме багажи, инсталирахме детски столчета, зададохме и първата дестинация от програмата и поехме към… Полиняно а маре.

Намира се на около 35 км югоизточно от Бари и с колата взехме това разстояние за около 30-на минути. Тук ще отворя една кратка скоба и ще споделя, че за пръв път в чужбина ползваме рент а кар. В България сме ползвали Top Rent a car и покрай това изживяване някак се пречупихме. Колата, която взехме под наем в Бари ни бе дадена предполагам на случаен принцип и наличности към момента на вземане – ФОРД Eco Sport, колата беше модел на 1 година. Обръщам внимание и на това, че направихме пълна застраховка на колата за целия престой. По нататък, ще разберете и защо споменавам това нещо, което се оказа доста добро решение от наша страна.

• Полиняно а маре / Poligniano a mare

Така, до Полиняно а маре може да стигнете и с влак, ако не разполагате с кола. Малкото градче е разположено на брега на Адриатическо море и от всяка негова точка се откриват чудни гледки, достойни за “картички”. Oставихме колите на Parceggio San Francesco e Sant’ Oronzo (Via Lama Sant’Oronzo, 11)  близо до главната улица на града. За тук бяхме предвидили около час, тъй като децата бяха нетърпеливи, за това което предстоеше. Спуснахме се първо по главната улица и първото място, което бе “must see” бе мостът Ponte Bornobico, от който пък се разкрива гледка към плажа Lama Monachile, едно от най-емблематичните места за Poligniano a mare. Мостът е една от малкото останки от древния Via Trayana (древен римски път, свързващ Беневенто в Кампания с Бриндизи в Пулия.

След като се наснимахме на воля, се впуснахме в Centro storico, минавайки през Arco Marchesale, известен също като Porta Grande. Това е старата римска порта, от която се разгръща историческия център на града.  Клиширано или не, тук се впуснахме без посока по малките криволичещи, цветни и пълни с живот улички, въпреки ранния час. Историческият център е не много голям, бих казала малък и компактен – в него има всичко малка катедрала, множество магазинчета и галерии, малки кафенета и кокетни ресторантчета, които все още не работят. Все пак бе едва около 9.30 сутринта.

Шмугвайки се из малките улички стигнахме до Belvedere Terrazza Santo Stefano, от която се разкриваше наистина страхотна гледка.  Малко снимки и тук и отново се впуснахме измежу белите варовикови сгради с цветни прозорци и врати. Излязохме от стария граг и седнахме в една малко кокетно заведение тип закусвалня точно срещу Porta Vecchhia – Massarì Mozzarella Bar. Хубаво капучино, кроасани пълни с крем, шоколад, крем от шам фъстък… Закусихме по италиански и се отправихме към малко градче, югозападно от Полиняно а маре…

• Фазано/ Fasano

След около 20-на минути пристигнахме в град Фазано. И по-точно във Фазанолендия. Zoosafari Fasanolandia е една уникална атракция, включваща тематичен парк. Атракцията предлага сафари парк за шофиране в собственото превозно средство на посетителя, както и разходка в зони с животни, които може дори да храниш. Извън сафари зоната има различни атракциони като виенско колело, всякакви въртележки за малки и големи, и какво ли още не.

За да не издавам още сега всичко само ще загатна малко.

Първо с колите си влязохме в един огромен парк . Движехме се по маршрут, сякаш в различни географски зони и съответно различни животни се доближаваха до колите ни, някои от тях директно се хранеха от ръцете ни, галихме жирафи, зебри, антилопи, магарета. Е, тигрите и лъвовете, по разбираеми причини нямаше как да нахраним лично :), но пък ги видяхме от доста близо. Всякакви видове маймунки, слонове, камили, бизони, и какви ли не още животни бяха на живо пред нас. След като с колите преминахме през целия зоосафари парк, ги оставихме на огромен паркинг и влязохме в увеселителния парк, който също ни предложи доста уникални изживявания като разходка с влакче измежду различни животни, терариум, среща с полярна бяла  мечка, влизане в зона само с маймунки, които се катереха по нашето превозно средство…но за всичко това с подробности в статията, посветена на Фазаноленд.

Оттук се насочихме към Лече, където ни предстояха две нощувки.

Ден 2 – Лече -ден и нощ

В Лече пристигнахме още в първия ден привечер от италианската ни разходка.

Град Лече е едно сравнително малко градче в Южна Италия, но пък много привлекателно. Имахме късмета да видим Лече и през деня, и през нощта. Познат в цял свят още като столицата на барока, в Лече е пълно със сгради, дворци и църкви, които са построени в този стил, а това придава допълнителен чар на градчето. Ако сте любители на малките южняшки градчета, то това място е за вас. Тук има от всичко – история, археология, барок, катедрали, замък,  заведения с вкусна храна и пивко вино, площади…. за всекиго по нещо както се казва. Лече ни приветства с прекрасно топло време.

Основните места, които видяхме  порти на града – Porta Napoli, Porta Rudiae, Porta Lecce, Piazza Sant’Oronzo, Teatro Romano, Pallazzo del Duomo и още много други.

На следващия ден имахме рожденник – нашият Крис и с него направихме цяла обиколка на града като накрая, разбира се, се настанихме в гостоприемно малко заведение в центъра на Лече и се почерпихме за негово здраве.

В останалата част от деня успяхме да видим още : Castello Carlo V, Basilica di Santa Croce, Piazza d’Italia и др. Лече омагьосва…

 

Ден 3 – Алберобело и Матера

След задължителното кафе и топли кроасани, събрахме багажа и потеглихме заедно с нашите приятели към следващата ни спирка от пътуването. Отправихме се към …

Алберобело

Пътувайки към “Красивото дърво” (това е преводът на Алберобело) минахме през селца, в които постепенно пейзажът от ниските варовикови постройки с островърхи покривчета надделя над традиционния за тук тип къщи.

Колкото повече се приближавахме към Алберобело, толкова по-често вляво и вдясно от пътя виждахме трулите. Днес трулите в Алберобело са под закрилата на UNESCO

Намерихме удобен паркинг в града, доколкото помня беше дори безплатен и оттам в рамките на два часа се разходихме в район Монти, където трулите са най-многобройни. Разположени на хълм , голяма част от къщичките в този туристически район са превърнати в магазинчета за сувенири, винарни, пастарии, както ресторанти и кафенета. Някои от тях представляват малки къщи за гости.

Разхдодихме се, посетихме най-известните къщи като Сиамският трул, труло Соврано, къщата на любовта и др.

След това хапнахме в едно близко заведение до централния площад и отпътувахме за следващото място.

Матера

 За нея много може да се говори и разказва, До нея пристигнахме за около час от Алберобело. Настанихме се в апартамента, който бяхме наели, в непосредствена близост до центъра на града. Най-верооятно знаете, че Матера заедно с Пловдив  бяха избрани за европейска столица на културата през 2019-та г.

Преди 30 години Саси ди Матера е включен в списъкът  на ЮНЕСКО. Оттогава наса, градът има нарастваща популярност сред туристите и определено е място като никое друго.

Матера впечатлява със своята старинна част в близост до каньона на река Гравина, в която жилищата буквално са разположени едно над друго, вкопани в меката варовикова скала (туф). Изключително впечатляващо е да видиш Матера и на дневна, и на нощна светлина. Надявам се чрез снимките и по-подробните разкази в следващата статия, посветена на Матера да успея да ви предам част от магията и чара на това наистина необикновено място.

 

Ден 4 – още малко от Матера и Бари

На сутринта стегнахме багажите, натоварихме ги в колите и се впуснахме по светло из лъкатушещите улички на Саси ди Матера. Направихме цяла обиколка на старинната част, разгледахме отвисоко каньона на река Гравина. Децата тичаха на воля по изгладения туф и гласчетата им отекваха измежу каменните сгради.

След като разходката приключи се насочихме към колите и оттук право към Бари, където планувахме няколко часа за разходка из старинната част на Бари. След като оставихме колата на един паркинг, отправна точна на нашата разходка бе катедралата San Nicola, чийто малък площад периодично се пълнеше от тълпи с туристи, жадни да опознаят юга на Италия.

Тесни, криволичещи улички, кокетни малки ресторантчета и джелатерии изпълват старата част на града. На една от тези улички, едни прекрасни дами бяха изнесли маси и демонстрираха производстовото на “орикете” традиционната за региона паста, наподобяваща мидички.

Разходихме се и по крайбрежието. В рамките на няколко часа е абсолютно възможно и достатъчно да се насладите на чара на Бари. Наближи залезът и бе време да си вземем довиждане с Италия.

 

Ciao, Bella Italia

20-на минути бяха необходими за да стигнем от Бари до летището. Вече беше тъмно. Отидохме и оставихме колите, които бяхме наели. Уморени, но умората бе от онази сладка и задоволителна умора, която с енатрупва в теб чисто физически след всяко едно пътуване. Да не забравяме, че пътуване на общо три семейства с общо 6 малки деца не е от най-лесните преживявания. И все още продължавам да твърдя, че колкото по-малки са децата, толкова по-лесно се пътува.

И така. Това прекрасно преживяване мина като намигване с око. Намигване, в което сбъдваш поредната мечта, заедно с любимите си хора…  До нови срещи, любима Италия.

Време е да се залавям с всяко едно от описаните места по отделно за да бъда в помощ на всеки, отправил се към Италия.

 

Ако ви е интересно къде още в Италия сме пътували с децата ще оставя по-долу няколко линка 🙂

Милано

Сицилия

Венеция

Езерото Комо