Белинташ – мистика в Родопите

Отдавна, много отдавна исках да посетя Белинташ. Като част от еднодневна разходка, включваща Кръстова гора, Караджов камък сега ще ви разкажа и за това вълшебно място.

Свещенната родопска триада е известна отдавна, но чак сега успяхме да я посетим.

Как се стига до Белинташ?

За да стигнете до Белинташ трябва да преминете през Асеновград и да поемете пътя към Кърджали. Не след дълго ще видите табела за село Червен и там ще се отбиете вдясно. Пътят ви ще премине през село Горнослав и село Орешец. Когато стигнете разклона за село Мостово, отново завийте наляво и така в следващите няколко километра ще преминете през няколко малки махали. Асфалтовия път свършва и бива заменен от черен, но той е достатъчно стабилен, така че за лека кола не е проблем да се качи до горе. Ще видите специално обособен паркинг-поляна. Ориентир би могло да ви бъде гробището до въпросния паркинг. Вдясно от него започва пътеката, която след около 30-40 минути ще ви отведе до подножието на Белинташ.

Ако сте достатъчно големи ентусиасти и разбира се атмосферните условия позволяват бихте могли от Караджов камък по билото на планината за няколко часа да стигнете до Белинташ пеша. Ние не разполагахме с такова време, тъй като бързахме за прословутия залез от Белинташ и затова предпочетохме близо 2-часов преход с кола през Асеновград.

Остава още съвсем малко…

И така в рамките на 30-на минути спокойно ходене ще изминете пътя от паркинга до скалното плато. Малко преди да стигнете до него във ваше ляво ще видите новостроящ се храм, а точно пред вас ще се извиси и красива арка-вход към Белинташ.

Остават броени метри преди да застинем пред могъществото на природата и в далечината пред нас се извисява пазачът на Белинташ. Скален релеф, който в профил поне според мен изобразява старица, която аз кръстих баба Яга. В горичката под скалния масив ще подминете красиво дърво, за което по-късно прочетох, че се нарича “Дървото на желанията” и на него се оставяли бележки с желания. Аз, обаче  такива не видях 🙂

Няколко метални стъпала и ето, на върха сме. На скалния масив-светилище Белинташ. Гледката е неописуема, а усещането е … Трябва да посетите това място и ще разберете думите ми. Слънцето бавно вървеше към своя залез, но грееше достатъчно силно за да озари в далечината Караджов камък и Кръстова гора. Цветовете се преливаха межуд синьо, сиво, зелено и бяло. Обходих почти цялото плато в търсене на изсеченият скален графит, за който знаех, че се намира някъде в подстъпите на скалите…но, опреленено нито времето, нито информацията къде точно се намира графита бяха достатъчни.

Забележителност Белинташ:

В буквален превод Белинташ означава “белият камък”.

Белинташ – скалисто, продълговато плато, обвито в мистерии. По него и днес могат ясно да се видят следите от разумна човешка дейност. Дела на хора или тайна космическа мистерия. Преценете сами.

Това, което съм чела за Белинташ и за неговото образуване е, че е в резултат на изригване на вулкан , чийто кратер се намира на съседен нему връх.

Скалният масив е с дължина около 800 м и с широчина между 20-40 м в различните участъци. Ориентиран е в посока изток-запад. В ниската част под самото плато се личат ерозирали каменни стъпала, които явно някога са били използвани като подход към платото. Но най-голямата загадка, която видяхме на платото са съвършено еднаквите дупки в самата скала. На места те образуват линии, които сформират различни геометрични фигури.  Някои от дупките са като скачени съдове и водата прелива от един в друг посредством  плитка улейна система.  Два големи кладенеца (щерни) се явяват център на тази система.  И двата кладенеца винаги са пълни с вода, дори и при по-голямо засушаване. Най-вероятна причина за това са енергийните полета в самата скала, които променят качествата на течностите и по този начин се намалява изпарението.  Дали тези вдълбавания в скалата са дело на човешката ръка или пък на нещо друго, засега няма единодушно мнение. Под самата скала има няколко удобни  и пригодени за обитаване скални ниши от незапомнение времена.

Археологически проучвания на Белинташ:

Първите археологически прочувания за проведени от българските учени-археолози Росица Арабова и Георги Велев в далечната 1975г. До 2015-т година включително с известни прекъсвания са провеждани проучвания и археологически разкопки. Десетки хипотези, предположения. След миналогодишния сезон д-р Борислав Бориславов от НАИМ обяви резултатите от проучванията.

Според него може да се твърди, че от V хил.пр.Хр до края на Бронзовата епоха  и цялото I хил. пр. Хр. светилището на Белинташ е било действащо. Вследствие на някакъв военен конфликт в края на IVв.  или началото на III в. то е унищожено- на платото е имало храм и крепостна стена, разрушени най-вероятно от сражение и погром. Основание за такова предположение дават открити скални късове от тях, чиято позиция говори за насилствено разрушаване. Според думите на Бориславов, Белинташ може би не е прочутото скално светилище на Дионис, посетено от Аександър Македонски. За това има сигурни писмени сведения от римски автори и то е било активно по време на римската епоха по нашите земи. В тзои период обаче, светилището в Белинташ от няколко века не е действащо….

Според легендите…

В тази част на Родопите се разказва легендата, че по времето на Потопа скалният масив на Белинташ е послужил като пристан за Ноевия ковчег. Все още могат да бъдат видяни дупките в които са били сложени халките, към които са били привързани въжетата на кораба. Дали е така или не… никой не знае. Факт е, че кръглите отвори в скалата все още личат.

Разположението на Белинташ е такова, че го прави естествена астрономическа обсерватория. По време на лятното равноденствие слънцето изгрява точно над сини връх и залязва над Караджов камък. Още една причина, поради която за бесите тази скала е била свещена.

Една малко налудничева поне за мен и предполагам за повечето здравомислещи хора хипотеза гласи, е преди милиони години това място е било площадка за кацане на същества от извънземна цивилизация. Щерните, според това твърдение са били с техническо предназначение за излитане и кацане на техните кораби, а странните знаци по скалите са отражение на звездната координатна система.

И така дали Белинташ е бил по онова време обект на извънземен туризъм или древна астрономическа обсерватория на високоразвита цивилизация…надали някога ще узнаем. Вероятно в бъдещето се крие и отговорът…

Посрещнахме залезът… Залезът, заради който толкова бързахме. Хванахме го, макар че имаше доста облаци. Времето се захлаждаше с всяка изминала минута. Гледах като опиянена как огненя диск на слънцето се скриваше зад хълмовете в далечината. Момент, който се запечтва в съзнанието.

Преди напълно да се стъмни побързахме да стигнем до паркинга по обратния път. Доволна и истинска щастлива, че посетих и това прекрасно място в сърцето на Родопите-Белинташ, се отправихме към мястото, където бяхме отседнали-село Косово. Горещо препоръчвам по пътя на отиване или на връщане от Белинташ да посетите и Асенова крепост. По път ще ви е, а и си заслужава много.