Малко предистория за Дяволския мост…

Дяволският мост… Отдавна е в списъка ни с мечтани места. Преди години, когато безгрижно си обикаляхме из Средните Родопи и забележителностите около Пампорово все отлагахме посещението на това място тъй като все ни се струваше далече, а и по-скоро все не оставаше време за него.

Ето го и него. Дяволският мост

След раждането на второто ни детенце, след епидемията, това всъщност бе и първото ни по-сериозно пътешествие. Ето, че 25 юни 2020 или иначе казано на рожденния ми ден, избрахме да го посетим.

Къде се намира Дяволският мост?

В четвъртия ден от пътуването ни набелязахме две забележителности край Ардино – Дяволският мост и тракийското светилище Орлови скали. Потегляйки от Кърджали се отправихме на запад. Минахме покрай няколко малки селца с причудливи имена като Резбарци, Бойно, Чубрика. След като стигнахме Ардино, минахме през самия град и се оправихме на север и северозапад към село Дядовци. По някое време ще забележите, че пътят почва да следва коритото на река Арда и не след дълго следвайки кафявите табелки за Дяволски мост ще попаднете на едно уширение, където спокойно може да оставите автомобила си, както направихме всъщност ние.

С Кари

Напълно възможно е и да се стигне с кола по черен път на метри от самия мост, но смятам, че е ненужно, имайки в предвид, че самата забележителност се намира в защитена местност, в която се среща рядкото цвете родопски силивряк. Карайки по асфалтовия път през цялото време бъдете нащрек, първо, защото е много тесен, да не кажа еднопосочен (асфалтът е в добро състояние) и второ, често може да срещнете и едни местни обитатели. Край пътя често пасат цели стада крави, които не просто пасат край пътя, а и най-необезпокоявани от никой се разхождат по платното за движение, преживяйки си най-невъзмутимо. Затова може да ви се наложи да ги изчакате да си свършат работата. Разстоянието от Кърджали до Дяволския мост се равнява на около 43 км и около 1 час шофиране. Спрямо Смолян (ако идвате оттам) е на около 80 км и два часа път. Откъдето и да идвате, имайте търпение, пътуването и бдителността на пътя си заслужават.

И от друг ъгъл

Дяволският мост – от римско време през Средновековието та до наши дни

Всъщност на това място през римско време е имало друг мост, част от пътя Via Egnatia, свързващ Беломорието с Тракия през прохода Маказа. През 16 век по нареждане на султан Селим I мостът е възстановен за да бъдат подновени търговските връзки между  Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. Построен преди 500 години и до сега не са се налагани никакви ремонти по него.  Пътувайки из Родопите, много често ще виждате мостове със сходна “островърха” архитектура. Дяволският мост при Ардино обаче е ненадминат по размерите и красотата си. През 1984 г получава статут на паметник на културата.

Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дълъг е 56 метра, широчината му достига – 3.5 м, с три свода, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. В средата височината на централния свод е близо 12 м.

 Знаете ли, че?: Заради близостта си с прочутия Дяволски мост, с. Дядовци вероятно е най-посещаваното изоставено село в България. На път към моста в него се отбиват туристи, които се разхождат край разрушените къщи и правят снимки. Е, да си призная, ние не стигнахме до това село, тъй като заваля дъжд и трябваше да стигнем до Орлови скали.
.

Дяволският мост като туристическа атракция

Много популярно място. В деня, в който ние го посетихме нямаше много хора. Дали защото все още не бе започнал активно туристическият сезон, дали заради нестабилното вече лятно време, съпроводено с ежедневни валежи. Не зная.

Малко преди самия мост има малка кабинка, на която ни посрещна усмихнат човек, който ни поднесе кутия с бонбони за добре дошли. Тук се заплаща и входната такса – символична сума от 2 лева. Няколко човека косяха тревата наоколо.

Малко раче под моста

Местността около моста е много живописна. Той е построен в една теснина между двата бряга на Арда. Видяхме и истинско раче, което се припичаше на една от скалите под самия мост. Както може да се досетите слязохме под самия мост, в търсене на интересни гледни точки за снимки.

Отстрани на самия мост има изградени няколко беседки, както и пейки. Ако човек се е подготвил с някой и друг сандвич може да си поседне и да си хапне, любувайки се на моста.

Мама и бебе х 2

Важно е, че мястото не е запуснато. И се поддържа.

Легендите за Дяволския мост

Още преди да се зачета по-сериозно, подготвяйки днешната статия, отивайки на Дяволския мост знаех, че  отражението на моста във водата, погледнато под специален ъгъл, създава образ, който с достатъчно въображение може да се оприличи на образа на Дявола. Така де, не успях да го разпозная, въпреки, че бяхме в идеалния “златен” час за това. Времето между 11 и 12 часа преди обяд.

Отпечатъкът на Дявола

Според едно от преданията на един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, оставена по време на една от неговите разходки по моста. Тази легенда разказва, че самото място носи нещастие на всеки дръзнал да се доближи до моста. Е, надявам се, че това наистина е само легенда.

Майсторът и облога

Някои разказват, че в миналото Арда била голяма и значима река. Камъните по древния мост са доказателство за това.

Дълго време никой не можел да построи мост над реката. Водите й разрушавали всеки такъв опит.

Един млад майстор се наел с нелеката задача да построи мост над реката. Сключил договор с Дявола, като от своя страна той му поставил условие, че ще му разкрие тайната как да построи моста. Младият майстор трябвало да вгради образа на Дявола, но така, че хем да го има, хем да не се вижда от всеки. Срокът за това бил 40 дни. Ако не успеел да изпълни уговорката в срок,  Лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му.

За изумление на всички, майсторът успял да се справи с условията, поставени от Дявола. Не след дълго, обаче той се споминъл и тайната му останала неразгадана. Факт е, обаче, че Дяволският мост стои непоклатим 500 години по-късно, а образът на Дявола може да бъде видян.

Снимката по-горе не е моя, взета е от интернет, но я поставям тук за да видите, че наистина се вижда образът на Дявола. Така, като гледам снимката е от есенно време, което може би също е от значение.

Девойката и Дяволът

Друга интересна легенда, на която попаднах е тази за появата на Дявола във водата. Тя разказва, че преди много години турци преследвали българска девойка, защото един от тях бил влюбен в нея и искал да я направи част от своя харем. Тя се качила на моста с намерението да скочи в реката, но когато турците наближили моста, спрели уплашени, защото съзряли образа на Дявола във водите на река Арда.

Както сами виждате, Дяволът е в основата на всяка една от легендите за прочутия мост. Сами знаете, че във всяка една легенда, поверие много често има и малко истина. Едно със сигурност е вярно. Дяволският мост, заедно с неговия заобикалящ пейзаж създава една магия за всеки посетил го.

Направихме десетки, да не кажа стотици снимки. Децата истински се забавляваха с това да хвърлят камъчета в реката, да търсят жаби и просто да скачат от камък на камък. Малките бебоци си поспаха доволно в раниците, с които ги носехме.

Моето семейство

Радвам се, че споделих това красиво място заедно с моето семейство и приятели на рожденния си ден. Оттук поехме към другата забележителност в Източни Родопи  тракийското светилище Орлови скали.

Очаквайте разкази и за всички останали места , които посетихме – крепост Моняк, крепост Вишеград, Татул, Перперикон и други.

В края ще споделя малко полезна информация:

За посещение си отделете:

1:00 часа

Дяволският мост е подходяща за:

Кога да се посети:

В района може да разгледате още:

Местоположение на Дяволски мост:

На 10 км от Ардино, недалеч от село Дядовци

Цена:

2 лв за възрастни