Клисурски манастир – духовната перла на Северозапада

Любовта ми към опознаването на непознатите места в България, за които само съм чела или слушала ме изпрати в Клисурски манастир. Като част от двудневен тур из Вършец и околностите му, успях да посетя и това изключително място, за което сега ще ви разкажа.

Къде се намира?

Клисурският манастир се намира в землището на село Бързия, между Вършец и Берковица, Северозападна България. Интересното е, че манастирът има статут на отделно селище със свой настоящ адрес. Разположен е в подножието на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина.

Как да стигнем?

Клисурски манастир отстои на около 90 км от София като до там може да стигнете или през Костинброд, Годеч, Шума, Бързия или през Искърското дефиле и оттам през Миланово към Вършец. Ако идвате от Монтана, разстоянието е около 30 км. и ще минете през селата Благово, Боровци, Комарево, Бързия и към Клисурски манастир. Пътят е сравнително добър.

Кога и как възниква манастирът?

Според летописните предания на мястото на сешания манастир някога е имало основи на стара църква, както и останки от друг манастир, познат на старите хора като ” пустия манастир“. По време на Втората българска държава това място е било център на духовния живот на околността. Разположен в долината на река Врещица, той е носил името Врещенски манастир. Когато България пада под турско робство манастирът е опожарен и разрушен. За дълго време това място остава пусто и самотно.

През 17 век шестима монаси се заселват в манастира с намерението да го възстановят. Доброто им начинание, обаче съвпаднало със смутните времена по време на бунтовете, съпътстващи Чипровското въстания от 1688г. След потушаването му, въстанниците се укрили при монасите. Не след дълго турска потеря се запътила към манастира. Бунтовниците се спасили като избягали към Балкана, а монасите останали на своя духовен пост.

Не предали посоката на укрилите се бунтовници и затова били изгорени. На това място впоследствие бликнал извор, който се оказал целебен и много хора, изпълнени с вяра и смирение получили благодатно изцеление там. И природата се преклонила пред тази жертва на монасите в името на вярата и народа, като над извора израстнали шест букови дървета по броя на монасите…

По-късно през 18 век манастирът е възстановен със средствата на миряните от село Клисура ( днес Бързия). След около век, отново е опожарен от турския бей. През 1867 г. на Илия Стоянов от село Драганица му се присънил Св. Николай, който му подсказал да започне възстановяването на манастира. Това свое видение Илия Стоянов споделил с йеромонах Антим  (Александър Дамянов, по-късно архимандрит), който отишъл на мястото и си съградил колиба от пръти и клони. Йеромонахът първоначално възстановил  стария параклис  “Свети Николай”, магерницата и лековитото аязмо.

Всичко това той сторил със свои заделени средства. В течение на времето, въпреки забраната на турската управа да се събират средства от населението, Антим получил подкрепата на много майстори, които дошли от съседни села и издигнали храма “Св. СВ. Кирил и Методий”. В първоначалния си вид той не е изглеждал така както днес, но е имал същите размери и височина. Три години продължило строителството на храма, а средствата според документите  били лични, спестени от търговия и наследство.  От западната и северната страна били построени двуетажни сгради, които да поместят монашеското братство.

През следващото десетилие продължава изографисването и вътрешната украса на храма. На мястото на стария храм Св. Николай е издигнат нов, в южния манастирски двор. Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 година и в този си вид са запазени и до днес. Много видни майстори и зографи са оставили подписа от своето творчество тук. Интересна е съдбата на манастира в наши дни. Днес, той е действащ женски манастир, в който през 2007 г. се заселват 6 монахини  българки от Вардарска Македония и една от София.

 Какво ще видим?

• Храм “Св. Св. Кирил и Методий”– гордо заема централната му част. Построен е от Архимандрит Антим Дамянов. В него ще видите изключителният дървен иконостас, изработен от Стойчо Фандъков, майстор от Самоковската резбарска школа, както и изключителни му икони, дело на зографа Никола Иванов. Стенописите са дело на професорите Георги Желязков и Георги Богданов.

• Параклис “Св. Николай Чудотворец”– построен е върху основите на стария храм. Ще Ви впечатли с малките си кокетни форми и очарованието, което лъха от него.

• Музей на църковната история във Видинската епархия -в него ще се докоснете до много ценни експонати от историята на българската църква и държава. Тук се съхраняват вещи на първия български екзарх Антим I. Той става и първият български председател на Народното събрание след Освобождението.

Около самия манастир има чудесен парк, места за разходка и хубаво заведение, в което да опитате от местните специалитети, приготвени с продукти от манастирската ферма. Не пропускайте да вкусите от дъхавото малиново вино! Почувствайте магнетизма на манастира…