Тържишки манастир

 

Тържишки манастир, известен още като Струпешки бе открит от мен съвсем случайно  през един неделен следобед, следвайки GPS координатите за да стигнем до Ботевград и оттам да се приберем към София. На път от пещера Проходна, минахме през няколко малки населени места като Беленци, Стояновци. Стигнахме до град Роман и оттам на югозапад. Пътят наистина не е от най-добрите и съдейки по него, бях сигурна, че отиваме на края на света и сме сбъркали посоката, но изведнъж пред нас изникна табела  – Тържишки манастир, отбихме надясно и след 100-на метра попаднахме пред портите на него – Тържишки манастир „ Св. Пророк Илия“.

1. Местоположение

Манастирът се намира на 4 км от с. Струпец, община Роман, област Враца. Разположен е върху рида Гола глава, на 300 м. от река Искър. От София отстои на около 100 км и до него се стига по автомагистрала Хемус, отбивате се към Ботевград, Скравена и така до село Струпец.

 

2. Манастирът

Отляво на портата ни посрещна едно черно кученце-пазач, което съобщи с лая си на домакина на манастира, че идват посетители. Прекрачвайки прага на портите пред мен се откри невероятната гледка от стара манастирска постройка, която изглеждаше толкова стара и автентична, колкото и непретенциозна спрямо времето, в което живеем. В големия двор на манастира има няколко навеса със скара и чеверме до тях, малко фонтанче, чешма, две църкви и… люлка.

Започвам подред. Посрещна ни Ангел – домакинът на манастира. Любезно ни приветства и с охота ни разказа за манастира. От над 10 години заедно със жена си го стопанисват и го поддържат в невероятния вид, в който го заварихме и всичко това сами със своя собствен труд и средства. Срещу минималната работна заплата тези хора са отдали живота и силите си на това свято място. Грях може би, но както разбрахме епархията не подпомага своите владение по никакъв начин, само събира даренията, оставени на църквата…

Според оскъдни сведения манастирът съществува от началото на 16 в., когато наблизо е имало голям пазар(тържище) и оттам идва и името му Тържишки манастир. По-късно в края на 17 век  е разрушен от турците.

В средата на 19 век започва строежа на днешния манастир- на 3 етажа и е бил под формата на буквата „Г“. Но няколкото пожара го разрушават и сега е останала само основната продълговата сграда, разполагаща с 55 стаи, всяка със собствен санитарен възел и нормални условия за приятен отдих в манастирската обител. Почти всяка седмица тук идват групи от хора, които отсядат за няколко дни, през деня използват скарата за да си пригитвят храната на дървени въглища, а вечер се забавляват в приказно зеления двор на манастира. Всичко с мярка, разбира се. Все пак това е свято място за всички вярващи.

Майсторът на манастира е Ватьо от село Брусен. Манастирът е построен в периода 1851г.  и 1857 г. изцяло с подръчни средства без никква техника. Покривът е бил от каменни плочи, които сега са заменени с по-модерни материали. Тържишки манастир е дал подслон на Васил Левски и Никола Обретенов, както и на баба Тонка. При един от пожарите обаче е изгоряла стаята на Дякона.

3. Църквите

Насред зеленината на манастира, под високите корони на вековните дървета са притулени две църква. По-старата, каменна, еднокорабна, едноабсидна църква „Св. Николай Чудотворец“ в момента не функционира. Няма средства за реставрация. Надниквайки през тесните отвори на стените (тъй ато е затоврена и не се влиза в нея) видях невероятни изображения ма светии по стените…но едновременно с това и доста късна човешка намеса на вандали. Не случайно стои затворена. Ние, хората не ценим това, което имаме, а идолопоклонничим на всичко чуждо… Според нашия домакин Ангел църквата е построена през 13 в., като най вероятно е била гробищна църква, съдейки по няколкото гроба около нея. В момента е укрепена с контафорси от едната страна и с анкери от другата, тъй като църквата е с кухи основи. А това се оказва и причината за акустичния ефект на гласовете вътре в нея( това се долови и през процепите на стените).

Другата, доста по-нова църква „Св. Пророк Илия“, по името на самия манастир е построена през 2000 г. и е функционираща. За празници, кръщенета и други поводи идва духовно лице, което да отслужи литургия, да извърши ритуалите и тн. Светла, просторна и изографисана този храм наистина се нуждае от по-сериозна помощ от страна на Църквата…

Поседнахме на една от масите с пейки под гъстата сянка на високите церове и хапнахме вкусните сандвичи, които бяхме си приготвили. Пийнахме от студената изворна вода от чешмата, на чиито четири страни имаше посветителни надписи.

Определено голяма атракция бе и въжената люлка, вързана на едно от вековните дървета. Върнах се в детските си години…

Е, дойде и време да си тръгваме. Сбогувахме се с Ангел, с чиято съпруга не успяхме да се запознаем, тъй като им се бе родило внуче и именно в този ден го изписваха. Обещахме си, че ще се видим отново.

Потеглихме към Ботевград, минахме през Скравена и оттам към магистрала Хемус.

Прекрасен ден, зареждащ и изпълнен с вяра. След срещата ми с Ангел с еубедих за пореден път, че добрите хора, с чисти намерения и действия съществуват и са между нас. А нашата задача е да ги разпознаваме и да ги подпомагаме в техните благородни мисии.