Руенски манастир – по следите на Свети Иван Рилски

Чували ли сте за село Скрино? А знаете ли какво свързва Скрино и Свети Иван Рилски? И аз не знаех до скоро. Село Скрино се смята за родно място на светеца. Като част от двудневен трип до град Дупница бе и посещението ми на Руенски манастир, където преди векове е имало по-стар манастир, в който се предполага,че е замонашен светеца.

Село Скрино се намира в община Бобошево, област Кюстендил. Oт град Бобошево отстои на 7 км, а от град Дупница на 26км. Със сигурност, изкачвайки се към Руенския манастир ще обърнете внимание на факта, че село Скрино е от купния тип села, чиито къщи са концентрирани на едно място. И така криволичещият път, виещ се като змия по склоновете на Руен планина ни отведе до голям паркинг, където оставихме колата и откъдето продължихме пеша по асфалтовия път към самия манастир. Вървяхме не повечеот 15-на минути, които спокойно могат да бъдат удвоени, ако се бяхме спирали на всеки завой, от който се разкриваха главозамайващи гледки.

Руенски манастир “Свети Иван Рилски”

Руенски манастир “Свети Иван Рилски” е сгушен в красива местност сред северните склонове на Руен планина. Той е един от новопостроените манастири в България, които се оказа, че не са много. Красивата обител е разположена сред букова гора и вековни дървета от един много рядък вид “Царски лешник” или познат още като “Турска леска”.

Интересна е историята на манастира. Сведенията са доста оскъдни, предимно от писмени източници (жития), артефактите, разкрити при строежа на новия манастир и легенди, разбира се.

Някога, в много далечното минало мястото на сегашния манастир било известно като Цръквеник/Цръковнико. Преди да започне строежа на новата църква, на това място е имало малко параклисче “Свети Иван “, на което местното население се събирало и почитало паметта на Свети Иван Рилски на 19 октомври.

Съдейки по информацията, с която разполагаме днес и която се осланя на  житията  на светеца и легендите, свързани с него, Иван Рилски е роден в село Скрино през 876 г., когато начело на българския народ бил цар Борис I. Иван Рилски е живял по времето на цар Симеон и умира по времето на Цар Петър на 18 август 946г на 70 години. Роден в  благочестиво семейство, още от малък Иван Рилски бил насочен към Православната вяра, която по това време вече е и официална религия в България.

Според това, което прочетох за светеца става ясно, че  той е работел при своя чичо и пасял говедата му. Иван Рилски познавал всички местности, както и съществуващия тогава манастир под връх Руен. Една вечер, обаче се извила страшна буря и младото момче се подслонило под една скала. До него се прислонил и игуменът на тогавашният манастир отец Павел, който в разговора си с детето веднага съзрял бъдещия Божи служител. Бурята отминала и игуменът придружил детето до дома му и радушно бил приет от неговите родители.

Не след дълго Иван напуснал бащиния си дом и се качил в манастира като послушник. (Много коментари има относно манастира, в който е замонашен Свети Иван Рилски. Това, което съм написала тук е мое мнение, базирано на информацията, с която разполагам.)Взел със себе си едно теленце, подарено му от своя чичо. Доскоро според легендите , че в местността близо до манастира се извисявал хилядолетен бор, на който е имaло белег от въженцето, с което Иван е привързвал своето теленце към дървото. През 50-те години на XX-ти век хора от Скрино решават и отсичат хилядолетното дърво, което било скъп спомен от времената, в които е живял светеца.

Черен облак надвиснал над мястото на безумното влияние и се излялa силна градушка. С материала от бора селяните направили дюшеме за читалището, което още на следващия ден изгнило и се подкожушило. Не след дълго “злосторниците” един по един се разболели и почнали да умират. След тях и техните мъжки наследници също започнали да си заминават. Една от опечалените жени отишла при баба Ванга, която още от вратата извикала нещо подобно “Кой ви накара да отсичате бора на Свети Иван? Отсега мъжка рожба няма да се роди, правете курбани на мястото и се молете да ви бъде простено и чак когато борчета саморасли поникнат върху скалата над пещерата тогава ше ви бъде простено”.  Така се и случило. Хората, смирено започнали да се събират и да раздават курбан за здраве на всички. Пророчеството се сбъднало и две борчета поникнали на скалата върху отшелническата пещера на светеца. Не след дълго се родила и мъжка рожба в тези семейства.

Изграждането на съвременния манастир започва през 1995г. Интересен е начина по-който се раджа идеята за построяването на църквата. Местен човек от село Скрино получава неколкократни видения за мястото, на което трябва да се издигне Божий храм, които той споделя с архитектка от Благоевград, която също имала подобни сънища. Не след дълго църквата вече била факт по модела, който архитектката видяла в съновиденията си-каменна сграда с двускатен покрив.

По време на изкопните дейности, работниците се натъкнали на основите на две средновековни църкви с квадратен план , изградени една след друга. Едната е датирана в VIII век, а втората в IX век. Открити са множество артефакти-керамика, фрагменти от стенописи, копие и др.  Около църквите са открити и няколко монашески погребения. Специалист-археолог от НИПК (Институт по паметници на културата), посетил мястото и изследвал разкопките изказва мнение, че тук се е намирал манастирът “Успение на Св. Богородица”, в който Свети Иван Рилски се е замонашил.

За съжаление, поради липса на средства  опасност от иманяри разкопки не са проведени, а разкритите основи на старинните църковни сгради били запечатани и върху тях е изградена сегашната манастирска църква. Както вече споменах строежът започва през 1995 г, и окончателно завършен през 1998г и осветен през 2003. Една от последните му придобивки е издигнатата камбанария, а в момента усилено кипи строеж на манастрирски сгради. Доколкото разбрах в момента двама монаси обитават манастира и той е отворен за посетители ежедневно.

Кръстът 

На входа на самия манастир има няколко табели, на които са посочени още няколко интересни обекта, които разбира се не пропуснахме да посетим. Пещерата (5-10 мин), Кръстът (5-10 мин), Аязмото (15-20 мин). Посетихме първите две места и сега накратко ще ви разкажа за тях.

Пътеката към кръста започва от самия манастир и наистина за около 7-8 минути с добро темпо се стига до металния кръст, стоящ на скала, от която се разкрива наистина феноменална 360-градусова панорамна гледка. Легендата разказва, че кръстът е забит на мястото, от което скочила някога млада девойка, бягаща от турците.

Разбира се, тук нямаше как да не прекараш едни 10-15 минути, тъй като гледката разкриваща се пред теб е невероятна. Отляво се вижда манастира, долу в краката ти се е сгушило село Скрино, а накъдето и да погледнеш се виждаш красиво обагрените планински вериги на Рила и Руен планина.

Пещерата

Тя се намира в противоположна посока на кръста и от там до нея се стига също за по-малко от 10 минути. Нямам думи да ви опиша красиви багри на буковата гора, която ни заобикаляше. Пъстро, цветно, приказно.

Ето ни и пред пещерата. За нея се смята, че е първата отшелническа килия на Свети Иван Рилски. В нея има негова икона и дървен кръст. А на самия и вход ни посреща и неговя лик. Спускайки се обратно към манастира видяхме табела, която указваше пътя към Аязмото. За водата, която извира там се говри, че помага на хората с очни заболявания.

И така приключи разходката из това красиво кътче на България. Оттук се отправихме към природния феномен Стобските прирамиди, за които вече съм ви разказвала. Хубаво е да се връщам на любими места, през различните сезони…