8 август, малко преди Копривщица. Нетърпеливи сме да станем част от XI подред национален фолклорен събор на България, провеждан в Копривщица на всеки 5 години. 50 години България пее в Копривщица.
Напред към местност Войводенец
Изключително слабо рекламирано събитие от национално значение за културата, традициите и обичаите ни. Не мога да повярвам как един фестивал като Spirit of Burgas( без да имам нищо против него, само го давам като пример) може да бъде рекламиран от месеци, а фестивал с 50 годишна история, носещ българския дух и традиция да бъде толкова слабо отразен в медиите и изобщо в обществената среда… Ще оставя личното си разочарование от този факт и ще ви разкажа на какво невероятно нещо станах свидетел, заедно с моята майка, с която посетихме Копривщица. Тази година съборът се провежда от 7 до 9 август.
7-9 август 2015, Копривщица
На събор, като на събор. Е, не облякох шопската си носия, с която много се гордея, но сложих бродираната си бяла риза, закичих венче в косата и се отправихме към мястото, на което в прродължение на три дни България пееше и танцуваше под български народни ритми. Влизайки във града започнахме да се ослушваме къде да спрем, тъй като не бях подготвена къде точно се намира местността Войводенец над градчето.
Сцена № 1 и млади танцуващи девойки под звуците на народна музика
Попитахме един полицай къде точно се провежда събора и той ме погледна и попита „Вие на коя сцена ще пеете?“. Явно наистина изглеждах автентично с ризата и венчето. Показа ни паркинг, на който срещу сумата от 5 лв. паркирахме колата и поехме към въпросната местност Войводенец. Казвам ви малко след като ние пристигнахме в Копривщица по пътя стана сериозно задръстване.
Снимка за спомен с победителките от сцена № 3
И така поехме по пътя към събора. Пътеката към поляните се виеше между високи борови дръвчета, а около нас се движеха множество хора, кои в народни носии, приключили участието си сутринта, кои обикновени любители на фолкора. Усещаше се едно радостно уживление. След 10-15 минути ходеше пеш достигнахме до поляните на местността Войводенец.
Хората бяха наистина много, голям интерес към събора
И така потеглихме измежду сцените, разположени на различни места в цялата местност Войводенец, която не можеше да се обгърне с поглед. На всяка една от сцените се изявяваха различни ансамбли и групи, идващи от цялата страна. На сцена №1 танцуваха млади момичета и момчета. Музиката ехтеше, слънцето грееше, как да не ти се пританцува. Разходихме се из всички сцени.
Българското бе навсякъде…
Хората ставаха все повече, всички усмихнати и засмени, много от тях в народни носии и костюми от различни етнографски области. Имаше както на всеки друг събор сергии с различни неща – от музикални инструмети, през различни сувенири, носии, подправки и сладка и какво ли оше не. сдобих се с красив бродиран магнит, какъвто нямам в колекцията си.
Всички на хорцето, Копривщица 2015
След като обиколихме всички сцени, посетихме една от шатрите, в които взехме глътка въздух и лека напитка и се запътихме обратно от 7-ма към 1-ва сцена.
Сувенири и всякакви предмети за спомен
Националният събор на народното творчество в Копривщица се провежда от 1965г на всеки 5 години като тази година е неговото 11 издание. В разцвета си фестивалът е достигал 20 000 участника, идващи от всички читалища на страната, както и славянски комитети идващи от цял свят.
На събор без хапване, няма как
Тази година фестивалът е домакин на българи от страната и чужбина, както и на много чужденци, изучаващи българския фолкор. За жалост нямах възможност да остана за вечерното представяне на чуждестранните изпълнители, но разбрах от мои познати посетили събора, че са били наистина очарователни.
С Копривщица сърцето
Ще ви споделя, че изпитвах колкото радостно уживление там, на събора, толкова и се натъжих. Моята баба, която почина преди година бе народна певица от шопския край и заедно с останалите баби от селото имаха своя група и посещаваха всички събори из страната. Тя бе посещавала дълги години и този събор… Как да не бъда горда българка?!
Усмихнах се, когато тръгвайки си от събора на последната сцена малко момиченце с прекрасен глас изпълняваше народна песен. Бъдещето на това детенце е сигурно най-малкото заради таланта, с който разполага.
Малкото момиченце, което спечели симпатиите и аплодисментите на всички, които я слушаха
Пожелавам си следващия път да имам възможност отново да посетя събора, а защо да не участвам и като изпълнител на народен танц?!
Map not available!
