“Света София” – действащ храм, вход към миналото

Често, разхождайки се из улицата на София подминаваме сгради, църкви, паметници на културата, за които си мислим, че знаем доста, а всъщност не знаем почти нищо. Днес реших да ви разкажа за едно място-църквата “Света София”, което освен, че е религиозен храм е и пазител в недрата си на хилядолетна история, наслоявана през вековете.

Църквата “Света София” е разположена в центъра на София, между улиците Московка и Оборище, гордо стояща до паметника на незнайния войн и новоиздигнатия паметник на цар Самуил, в непосредствена близост до храм-паметника “Александър Невски” и Светия синод. Този храм е изключително богат откъм исторически данни.

Поглед към Сердика…

Сердика няма рожденна дата, нито създаването и е свързано с митичен основател. Сердика, наричана от Константин Велики “Моят Рим”, навлиза широко в античните хроники няколко века преди управлението на едноименния римски император.

Градът на тракийското племе серди е завладяно от римски легиони в 27 г.пр.Хр. в резултат на големия имперски поход срещу траките. По-сериозното укрепване на Сердика започва след като получаването имперски статут на самоуправляващ се град, наречен ULPIA SERDICA, по името на Марк Улпий Траян (98-117). Малко по-късно при управлението на Марк Аврелий и Комод е построена изцяло късноантичната крепост. През IV век, по време на управлението на Константин територията на Сердика е увеличена 5 пъти, свидетелство за което днес може да видите в района на пл. Лъвов мост, където след изкопни работи във връзка с разширяване периметъра на столичното метро се намериха, проучиха и експонираха няколко зида, вероятно свързани със замостването на  реката, датирани III-IV век…По-подробно на антична Сердика с всичките и богатства ще се спра друг път. Сега да се  върна към базиликата “Света София”.

“Света София” през вековете

Света София лежи върху осoнвите на няколко по-стари храма. Най-напред през II век на това място са открити следи от римски театър, върху който последователно са построени няколко храма. Църквата в сегашния си вид представлява кръстокуполна базилика,  с нартекс(предверие), три надлъжни кораба и тристенна апсида.

Храмът е най-древната светиня на града от това време и се е разполагала в най-високата част на храда. Първият засвидетелстван раннохристиянски храм е издигнат най-вероятно в началото на IV век, малко след издаването на Едикта на толерантността от 311г и Миланския едикт от 313г. Идеята на тзои храм е била да служи като мартириум или гробищна църква. Следващата по-голяма християнска постройка, чийто карсиво украсен под с римски мозайки, който ще видите в археологическото ниво на Света София датира от средата на IV век. Известно е, че тя е седалище на Сердикийския събор през 343 г.

През следващите векове  църквата претърпява редица промени. През VI в. става жертва на набезите на хуни и готи, в резултат на което Юстиниан Велики заповядва базиликата да бъде изградена отново и оттогава до днес носи името на Божията премъдрост.

Съдбата на Света София след Османското нашествие е изключително тъжна. Тази светиня е превърната в турска джамия, издигнати са минарета и са унищожени вековни стенописи. През XV в. е разрушена в следстиве на земетресение, което сe повтаря и през XIX в. Турците окончателно изоставили храма, след мълва, че Господ се е разсърдил и ще ги накаже. Оттогава до наши дни църквата претърпява неколкократни реконструкционни, укрепителни, реставраторски работи.

Катакомбите….

Преди няколко години, когато участвах в разкопките на Сердика и по-точно в частта пред ЦУМ, в един слънчев юлски следобед ни заведоха в археологическото ниво, което се разкриваше см по см под базиликата Света София. Под нея кипеше неуморен труд. Имах уникалната възможност да видя всичко в напълно натурален и естесвен вид.

След това няколко пъти след официалното откриване посещавах и преоткривах нови и нови неща из нивата под базиликата. Сегашното ми посещение  бе с цел да видя гробницата на Хонорий, но за нея ще разкажа след малко.

Базиликата Света София е построена върху източния некропол на Сердика.Този некропол възниква през II в., използва се най-интензивно през III в., а до средата на VI в се разраства непрекъснато. В началото първите християнски гробове са били далеч от градските стени, а впоследствие всеки се е стремял да получи гробно място в близост до гробищната църква. През IV в. Света София се превръща в притегателен център на гробни съоръжения, които тук са доста гъсто разположени. Такива се откриват в подподовото ниво на базиликата като се наблюдава зстъпване на по-стари от по-нови гробове. Разхождайки се в това подподово археологическо ниво, експонирано по един уникален и модерен начин, съчетал модерни укрепителни съоръжения с изцяло запазените и експонирани гробни монументи, ще вървите назад във вековете. Доста вълнуващо е 🙂

Ще видите различни по тип и градеж съоръжения, датирани от третата четвърт на III в. до третата четвърт на IV в. Изключителното разнообразние от гробни съоръжения ще ви помогне да нарисувате дори картината на социалната прослойка по оново време. Вариации: гробове със стреховидно тегулно покритие, гробни ями, гробници с каменно покритие, зидани гробове, каменни саркофази, дву- и многокамерни гробници, както и характерните за късната античност зидани гробници с полуцилиндричен свод. Повечето са ориентирани изток-запад, но се срещат и такива с ориентация север-юг. Както споменах по-горе може да проследите и развитието на християнските храмове през вековете. Зидовете на всяка от тях са ясно различими, както и една уникална римска мозайка, запазена в своята цялост. В една от залите има инсталирана мултимедия, която прожектира филм за историята и развитието на Сердика през вековоете. На няколко места са поставени холограмни плочи с различни изображения на предмети, открити тук сред катакомбите.

Ако не страдате от някакъв вид фобия от тъмни, затворени, подземни пространства, смятам, че това което ще видите тук определно ще ви очарова и ви направи още по-любопитни към историята на столицата ни.

А сега и най-любопитното-гробницата на Хонорий. Кой всъщност е Хонорий? В далечната 1989г. при разкопки северозападно от базиликата е открита въпросната гробница. Проучванията продължават през 2002 г.,  а през 2011 г се провеждат археологически разкопки  на площта и тогава сa открити още няколко интересни съоръжения около въпросната гробница. Датирана е в V-VI в., като това се потвърждава от намерена монета на император Юстин I.

Гробницата е тухлена с полуцилиндричен свод. Тя е изцяло изрисувана отвътре. Техниката е “алфреско”. Спокойно може да видите латински кръстове, флорални мотиви.

Но определено нещото, което впечатлява най-много е надписът на латински, от който става ясно чия е гробницата. Наличието му и посочването на името на погребания, означава, че Хонорий вероятно е личност с висок ранг в тогавашната сердикийска християнска общност.

“Хонорий, раб Христов(Божи), слава на Отца и Сина и Светия Дух”

От останалите гробни съоръжения, разположени около гробницата на Хонорий интересен е зиданият кенотафен гроб (символичен), чиято датировка го отнася към IIIв.

Към времето на Хонорий се отнася и друг изключително впечатляващ гроб – двукамерна циста, в чийто край ясно се вижда многоцветна подова мозайка, а точно над нея на една от стените се виждат следи от стенопис (човешки изображения)-тази ситуация е без аналог по българските земи. Всъщност, ако човек не знае за тези изображения може да ги пропусне.

Уредничката на музея, която ме пусна в гробния комплекс наблегна и подсказа на какво да обърна внимание вътре. Малките детайли, винаги са от изключително голямо значение. Самото съоръжение не е свързано с останалите катакомби от комплекса. Разполага се пред самата базилика и при желание ще ви бъде отоврено за да разгледате и тази част от комплекса. Покритието е стъклено и погледнато отгоре наподобява раменето на кръст с обща площ 40кв.м. Слиза се по вита, метална стълба.

Кратка информация за “Света София”

Работно време: 07:00-18:00(зимно работно време); 07:00-19:00 (лятно работно време)

Вход: Църквата няма вход; за катакмбите цената е 6 лв

Адрес: ул. „Париж 2, София

Време на изграждане: IV век

Съвременен статут: действащ храм, паметник на културата