След посещението на АЕК “Етър” дойде време да посетим и Боженци. Тази част на България е толкова наситена с прекрасни и забележителни места, че буквално за трите дни, в които бяхме в Трявна по цял ден обикаляхме и пак не успяхме да видим всичко, което ни се искаше.

Беше следобед, слънцето бавно клонеше към залез. Паркирахме колата и се потопихме в една отминала епоха. Сякаш отивахме на среща с миналото.

Как да стигнем до село Боженци?

Село Боженци се е сгушило в северните поли на Стара планина. Намира се на 24 км от Трявна, на 15 км от Габрово и на около 200 от София. В самото начало на резервата има паркинг, където да си оставите колата. Точно когато ние посетихме Боженци нямаше много туристи, да не кажа почти никакви. Тези, които видях бяха в една механа, която по мое мнение явно е доста оборотна.

Съвременен указател в Боженци

Легендите разказват: Според една древна легенда през 19 век Богдан, местен момък от село Боженци работел като моряк на един английски кораб. Прибирайки се към бащиния си дом от Цариград, някъде около Одрин е нападнат и ограбен от разбойници. Те го убиват, но по-късно за заловени. Властите изпращат на почернената му майка негов пръстен, кон и две торби със злато, които Богдан носил в себе си. Опечалената майка решава с част от златото да оправи пътя до Радолов дол и в чест на сина и днес той се нарича Богданов калдъръм.

Легендата за основаването на село Боженци

Много интересна легенда, която прочетох няколко дни преди да посетим мястото. Преди векове, когато България паднала под турско робство, овдовялата болярка Божана от рода на династията Асеневци, побягнала от Царевград Търнов, заедно с многолюдната си челяд и своя брат Трапеско. Вървяла, вървяла и се установила в северните гористи склонове на Стара планина. Много от побягналите хора намерили убежище в непристъпните планински усои. Така възникнали преди повече от 600 години множеството колибарски селища между Търново и Габрово, носещи имената на своите основатели. И така Божана, заедно със своята фамилия също намерила втори дом тук, в Балкана. Местните ги наричали Божанците или Боженците. Оттам дошло и името на селото Боженци.

Просто Боженци

Единственият път, който стига до селото днес се припокрива с античния път от Никополис ад Иструм до Константинопол.

Село Боженци се превърнало в китно и хубаво място, чийто разцвет е най-голям през 18 и 19 век. Предприемчиви хора били боженлиите. Развивали търговия и практикували изкусни занаяти- като дърворезба, абаджийство, гайтанджийство. По тях се запалил и синът на Божана – Рачо Ковача. Един ден той решил, че е време да напусне селото и тръгнал да си търси късмета . Спрял се недалеч оттук и основал днешния град Габрово.

Поглед към Новото школо в дъното

Известно е ,че през 1835 г. село Боженци се сдобило с православен храм “Св. Пророк Илия”. Любопитен факт е, че боженлии дори получили разрешение за строеж на камбанария, а както вероятно знаете това е било категорично забранено по време на турското робство. В края на 19-ти век селото се сдобива и с училище.

Да се потопим в атмосферата на Боженци

Първото нещо, което ни посрещна в Боженци бе сградата на Новото школо, разположена точно срещу Администрацията на архитектурно-историческия резерват. Съградено през 1872 г от известния за времето си майстор Генчо Кънев. То е на два етажа като на първия се помещават библиотеката и салона, а на втория-класните стаи.

Новото школо в началото на резервата

Вървейки по калдъръмените улички около нас приветливо грееха оснанките на двуетажни къщички в типичен възрожденски стил. Цветни черги красяха някои от дуварите. Малки дюкянчета приветливо подканят гостите на селото да си вземат нещо за спомен.

Интересна е къщата-музей на Баба Райна. Най-старият дом в цялото село, построен още през 18 век. Последно в него е живяла Райна Дрянкова, дъщеря на първият окръжен управител на Габрово след Освобождението. Днес къщата на Баба Райна е превърната в музей, разкриващ местния бит и начин на живот по време на Възраждането.

Къща-музей на Баба Райна

За това какъв е бил бита на божанлии тук през 19 век може да разберете в къща-музей “Дончо Попа”. Къщата му е построена още през 1862 година и е на три етажа с търговски дюкян на приземния етаж. В нея днес е изложена етнографска експозиция, която разкрива бита на местните хора от 19 век.

къща-музей “Дончо Попа”

Както по-горе споменах църквата “Св. пророк Илия” също заслужава внимание. Трикорабна базилика, в която могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове.

Гледка

Една разходка по калдъръмените улички на Боженци ще ви накара да се отпуснете, да помечтаете, да се вдъхновите. Ще бъдете запленени от красотата на накацалите къщички на два срещуположни хълма сред красив ландшафт. Съветвам ви да опитате лакомства от местната Шекерджийница или да се насладите на местните традиционни специалитети, приготвяни в няколкото механи в Боженци.

Кога да посетим Боженци?

Посетихме Боженци през есента. Всичко бе обагрено в жълто, червено, златисто. Предполагам, че през всеки друг сезон красотата, която цари тук ще ви омае. Все пак имайте в предвид, че по Коледа, Цветница и Гергьовден тук се пресъздават автентични обичаи като коледуване, лазаруване. Ако случайно попаднете в Боженци през май – бихте могли да се включите в похода-възстановка “Рачо Ковача”. По екопътека “Римски път” ще попаднете право в Габрово.

Голямата обиколка продължава

След посещението ни на крепост Хоталич, Трявна, Етъра, Соколски манастир, Дряновски манастир, Боженци, се отправяме към следващата спирка от нашето пътуване – Търново. Очаквайте разказа скоро 🙂

За посещение на Архитектурно-исторически резерват Боженци си отделете: