Здравейте, приятели! Радвам се, че продължавате да посещавате моя сайт и да четете за приключенията ми! Във връзка с усложнената ситуация и с цел да минимизираме щетите за всички засегнати ви съветвам да НЕ ПЪТУВАТЕ! Никога не съм вярвала, че ще посъветвам някой да не пътува, но обстоятелствата го изискват! Скоро всичко ще бъде наред и ще продължаваме да опознаваме красивата ни родина и да обикаляме света!
 1 ден от София  Археологически  Манастири  Природни  Култура и традиции

2018 година в пътешествия – 20 от най-забележителните места, които посетих

Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Една много благосклонна към мен година. Година, в която много неща ми се случиха за първи път. Все хубави неща. Много благодарна съм за всичко. Не обичам гръмки равносметки и обещания. Но обичам да си припомням всичко, което ми се е случвало и да мечтая за още, и още. Във всяко отношение.

Затова в хронологически ред си припомням най-хубавите места, които посетих, за които отдавна мечтаех и които поставих в графа “Сбъднати мечти”. Щастлива съм  да ги споделя с вас.

Ще сe опитам да ви преведа през тях накратко с малко думи и повече снимки.

След 20 години ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от онези, които сте сторили. Затова вдигнете платната, отплавайте от безопасното пристанище. Изследвайте. Мечтайте. Откривайте Марк Твен

Храм-кладенец Гърло

Месецът е март. А ние сме с бебе на 7 месеца. Все още бе студено, доста кално, но слънцето ни даде увереност и с отправихме на първото ни пътуване извън София. Нашата цел бе храм-кладенецът Гърло. Намира се недалеч от град Брезник, над село Гърло. Върви се по черен коларски път. Времето, за което стигнахме след като оставихме колата бе около 30 минути. Тъкмо се бе разтопил последният сняг. Малки вадички се стичаха отвсякъде. Признавам си само част от нашия екип успя да стигне до самия кладенец, тъй като теренът в последните си метри бе много стръмен, кален и следователно хлъзгав. Но пък си заслужаваше тази мартенска разходка, за която май е време да разкажа.

Язовир Красава

Екопътека Бели Искър

Месецът е април, а дестинацията Бели Искър. Екопътека, която отдавна планувахме, но така и не бяхме посетили. Е, в статията за нея съм ви разказала с подробности какво видяхме. Бих искала само да споделя за най-незабравимата гледка там. Полянките между вековните борове, осеяни с минзухари, надигнали нежни лилави цветове над тук-там топящия се сняг. Дървени мостчета, което ни прехвърляха ту отляво, ту отдясно на бурната река, носеща в себе си разтопените ледове от високите части на Рила. Идилия. Заслужава си.

Екопътека Бели искър

Още едно мостче

Накратко, Бели Искър се намира на 70 км в посока Самоков и оттам към едноименното селце. Екопътеката се намира малко след края му. С радост бих се завърнала отново там.

Шишманово кале

Една много важна българска крепост, която за съжаление по мое мнение не е добре рекламирана. Намира се малко след Самоков по посока селата Говедарци и Бели Искър. Ние я посетихме на връщане от екопътека Бели Искър. Разполага се на доминиращ над околния терен хълм и за по-малко от десет минути се стига до нея, след като оставите колата в подножието му. Тук е имало крепостна стена, опасваща самата крепост, както и манастир, долепен до крепостната стена. данните за строежа им се отнася към времето на Римската империя.

Мястото е почитано най-вече като място на последната битка на цар Иван Шишман с турците. Най-вероятно тук през 1388 г в бой загива не царя, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Шишманово кале е обявено за паметник на културата и историята с национално значение. Май е време да ви разкажа малко повече за него. Скоро.

Сицилия

Няма как да забравя това истинско пътешествие. Изпъстрено с емоции от всякакъв тип. За първи път малкото ни момиченце летя със самолет, плава с корабче, вози се на влак. Сицилия бе една сбъдната мечта за цялото ни семейство. Посетихме я през април, когато времето там бе повече от хубаво. Бяхме заедно с наши приятели, с които изкарахме чудесни 5 дни. Видяхме Таормина, Катания, Сиракуза. Опитахме канелони и паста с пистачио. Вкусихме прочутите сицилиански аранчини.

Таормина

Прекрасни гледки, спиращи дъха

Спомените ми са толкова пресни, сякаш бе вчера, а реално изминаха повече от 8 месеца. Първото ни задгранично пътуване вече като трима. И толкова много снимки гледки, от които буквално бих могла да направя документален филм.

Враца

“Враца, където гарга не каца” според мен е измислено от някой, който доста завижда на всички дадености на Враца и целия регион. Пъстра, цветна, богата на култура и история територия. А Балканът… Балканът, който така гордо прегръща града и го пази от зли помисли и природни стихии. Успяхме в рамките само на ден да посетим Лиляшката крепост, Пещера Проходна Божиите мостове, наследствена пътека Вратицата и крепост Вратцата, скален манастир “Свети Иван Пусти”, къща-музей на баба Илийца в село Челопек и още няколко, за които страрателно съм ви разказала  в статията, посветена на Враца.

 

Гърция

Южната съседка винаги е добра идея, особено лятно време. Първото ни море, заедно с бебето решихме да е в Гърция. Времето, което бяхме избрали бе началото на месец юни и в България нямаше как да очакваме толкова високи температури, каквито имаше в Гърция по това време. А и някак идеята за Гърция като място за почивка с малко дете ми допада повече. Все пак отдавна вече не търсим лудницата и шумните безкрайни нощи… Особено влюбена съм в Северното Черноморие, но по това време там все още не бе достатъчно топло за плаж.

Изпращам последните слънчеви лъчи

Избрахме Неа Мудания и един много симпатичен хотелски комплекс, изключително подходящ за цялата банда от близо 15 възрастни и 10-на деца на възраст от 4 месеца до 2,5 години. Не успяхме да пътуваме много наоколо, но пък откраднахме максимално юнско слънце, йодни пари и весели детски дискотеки.

Милано и езерата

Подарък-изнендада по случай рожденния ми ден. Ето, че на 25-ти юни рано сутринта нашето семейство, стегнало багажа само за няколко часа се отправи на поредното пътешествие извън границите на България. Милано, езерата Комо и Лаго Маджоре. Всичко бе планирано предварително. Един ден прекарахме в Милано, обиколихме централните градски части, разходихме се до Скалата, Обиколихме Дуомото поне 5 пъти, направихме стотици снимки, надникнахме и в замъка Сфорца, в който е творил прочутият Леонардо Да Винчи.

Дуомо

Дуомото в Милано

Няма как да си в Милано и да не се разходиш покрай витрините на най-скъпите марки от световно ниво в Галерия Виторио Емануеле II. Особено очарована останах от каналите на Навили – интересен квартал в Милано, събиращ в себе си голяма част от студентския живот на града. Следващия ден бе посветен на Лаго Маджоре.

Лаго Маджоре

Лаго Маджоре

Пътуване с влак, в самото езеро се повозихме на малки фериботи, които ни отвеждаха до най-известните и забележителни острови. На един от тях имаше огромен дворец, който се свързва с името на Наполеон, друг бе известен с рибарското селище, което се е развивало векове там. Времето отново бе на наша страна.Последният ден – роуд трип до езерото Комо или по-просто казано, за да не бъда съдена, че използвам чуждици – пътуване с кола, покрай бреговете на езерото. Започнахме от юг от градчето Леко, оттам на север стигнахме до прочутото Беладжио и оттам леко на югозапад за да стигнем и до едноименния град Комо.

езерото комо

Езерото Комо отвисоко

Вкусен обяд и разходка до хълма Брунате са две от нещата, които веднага изплуваха в съзнанието ми. А умопомрачителните гледки отгоре към езерото и града. Надали каквито и описание и снимки да приложа ще са достатъчни за да онагледят възхищението ми към природата. Белисимо!

Силистра

Само след по-малко от седмица след като се завърнахме от Италия поехме на едно дооооста дълго пътуване. Има няма 5-6 часа в североизточна посока. Желаната дестинация този път бе Силистра. Никой от нас не бе посещавал този така отдалечен от родната София край и за нас бе истинско удоволствие да посетим голяма част от местата, с които Силистра много се гордее, а и ревностно пази и се грижи за тях.

хотел Дръстър

Дуросторум

Мястото, в което бяхме отседнали е буквално кацнало на самия бряг на Дунава и основите му се миеха от единствената в Европа голяма река, която тече в посока от запад на изток. Разгледахме града, посетихме резервата Сребърна, потопихме се няколко века назад посещавайки крепостта Меджиди Табия. Подценяван, може би поради отдалечеността си, но пък повярвайте ми това място заслужава много внимание. Всеки изминат километър си заслужаваше.

Разходка в Рила

Толкова много ми се ходеше в Рила. Бях решила, че август ще е месецът, в който ще изкача Мусала. Съвсем неочаквано обаче,  две седмици преди заплануваната от мен дата получих много мила и любезна покана от Хотел Рила и Adventure center Borosport. Направихме еднодневна разходка по не толкова популярен маршрут от Боровец до Хижа Ястребец с лифт и оттам пеша към хижа Мусала. Минахме покрай Долно Мусаленско езеро и се отправихме наляво към подножието на връх Дено. Оттам видяхме отвисоко Саръгьолските езера.

Саръгьолски езера

С щеки по пътеки (снимка докато чакам езерата да се покажат изпод мъглата) 🙂

Продължихме покрай гори от клек и стигнахме до Ситняково и прекрасните панорамни площадки, разположени недалеч от лифтената станция. С лифта се спуснахме към Боровец. Заедно с нас бяха двама планински водачи – много сърцати и усмихнати хора, както и двама страхотни млади човека от маркетинг екипа на хотела.

Мусала 

Знаете ли от колко време си мечтая да изкача Мусала. Който ме познава добре знае, със сигурност. Да, нито е толкова далече от София, нито е толкова трудно като организация и не изисква кой знае какви средства… все не намирах подходящ partner in crime както се казва за да си я осъществя тази мечта. Да, но 15 август се оказа денят, в който под ръка с моя добра приятелка се отправихме към Боровец.

Мусала

Откога го чаках това усещане

Въоръжени с раници, пълни със сандвичи, ядки, вода и плодове в рамките на около 6-7 часа с доста почивки за снимки, лайв видеа и сладки приказки се качихме и слязохме. Да, страхотно усещане. Прекрасно. В мен тази година се зароди желанието да се посветя малко по-отдадено на планинарството. Да видим.

Хей, ако си имате такава мечта, сбъдвайте я и не му мислете.

Пътуването и смяната на местата влагат нов заряд в ума.Сенека

Аз съм Автора

Юлия Вукова

Юлия Вукова

Здравейте, аз съм Юлия и това е моят блог за туризъм и пътешествия. Обичам да пътувам във всяка свободна минутка и да споделям с вас любимите си места.

Остави коментар

В момента потребител разглежда: