1 ден от София Приключения

Разходка в Рила: Сухото езеро и Саръгьолски езера

Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

Започвам днешния разказа с това, че напоследък в мен се зароди желанието да изкачвам върхове в буквалния смисъл. Винаги съм обичала планината и разходките в нея, но сега е някак по-различно.  Напоследък това желание набира все по-голяма скорост и ме преследва ако не денонщно, то поне през няколко дни. Една от любимите ми книги като малка бе “Еверест по Западния хребет”. Препрочитала съм я няколко пъти и винаги съм се възхищавала на тези смели мъже и жени, отивайки нагоре към вечните ледове и високи върхове. Отскоро нещо в мен се пробуди и започнах отново да се интересувам от тази тема, свързана с алпинизъм и планински истории за покоряване на върхове, прочетох и великолепната книга на Боян Петров, в която той толкова обаятелно разказва за своите приключения…

Любима моя мисъл: Покоряваме не планините, а самите себе си.” Едмънд Хилари – първият човек, изкачил Еверест.

По същество. Преди около две седмици получих покана от Боровец и информационният център на курорта Adventure center Borosport за еднодневно приключение в планината с много интересен преход. Първоначалният замисъл бе да направим преход до Йончево и Страшно езеро, но поради нестабилното време в крайна сметка бе взето решение да направим преход от Боровец, до връх Ястребец оттам към хижа Мусала под билото на връх Дено и оттам през Ситняково с четириседалков лифт до Боровец, като по пътя щяхме да видим няколко езера – Сухото езеро, Седмо Мусаленско езеро и Саръгьолски езера.

Е, как да не се съглася? Сякаш Вселената бе чула вътрешното ми желание и ми поднесе това предложение.

3 август 2018

На 3-ти август рано сутринта потеглих от София към Боровец. Минах през Бистрица, Железница, покрай любимия разклон за Белчин. Един много познат и обичан път. Оттам той  продължи по главния път, свързващ Самоков с Дупница и от Самоков след около 10-на минути бях в Боровец. Взех разстоянието Бистрица-Боровец точно за час.

Бързо паркирах колата и буквално трепереща от вълнение влязох в Хотел Рила и бързо отидох до мястото на срещата ни – Адвенчър център Бороспорт. Там усмихнато бях посрещната от Явор и Алекс-част от Маркетинг екипа, както и от нашия планински водач Мариана. Бързичко изкоментирахме какво ни предстои и потеглихме към лифта.

адвенчър клуб бороспорт

Пред Адвенчър клуб Бороспорт

Времето бе слънчево и топло, но въпреки това първоначалният план за тур до Йончево и Страшно езеро нямаше как да бъде осъществен тъй като предходните дни бяха доста дъждовни, а самият преход не е от най-леките.

Затова се отправихме към връх Дено или по-точно към подножието му.

Приключението започва

Качихме се на кабинковия лифт, с който за около 25 минути бяхме на хижа Ястребец.

Саръгьолски езера

Персонално отношение 🙂

А каква гледа се откри оттук само…. Наистина нещо неописуемо. Облаците бяха в повече, но това направи цялата картина още по-невероятна.

Слязохме лифта на станция Ястребец… И секунди по-късно възклицанията започнаха. Красота, шир и необятност.Оттук потеглихме към хижа Мусала. Към нас се присъедини още един планински водач, който допринесе в следващите часове за приятната и приятелска атмосфера. За мен това бе първото изкачване толкова нависоко в тази част на Рила. Нашият водач ни посочи хижата, която в далечената се виждаше наистина като на картичка.

Хижа Мусала

В дясната част на снимката се вижда една блещукаща точица – това е хижа Мусала, до която стигнахме за около час.

Хижата изглеждаше наистина мнооого далеч, но ето, че след около един час спокоен ход стигнахме до нея. Пътят, който води до нея бе широк, много добре утъпкан и не мисля, че би представлявало трудност за някого. Буквално по този път според мен може да се движи автомобил, какъвто може би обслужва нуждите на хижа Мусала. По пътя отляво в ниското се чуваше ромоленето на река Мусаленска Бистрица, която предстоеше да видим откъде извира. Компанията бе много приятна и времето наистина минаваше неусетно. След този преход напълно разбрах колко полезно е да имаш специализиран планински водач със себе си, особено, когато се отправяш по не толкова популярен маршрут, какъвто смятам бе и нашият. Задавах й въпроси, на които тя сладкодумно отговаряше. Научих доста неща, които не знаех и за които дори не се бях замисляла.

Сухото езеро

Малко преди да стигнем хижа Мусала пред нас се показа Сухото езеро. Питате се защо Сухото? Ами защото има периоди в годината, в които то напълно изчезва и единствено повечето пясък и струпване на камъни би подсказало неговото съществуване.

Рила

Сухото езеро – късметлии сме, че го видяхме пълноводно

Е, бяхме късметлии, тъй като сега бе сравнително пълноводно.

Хижа Мусала и Долно Мусаленско езеро

Всъщност тук имаше няколко сгради, всяка от които приличаше на хижа. Но…

Хижа Мусала се намира на брега на Долно Мусаленско езеро (което всъщност се води Седмо Мусаленско) на височина 2389 м., което я прави най-високо разположената хижа в България. Старото й име е хижа “Сталин”. Първата хижа-дървена постройка  на един етаж с мансарда е построена през 1924-1925 г. и е втората такава след хижа “Скакавица”. 5 години по-късно е завършена двуетажна каменна постройка, която обаче изгаря през лятото на 1988г. През 60-те години Българският туристически съюз построява двуетажна дървена постройка, която функционира и до днес.

Встрани от тях има огромно сдание, чиято съдба така и не разбрах. Важното е, че всеки желаещ има къде  да отседне – във функциониращата хижа Мусала.

На брега на Седмото Мусаленско езеро, от където води началото си река Мусаленска Бистрица хапнахме кой каквото си носи за да се подкрепим. Знаете, в планината храната винаги е някак по-вкусна. Но зная, че е най-добре да се хапват леки, ненатоварващи храни. Също така разбрах, че по време на поход не е хубава да се наливаш с вода. Това допълнително натоварва сърцето и бъбреците, а и обилното потене в този случай е заради многото поети течности, не толкова заради физическото натоварване или жегата. Все пак не трябва да допускаме дехидратация на организма си.

Оттук поехме наляво, а надясно поемаше пътеката за Мусала. Да, тази Мусала, която след броени щях да изкача. Но, да се съсредоточа върху днешния преход.

Към подножието на връх Дено

Стана ясно, че няма да изкачваме самия връх Дено. О, щях да забравя да споделя с вас откъде идва името на четвъртия по височина връх в Рила. Този връх се вижда от Самоков. Някога, в миналото, Слънцето се показвало именно оттам, където се разполагал и самият връх. Първият връх, който сутрешното слънце оргява е Дено и казвали “ето, Деньо иде”. От Деньо остава като Дено.

Потеглихме на изток и прекосихме река Мусаленска Бистрица, която ми се стори много малка и не толкова пълноводна, за сметка на това, което идвайки към хижа Мусала се чуваше.

Саръгьолски езера

Долно (Седмо) Мусаленско езеро

Следвахме зелената маркировка, която върви заедно с коловете, които отвеждат до хижа Чакър войвода. Пътеката се изкачва покрай връх Дено (2790 м), по ясно различима пътека, за да достигне до седловината, която го дели с връх Гроба (2526 м).

Рила

Виждате ли хижата, където бяхме преди броени минути?

Това всъщност бе и най-тежката част от прехода, ако изобщо мога да я нарека тежка. Просто имаше по-голяма денивелация и пътеката не бе както тази в началото. Вървяхме около 40-на минути и всъщност се движехме в седловината между върховете Дено и Шатър. Не след дълго се озовахме на една скала, под която първоначално нищо не се виждаше.

Саръгьолски езера

Саръгьолски езера

С щеки по пътеки (снимка докато чакам езерата да се покажат изпод мъглата) 🙂

Броени минути и бързодвижещите се облаци и мъгла предоставиха пред нас невероятна гледка към Саръгьолските езера (жълтите езера). Тук имаше доста стабилна фотосесия. Мъглата толкова бързо се появяваше, а след това изчезваше,  че имах чувството, че сякаш е забързан кадър от филм.

Саръгьолски езера

Саръгьолски езера (Жълти езера)

Към Ситняковския лифт

От седловината между върховете Дено и Шатъра поехме леко и спокойно спускане към Ситняково, от където предстоеше да вземем лифта.

Саръгьолски езера

Връх Дено

Но преди да стигнем до там да ви разкажа малко за връх Шатър. Погледнат откъм връх Мусала Шатъра има форма на конус. Може да се оприличи и на шатра…и оттам евентуално да идва името му…Това са само предположения. Не разбрах всъщност каква е етимологията на името.

Знаете ли, че:  Поради наличието на изобилие от влага Национален парк “Рила” е наречено “царството на мъховете”. До този момент са известни 282 вида мъхове от всички екологични групи. Те представляват 41% от  мъховата флора на България на видово ниво и 62% от семействата, които се срещат у нас. Макар и да не се различават много лесно, специалистите са установили, че природозащитно значимите са 42 вида.

Продължихме под билото на Шатъра като пътеката тук бе вече съвсем полегата. Движехме се по пътека, а от двете ни страни имаше клек. Това е вид иглолистно растение – прилича повече на храст, макар, че в зависимост от височината, на която вирее може да бъде и по-високо. Колкото по-висока е надморската височина, толкова по нисък е клека. И още нещо-той вирее над 2000 м н.в.

саръгьолски езера

Клек, а в далечината хижа Ястребец

След около 30-40 минути слизане навлязохме във вековна гора от смесен тип. на места се виждаше границата на Националния парк Рила. По пътя похапнахме боровинки. Имаше и черни, и червени. Нашият водач ни показа нещо, което не може да се види всеки ден. Змиевиден смърч – единственото иглолистно дърво в тази част на планината, което сменя своята премяна – падат му игличките.

Саръгьолски езера

Самоков (вляво) и язовир Искър (вдясно) в далечината

След броени минути стигнахме до един кръстопът. Имаше отклонение за Мусаленската пътека вляво, противоположната посока водеше към хижа Чакър войвода, имаше отклонение и за Ситняковския дворец, в който преди години е подписано споразумението, с което България се включва във Втората световна война от страната на Германия. Направо бе нашата посока-към Боровец. Леко се отклонихме от пътя преди да се качим на лифта, тъй като се изкачихме до две панорамни площадки, които предоставяха чудни пейзажи.

До самата горна станция на Ситняковския лифт видях началните точки на няколко трасета за планинско колоездене, всяко от което с интересно име – Хари Потър, Роки, Need for Speed.

Маршрути в Рила

Какво ли може да те очаква по вело писта с такова име?

На Ситняковския лифт към Боровец

За жалост това бе последния етап от нашето Рилско приключение днес. Качихме се на седалковия лифт и след около 20 минути бяхме в курорта. Вървейки към хотел Рила, откъдето трябваше да взема част от багажа си минахме покрай Бороландия – уникално въжено съоръжение за малки и големи деца. Нямах време за да го изпробвам, но винаги обичам да си оставям по нещо и за следващия път.

С радост мога да споделя, че това бе един прекрасен ден, споделен с част от маркетинг екипа на Бороспорт и прекрасните ни водачи от Адвенчър клуба.

Алтернатива на този интересен рилски маршрут е Седемте Рилски езера.

Хотел Рила Боровец

Така се чувствах в края на този страхотен ден!

До нови срещи, Боровец. Отправна точка за нови приключения.

За прехода си отделете:

4-6 часа


10% Complete


Преходът е подходящ за:

    


Кога да се посети:

      

*Зависи от подготовката на всеки индивидуално. За повече инрормация се обърнете към Информационния център на Боровец.


Аз съм Автора

Юлия Вукова

Юлия Вукова

Здравейте, аз съм Юлия и това е моят блог за туризъм и пътешествия. Обичам да пътувам във всяка свободна минутка и да споделям с вас любимите си места.

Остави коментар

В момента потребител разглежда: