Мусала - една сбъдната мечта

Да, така е! Мусала е една сбъдната мечта. На някои от вас може би тази моя отколешна мечта ще се стори малка и лесно постижима, други ще ме разберат, а трети ще се чудят на ентусиазма и щастието ми от стореното.

От много години все не се случваше да се организирам, да намеря подходяща компания и да се изкача до българския-балкански първенец. Но ето, че и това се случи. Приятно четене 🙂

Потегляме към Боровец

След предварителна организация, в 8 часа Арина дойде до вкъщи и потеглихме. Арина е моя приятелка – голяма мечтателка и пътешественичка, също. Та, ето, че за около час и половина присигнахме в Боровец. Пътувахме доста бавно, ако трябва да съм честна. Минахме през Бистрица, Железница и оттам покрай Белчин бани и към Самоков. Около 10:30 бяхме на лифта.

Знаете ли, че: Името на връх Мусала е останало от времето на Османското владичество. Предходното име на върха не е запазено. Според някои езиковеди сегашното име произлиза от арабското „мусалла“ – „път към Бога“ или „място, намиращо се близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. „Мусалла“ също се нарича и камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „Мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“. От 21 декември 1949 до 1962 г. заедно с метеорологичната станция се казва Сталин, на името на съветския диктатор Сталин.

Пътят в няколко етапа

Боровец – Ястребец – Хижа Мусала

И така. Качихме се на лифта. Имаше доста хора, впредвид това, че беше сряда. 15 август – Голяма Богородица. Хубав и светъл християнски празник. За около 25 минути се придвижихме от Боровец до хижа Ястребец. Часът бе 11 без 10. Тези от вас, които са били на хижа Ястребец ще се сетят за панорамната тераса с няколко дървени маси и пейки, които мигновенно се превърнаха за нас в място за поне 10-минутна фотосесия. А и нямаше как да е друго яче, тъй като небето бе невероятно. Синьо, с пухкави бели облачета, през които се прокрадваше слънцето. Красиво… След като приключихме със снимките се разбрахме така – на отиване по-малко подобни спирания, на връщане ще се снимаме повече. Все пак трябваше да се качим по план и да се върнем в един ден. Двойка туристи мъж и жена ни казаха, че от хижа Ястребец имаме поне 4 часа изкачване и около 3 слизане. Това бе достатъчна мотивация. Все пак прогнозата предвещаваше следобеден дъждец. Бях леко притеснена, защото времето в планината е толкова непредвидимо, че всичко може да се случи.

Да започнем деня 🙂
Снимка пред хижа Ястребец

Малко преди хижа Мусала стигнахме до Сухото езеро, за което ви разхазах в статията си за разходката си в Рила до Саръгьолските езера. Този път, обаче Сухото езеро бе наистина сухо. А само предо 10-на дни, когато бях отново по този маршрут то приличаше на истински езеро.

Сухото езеро – този път наистина е сухо

Хижа Мусала – Заслон Ледено езеро

С нормален към бърз ход за около час стигнахме до хижа Мусала, където се подкрепихме с малко сушени плодове и ядки, които ни дадоха заряд за това, което предстоеше. Полюбувахме се на Долно Мусаленско езеро, от което се откриваше прекрасна гледка към връх Иречех и скланото образувание Сфинкса.

По пътеката…

Денивелацията постепенно се покачваше като не мога да кажа, че е имало момент в този етап на изкачването, който да ме е притеснил. Единствено накрая, малко преди Заслон Ледено езеро говорих по телефона и ето от това малко се задъхах, тъй като се изкачвахме по малко по-стръмен склон.

На едно от мостчетата

Невероятно е да гледаш как природата във височина се променя. Картините около нас непрекъснато се променяха. Сякаш имах усещането, че съзнанието ми не може да обработи толкова бързо и на 100 % красотата от заобикалящата ни природа. Преминахме през няколко дървени мостчета. Последва път покрай още едно Мусаленско езеро, след това големи морени (предполагам, че това бяха моренеи, каквито има на Витоша или поне приличаха, прощавайте ако не са) и най-накрай един по-стръмничък склон. И ето, че след още около час бяхме на Заслон Ледено езеро.

Приказно – зад мен Долно Мусаленско езеро и хижа Мусала

Тук леко заромоля дребен дъждец, който обаче не помрачи нашето настроение. Имаше доста хора, които си отдъхваха. Седнахме на голяма скала, близо до самото езеро и хапнахме по един сандвич. Отпочинахме си 15-на минути като това бе и единствената ни по-сериозна почивка. Оттук при ясно време се вижда връх Мусала, но за съжаление бе доста мъгливо във височина и не успяхме. За сметка на това, обаче виждахме пътеката нагоре, по която имаше доста туристи.

Ледено езеро и хижата, погледнати отвисоко

С Арина се оказахме добър тандем и бързо и спокойно напредвахме. Поддържахме еднакво темпо и както се и оказа бяхме добре подготвени физически. Този преход е доста по различен от разходката до Седемте рилски езера, поне според мен.

Partner in crime 🙂

Любопитно: Да ви кажа честно мислех си, че от върха при ясно небе се вижда Бяло море. Поне така бях чувала. Да ама не. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.

Заслон Ледено езеро – Връх Мусала

Предстоеше последният етап. Поне за мен това бе най-стръмният (нормално) и по-опасен участък. Опасното по-скоро се изразяваше в това, че пътеката виеща се към върха бе тясна и по нея имаше както изкачващи се, така и слизащи хора. Като прибавим това, че настилката в този етап от прехода бе пясък, леко намокрен от дъжда, което го превръща се в доста хлъзгава структура, по която се изкачвахме смятам, че това бе най-трудното (като не забравяме и слизането по същото трасе).

Най-накрая 🙂

Лека полека двата лъча изкачващи се и слизащи хора се разминавахме и така не след дълго стигнахме до върха. Пред пирамидата с означените метри и надписа връх Мусала имаше буквално опашка от желаещи да увековечат това свое изкачване. В това няма нищо лошо. Ние също се снимахме. От хижата си взехме топъл чай. Изключително вкусен и дъхав.

Откога го чаках това усещане

Седнахме на един склон леко встрани от хижата и наблюдавахме бързодвижещите се облаци. А те наистина минаваха сякаш покрай нас. Тук отново ръмеше и всички снимки бяха в общо взето доста мрачно време, което напълно контрастираше на нашето настроение.

С Арина

Сбъднах една своя мечта. Изкачването ни от хижа Ястребец до връх Мусала бе точно 3 часа като включвам една почивка от 15-на минути на Ледено езеро и 2-3 няколкоминутни тук-там за снимки и поемане на глътка въздух. След като изпихме първите чаши с чай си взехме по още една и останахме около един час на поляната пред хижа Мусала. Около 3 часа следобяд поехме обратно надолу.

С чайче на Мусала

Слизането

Хубавото бе, че големият туристопоток вече се бе изнесъл надолу, а качващите се бяха единици. Това много улесни слизането ни особено в този стръмен песъчлив участък, за който ви разказах малко по-рано. То беше близо два часа като определено бе доста лежерно. Стигайки хижа Мусала небето вече се бе изчистило от облаците и дори слънце бе изгряло. Оттук до лифтената станция Ястребец грееше ярко слънце, което допринесе допълнително за хубавото и приповдигнато наше настроение.

Надолу

Този път си позволихме повече снимки и така неусетно стигнахме до хижа Ястребец. Качихме се блажено и се отпуснахме на седалките на лифта. Ах, тази сладка умора.

Това удовлетворение от постигането на една цел. От покоряването на един връх. От осъществяването на една мечта.