Дряновски манастир, крепост Хоталич, Соколски манастир, Трявна, Етъра, Боженци, Габрово…. все места, които никога не бях посещавала, но ето, че за всичко си има време.

Архитектурно-етнографски музей Етър, Габрово

Добре дошли в Етъра!

В няколко поредни дни обиколихме 10-на чудни места из Централна България, в района на Трявна и Габрово, за някои от които вече ви разказах. След посещението на Соколски манастир “Успение Богородично” се отправихме към Архитектурно-етнографски музей на открито “Етър”. Той се намира на 24 км от Трявна и на 10-на км от Габрово. Всъщност пътят за Соколски манастир минава точно покрай Етъра, така, че отивайки към него успяхме да надникнем е архитектурно-етнографския комплекс от пътя. Това обаче никак не е достатъчно. Затова… заповядайте на една виртуална разходка в АЕМ на открито “Етъра”, Габрово.

Архитектурно-етнографски музей на открито “Етър”

По обяд пристигнахме на паркинга. Първоначално решихме да влезем с количката на малката девойка из калдъръмените улици на комплекса…но скоро след това се разубедихме и я сложих в раницата.

🙂

Но сега малко повече за самия комплекс.

История

“Етъра” е създаден през 1964г., а по-късно през 1971г. е обявен е за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение. Идеята за създаването му идва от Лазар Донков, чийто паметник може да бъде видян в центъра на комплекса. Както той пише “Всичко това беше причината да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито…. за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.”

Рекичката, която протича през комплекса

Знаете ли: Откъде произлиза и какво означава думата сарачество? Произлиза от арабската дума сарач, означаваща седло. Майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, кобури, щавени цървули и др. Основният използван материал са кожите от едър рогат добитък, овце, кози и свине.

В Музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения за вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Идеята на цялата музейна експозиция на открито е да пресъздаде архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през периода на Възраждането. По това време в града процъфтяват 26 занаята, чиято продукция намира пазар в Румъния, Австрия, Франция, Турция. Както знаете Габрово е мястото, в което се открива Първото светско новобългарско училище – Априловската гимназия. Подемът в икономически, политически и културен план извеждат Габрово като един значителен стопански, духовно-просветен и културен център в България.

Какво да видим?

Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, които са заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали).

Водни съоръжения в Етъра

В Етъра се разполага единствената в България колекция на народна техника за вода. Тя включва 10 обекта, което я прави една от най-добре организирани и богати технически сбирки сред европейските музеи на открито. А както знаете водното колело е емблема на Етъра.

Едно от водните съоръжения в Етъра

Всеки обект от сбирката е в действие, благодарение на заварената тук вадищна система, оформена на две нива. На първото ниво могат да бъдат видяни точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки.

И още

На второто – гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от с. Стоките.

Още едно водно съоръжение

Занаятчийската чаршия

Тази част от Етъра на мен поне ми бе най-любопитна и интересна. Както вече разказах Етъра е умален вариант на някогашно Габрово. Къщите по занаятчийската чаршия са 16 на брой и представляват образец на балканската архитектура – двуетажна къщичка, на долния етаж се намира работилницата, за да се намира близо до хората, а на втория етаж живее занаятчията със своята челяд.

Занаятчийската чаршия в Етъра

Историята разказва: През 1961 г. Лазар Донков е поканен за кум на сватбата на Райко Дамянов, значима фигура в управляващата партия, член на ЦК на БКП. По време на хорото Лазар Донков успява да му сподели за идеята си да създаде музей на открито. Младоженецът го подкрепя в неговата идея, макар, че минават години преди да се реализира тя.

Във всяка от къщите може да се наблюдава производството на различни изделия по традиционен начин – обработка на метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина…. изключително интересна ми бе къщата, в която по интересен начин се разкрива технологията за производство на шарлан – така наречената Шарланджийница.

Това, и това, и това…

Не пропуснахме да влезем в Шекерджийницата, от която си закупихме локум, бяло сладко, и традиционния габровски шоколад от сини сливи.

Познайте какво се произвежда в тази къща?

От етърската фурна пък си закупихме айрян, боза и кифли с мармалад. Още си спомням вкуса на топлите сиренки. Като любител на тестото във всичките му форми много ме впечатли и симиденият хляб.

Любимият ми кадър – Саковата къща и мостът

За малката Карина купихме малко дървено конче с колелца, както и свирка-петле. Като онези от нашето детство. На място ги гравираха с имената й, дата и място. За спомен. Все още не може да ги оцени, но надявам се, че един ден и това ще стане.

Занаяти

Бакърджийство, Иконопис, Сарачество, Хлопкарство, Шекерджийство, Куюмджийство, Тъкачество, грънчарство, дърворезбарство са само част от всички представени занаяти в Етъра, разкриващи самобитния характер на възрожденските строители.

Земеделски инвентар в Етъра

В Етъра, както в миналото, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др. А какво по-любопитно и интересно от това дори сам да участваш в производстото на дадената стока?

Забележителна възрожденска архитектура

Сакова къща

Тази къща определено грабва окото и прави впечатление. Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Искрящо синя, тя контрастираше на жълто-червената окраска на дърветата над нея. Възстановена е в музея в Етъра през 1970 г. По-запознатите веднага ще усетят пример за влиянието на Средиземноморието в архитектурата – фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с множество прозорци; откритият чардак преминава в закрито помещение.

Саковата къща, Етъра

Първият етаж е търговски дюкян – тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти.

На втория етаж е показан интериор на търговско жилище. Разбира се, всичко товае отворено за посетители. Встрани от нея има паметник на Лазар Донков, както и една плоча със следната мисъл:

Плоча до паметника на Лазар Донков

Църква “Свето Богоявление” с училище

В самия край на занаятчийската чаршия се намира църквата с училището. Тя копие на храм от с. Радовци, община Дряново от 1868 г.

Църквата с училището, Етъра, Габрово

Архитектурата на сградата е интересна с това, че съчетава балканска къща, култова сграда и училище. През 1975 г. църквата е обявена за паметник на културата от местно значение.

Изграждането и в Етъра става през периода 1998-2004 г. с дарения на граждани, етърските майстори, фирми, институции, средства на музея и В.Т. Епархийски съвет.

Часовниковата кула

През 1811 г. в Габрово е построена първата часовникова кула. Тя е дървена. По-късно на площад „1 май 1876”, на нейното място, през 1835 г. е построена днешната каменна кула – образец на българската възрожденска архитектура. Една от най-високите в България – 27,70 м., действаща и днес. В Етнографски музей „Етъра” Лазар Донков изгражда часовникова кула, копие на Габровската, която също показва точно време.

Кулата, Етъра

И така в рамките на около час и половина успяхме да се върнем години назад и да се потопим в атмосферата, която е кипяла във Възрожденско Габрово и региона. Изключително приятно място, което е подходящо за хора от всякаква възраст, включително и за най-малките, за които е помислено. В Музеен детски кът “Открий какво умееш”децата имат възможност да се запознаят с различни занаяти и домашни дейности на принципа “учене чрез опита”, също така да опознаят народните традиции и фолклор. Освен това под формата на тематични работилници децата могат да изработват традиционни предмети за обреди и празници; да разкрият тайната на занаятите с помощта на майстори и специалисти-етнографи.

Както може да се досетите след някоя и друга година имам огромно желание да се върнем отново тук. И добре, че е имало такива велики българи кавито несъмнено е Лазар Донков, както и всички, които са помогнали в реализирането на “Етъра”. Българи с мисъл за идните поколения, за да можем днес да се потопим в атмосферата, такава, каквато е била в Габрово преди няколко века.

За посещение на Архитектурно-етнографски музей “Етъра” си отделете: