Поредица от много интересни места в рамките на няколко дни. Заплануваната ни екскурзия до град Трявна включваше още десетина интересни места за посещение, едно от които бе крепостта Хоталич край Севлиево, за която ще ви разкажа в настоящата статия. След последното ни пътуване до няколко забележителности около Етрополе, ето, че бе време за нови приключения из страната.

Разположение:

Севлиево се намира почти в идеалния географски център на България. А самата крепост се разполага на около 4 км североизточно от самия град. От София потеглихме по автомагистрала Хемус, отбихме се към Ябланица, през Български извор и така до Севлиево. За около 2 часа изминахме около 180 км от София до самата крепост Хоталич. Тя се намира извън града, но се налага да се влезе в него за да се стигне до обекта. Той разполага с голям паркинг. Добро впечатление ми направи наличието на добре поддържан санитарен възел близо до самия вход, както и вендинг машина с напитки и различни десерти. Времето бе прекрасно – слънчево и топло. Златна есен.

🙂

Кога и как възниква крепостта Хоталич?

Намира се върху естествено укрепената хълмиста местност Крушевски баир, над пролома на река Росица. Времето, в което възниква е V-VI век, а през X-ти на това място възниква български град с името “Хотел”. Неговата главна функция е укрепително съоръжение, с което да брани северната страна на Стара планина от варварски нашествия, а от юг – набезите на Византия. Стратегическото му местоположение между Търново и Ловеч го определя като средновековен град с местно значение. Той бил най-големият по площ, като изключим големите средновековни градове от Първо и Второ българско царство Плиска, Преслав и Търново. Името му “Хотел” е открито в един-единствен средновековен писмен извор. По-късно се срещат названията Хуталиджа, “кааза Хоталич”, които се отъждествяват именно с Хоталич.

Един от жилищните квартали и основите на няколко сгради

След завземането на града-крепост от турците, населението е прогонено в “долния Хоталич” и го наричат Серви-Селви (Севлиево). Градът постепенно се разраства и придобива функциите на административен център, какъвто е бил Хоталич и по този начин се превръща в икономически, стопански и културен център на района.

Една от алеите

Какво видяхме?

Първоначално се разходихме в предградието на крепостта, ако мога така да се изразя (външния град). Открити и разкопани са над 80 каменни постройки, извън крепостните стени на цитаделата. Тъй като денивелацията тук си е сериозна, жилищата били полувкопани. Около самата крепост има и няколко некропола с разкрити над 60 гроба. Разкрити са и няколко средновековни църкви. Имахме възможността да се разходим измежду отделните постройки, “надникнахме” в две от църквите, но улисани в желанието да се изкачим на върха на хълма, забравихме да отидем до некропола.

Казах в “две от църквите”. Тъй като те са образно казано вписани една в дръга. На мястото на по-старата, по-голяма църква се изгражда нова, по-малка, която според данните е просъществувала и в годините след падането на България под турско иго.

Вкопаните една в друга църкви

И така, пътят до върха отне около 10-12 минути спокоен ход по добре трамбована пътека. Там, където бе необходимо имаше изградени стъпала и парапети. Малката пътешественичка послушно стоеше в раницата си и само надничаше отляво и отдясно, а разминаващите ни хора доста и се радваха. Добре, че беше сънена и не и се разхождаше още.

По пътеката…

Ето, че влязохме през главната порта, подминахме няколко казармени помещение, полюбувахме се на панорамата, която се разкриваше след всеки изминал метър. Достигнахме до известната болярска църква – сравнително малка еднокорабна базилика. Малка, най-вероятна се смята, че това е семейна църква, която е служила на болярина на Хоталич и на неговото семейство. В даден момент от своето съществуване църквата е превърната във водохранилище.

Не зная защо, но имам някакъв спомен за нещо подобно в крепостта над Мелник.

Интересно: В крепостната част на града е намерен голям брой средновековна керамика (глинени съдове от XII-XIII век), съдове от ранновизантийската епоха, много домакински принадлежности, както и предмети от живота на населението – хромелни камъни, гвоздеи, ножове, глинени прешлени за вретена, тежести за стан.

Болярската (розова църква)

Малко по-нагоре от болярската църква се разполага и крепостната кула, имала основна цел да защитава източната порта на цитаделата. Тя е била с височина над 10 метра. Имала е вътрешна дървена стълба. Сега, разбира се няма и следа от нея, но по-смелите биха могли да се покатерят върху част от стената и. А гледката от тук….е малко казано феноменална. Изградена в най-високата част на хълма, крепостната кула е имала не само отбранителна функция. Осъщестявала е и визуален контакт с околните крепости, което е било много важно за тогавашната система за сигнализация.

Поснимахме се, полюбувахме се на есенните гледки, които се разкриваха отвисоко.

От върха

Средновековен град „Хоталич” – мистика, реалност и приключения в сърцето на България

Основна цел на проекта по възстанояването и експонирането на крепостта Хоталич е създаването на самостоятелен туристически продукт и запазена марка “Средновековен град „Хоталич” – мистика, реалност и приключения в сърцето на България”. Това неминуемо ще доведе до увеличаване броя на туристите и ще превръне град Севлиево в интересна и любопитна туристическа дестинация. И няма как да е иначе. Това е археологически обект с национално значение. Една от най-добре поддържаните и експонирани крепости в България.

🙂

Следваща цел

Оттук се отправихме към Трявна – мястото, което щеше да бъде отправна точка за много пътешествия в следващите няколко дни. Очаквайте скоро разкази и за останалите места, които посетихме – Соколски манастир, Етъра, Боженци, Велико Търново!