Роженски събор 2015 – Да живее България!

Имах невероятен късмет да бъда част от този изцяло български празник на народната традиция и обичаи.

Ще ви разкажа как аз видях Роженски събор 2015. Какво почувствах, какво запомних.

Няколко дни по-рано пристигнах в Пампорово за да мога да пообикалям из любимите ми Родопи.

Петък, 17 юли. Дългоочакваният ден на откриването дойде. По предварителна уговорка автобус на Пампорово бус трябваше да дойде и пред нашия хотел за да ни вземе, но така и не дойде . Около 10 часа потеглихме с кола към събора, по пътя срещнахме рейс, който пътуваше към Рожен и решихме да се възползваме от него, като оставихме колата на паркинга под Студенец. Беше казано, че коли няма да бъдат допускани към Роженските поляни. Но уви, пропускаха всякакви превозни средства  нагоре и така се образуваха километрични опашки. Нашият автобус, по-скоро неговият шофьор бе възприел задачата да ни закара колкото се може по-скоро на поляните присърце и доста умело изпреварваше в насрещното всички коли, автобуси, каравани…

10.40 Пристигнахме на Роженските поляни и очевидно бяхме изпуснали грандиозното откриване с 400-те гайди под българския трибаггреник. Огромното количество хора се бе разпръснало навсякъде като най много бяха около една от сцените, която за момента се оказа главната сцена. Огромният 5дка трибрагреник гордо лежеше на хълма над сцената. Гайдарите бяха на нея, след което млади изпълнители от Широка лъка, от ансамбъл Родопа, наследниците на Валя Балканска и самата тя радваха хората, събрали се от всички краища на страната за този дългоочакван празник.

Казвам празник, защото точно това усетих аз. Весели и усмихнати хора, събрали се от къде ли не, водени от любовта си към България и българската традици, песни, танци, обичаи.

Имаше доста шатри, разположени по самите поляни. Производители от региона и не само представяха своите произведения. Имаше всякакви сувенири, музикални инструменти, голяма шатра на един от големите спонсори на събора АРТ-93, всякакви сладка, мед, традиционни родопски подправки и специалитети.

Имаше и няколко места, на които всеки желаещ можеше да закупи истински чан, звънче, кавал, тъпан или гайда. Всеки, който има искаше можеше да се премени в традиционна носия или просто само риза. Всяко момиче, което видех бе закичило в косата си диадема, осеяна с розички. Казвам ви истински празник.

Въпреки жаркото слънце много, много хора се бяха събрали. Напоследък слушам изявления как този събор се бил превърнал в селски събор, как миризмата на кебапчета и кюфтета привличала много повече хората, отколкото сцените с изпълнителите.

Е мога да Ви кажа, че всеки е свободен да изразява мнението си, но да плюеш и обиждаш без да си бил там или да си очаквал нещо друго и да си останал разочарован е безмислено и недопустимо. Поздравления за невероятната организация. Поздравления за желанието на всички организатори и спонсори да възродят този прекрасен събор, несъстоял се през последните 9 години.

Това бе празник на всички нас – Българите.

Изключително ме впечатли изпълнението на Прабългарска школа за оцеляване Бага-тур. Млади момичета и момчета, овладели техниките за водене на бой, стрелба с лък, яздене държаха вниманието на всички ни доста дълго време.

Изключително зрелищен спектакъл, изтъкан с много любов и труд, старание от страна на Бага-тур. Костюми, камшици…. музика, която те кара да настръхнеш, конски тропот те прехвърлят в една друга епоха, която те прави горд.

А аз съм още по-горда, защото съществуват млади хора като Бага-тур, изпълнени с желание и оптимизъм, че могат и ще продължават да представят тайните на нашите предци.

Във всеки един от трите дни имаха спектакъл, представящ различните аспекти от живота на прабългарите. След края им всеки желаещ можеше да закупи ръчно направен амулет, бижу или да се снима с момичета и момчетата, както и с техните верни приятели-конете.

Останах разочарована само от едно. От отлично рекламирания транспорт, който щял да бъде на 30 минути… Е, първият ден към 3 решихме да си тръгнем, тъй като жаркото слънце беше доста непощадно към всички ни с по-светли кожи и когато започнахме да питаме стюардите как ще се случва извозването, всички вдигаха рамене, казваха „Ами стойте и чакайте“. След едно 40-минутно стоене на слънце, решихме, че ще си тръгнем пеша… Повървяхме някакви си 6-7 километра, докато не дойде човек от хотела да ни „натовари“ защото стана доста трудно вървенето в 4 и нещо под слънцето.

Вечерта се върнахме вече с кола към събора за да станем свидетели на нестинарските танци. Докато чакахме да дойде време за началото на огненото шоу, се разходихме до едно от местата, в които бяха настанени различни породи овце, кози и крави.

Дългокосмести, късокосмести, малки големи, всичките бяха интересни по своя си начин. Сочни чевермета се въртяха на шишове. Ние хапнахме под една от шатрите. И храната беше вкусна и цените бяха напъно народни. За 2 порции с по две кюфтета, шопска салата и порция картофи, хляб-8,50 лв. Напълно нормална цена. Казвам го, защото четох на места как цените били безбожно високи… Да де, ама някой има ли представа тези хора, търговците какви пари са платили за да могат да се трудят почти по 24 часа в трите дни на събора…

Около 8.30 се „заредихме“ да чакаме около жаравата, която все още представляваше купчина дървета. Започна да се стъмва, а с това и температурата почна рязко да спада, като градусите според мен бяха поне 18-19.

Точно в 9.30 мъж и жена в традиционни носии, излязоха пред събралата се публика под звуците на тъпани гайда. Жената държеше иконата на св. Константин и Елена, а мъжът с танцова стъпка и гребло в ръка започна да разклажда жаравата, до момента, в който се образува кръст от въглени. Беше толкова магическо.

Танцуваха и преминаваха през огъня, звуците на инструментите огласяха поляната, а насъбралото се множество хора ръкопляскаха с възхита. Нестинарката и нестинаря „грабнаха по детенце от публиката и ги пренесоха през огъня. Нестинарят ме погледна и ме дръпна за ръката като ми каза. „Прекръсти се за здраве, сега ще те пренеса през огъня“. И ме пренесе.

След това ме пусна и ми каза “После ще разбереш защо те пренесох“. Върнах се на мястото си, а сърцето ми биеше толкова лудо. След края на танца двамата изпълнители се поклониха и с радост разказаха за нестинарския танц и символиката му. Младите дечица се пренасяли за здраве, а младите жени за здраве и лесно зачеване.

След бурни аплодисменти извихме едно кръшно хоро. Решихме да си тръгнем, тъй като бяхме дооста изморени и бяхме леко облечени. После съжалихме, че сме си тръгнали след като чухме изстрелите на зарята, която по думите на наши приятели станали свидетели на светлинното шоу е била невероятна. Тръгвайки си от събора към 11.00 по пътя към събора се бе образувало отново задръстване. Представете си колко много хора веднага след работа в петък са поели към това несметно богатство на България.

18 юли Вторият ден от събора се отбеляза с двойно повече хора. Надпявания, народно веселие, вкусна храна като за събор, танци, изпълнения на различни ансамбли, спектакъл от Багатур и още много запълниха програмата на втория ден. Вечерта, Валя Баканска и нейният гайдар радваха публиката със своите величествени изпълнения, а планината ехтеше от радостния глъч на насъбралите се хора.

Едно изпълнение обаче прикова погледите и вниманието на всички ни. Спектакълът, който ни поднесоха Ансамбъл Чинари и група Етнотикс беше гвоздеят на вечерта за мен. Тъпани, гъдулки, соло китара, прекрасни напеви на вокала на групата и неизморимите танцьори от „Чинари“ ни направиха съпричастни към своя спектакъл. Наистина съм без думи за тези изключителни таланти. Поклон пред тях!

Започна програма с различни изпълнители, хората се извиха въпреки хладното време. И отвсякъде се чуваше „Да живее България“. Това определено може да се превърне в мотото на събора.

Третият ден от събора пропуснах, тъй като имахме гости, които разходихме из Екопътека Каньонът на водопадите, за която вече съм ви разказвала. Невероятно място. Невероятно усещане, изключителна природа… Снимките говорят сами…

Ще приключа така. Роженски събор 2015 успя да ни обедини отново, така както някога този събор е събирал и обединявал различните родове на среща, раздумка и веселие. Така както някога България е била над всичко, така и през тези дни отново се почувствах горда. И едно е сигурно. Никога няма да забравя огромният трибагреник, мелодията на гайдите и прекрасното малко момиченце в народна носия, заедно с баща си.

Поздравления за всеки един човек допринесъл за организацията, провеждането и осъществяването Роженски събор 2015. Поздравления за всички българи и чуждестранни гости решили да посетят това несметно богатство на страната ни.

Да живее България!

Map not available!