Стобските пирамиди – легендата за вкаменената сватба

Стобските пирамиди

Стобските пирамиди са популярно място за еднодневна екскурзия в близост до София. Както много пъти съм писала, обожавам да използвам всяка свободна минута за пътуване и обикаляне из интересните места в България. Днес ще ви представя последното местенце, до което се докоснах само преди седмица в началото на март.

Пролет пукна… а тъкмо бяхме сложили мартенички

Стобските пирамиди са природна забележителност, разположена в близост до село Стоб, в западния дял на планината Рила. Както сами знаете, Рила е една от най-величествените планини и всеки досег до нея ни пленява. Мен със сигурност! Освен това обожавам планинския туризъм и всяка дестинация в планината няма как да не се превърне в моя любима. Самите Стобски пирамиди са забележителни и много интересни, а разходката до тях отнема около час и половина, а като добавим и пътя с колата от София стават около 2 часа и половина.

Нека приключението започне сега…

Нека разкажа за самото пътуване и разходката до пирамидите. Организацията ни беше голяма и бяхме близо 20 човека, повечето запалени планинари. Тръгнахме от София  късно – към 11 часа, като идеята ни бе по-скоро разходка, отколкото преход и не бързахме особено много. Пристигнахме в село Стоб сравнително бързо, нали вече си имаме магистрали почти до всяка точка на България :P. Отне ни около час до центъра на селцето. Село Стоб се намира на 100 км от София.

Пътят до село Стоб. Стига се за около час.

Малко китно село, в центъра на което има паметник на загиналите във войните 1912-1913 и 1915-1918г. От там имахме още 5 минути с кола и пристигнахме на паркинга на малката екопътека до скалите. Разбира се, не бяхме проучили достатъчно добре маршрута и първоначално отидохме на “новата” част от пътеката, която се явява една алея от около 300 – 400 метра, като в края и има беседка от която се виждат пирамидите.

Гледката е красива, но далеч от това, което очаквахме. Оказа се, че това е пътката подходяща за хора със затруднения при придвижването и е само с гледка към пирамидите, но не стига до самите тях. Върнахме се обратно на паркинга и разпитахме на касата. Дамата любезно ни подсказа, че има друг подход, който води до върха и до самите пирамиди. В интерес на истината преди 10-на години съм идвала до Стобските пирамиди, но не си спомнях за маршрута по-който бях минала.

Площадът в село Стоб

Качихме се на колите отново и след по-малко от 5 минути бяхме там. Важно е да се отбележи, че пътят минава през селото и покрай няколко много красиви стари, изоставени къщи. За радост снимахме една от тях 🙂 Също много важно е да знаете, че входът (таксата) за Стобски пирамиди е един и важи и за двете пътеки. Ние платихме на първия вход и използвахме билетите и на следващия. Цената е доста символична. За възрастни е 2 лв., а за деца, студенти и пенсионери цената е 1 лев.

Изоставена къща в село Стоб

Вторият паркинг, както ние го нарекохме, се оказа и подхода към върха и самите пирамиди. Няма как да го объркате, понеже точно до него е и църквата “Св. Прокопий”, която се споменава в известния Хрисовул на Цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. Хрисовулът е много значима част от нашата история и дава информация за времето, в което е дарен, както и изключително ценни данни за християнската религия по нашите земи и историята ни изобщо. В този Хрисовул, Царят дарява манастира с феодална собственост, което не е практика за това време. През 14 век. цялата територия на България е собственост на царя и е било огромно признание да получиш феодална собственост над земя, като такава чест обикновено са имали манастири и църкви.

Църква ” Св. Прокопий”

Градът Стоби е известен в много средновековни български източници, като за него пишат и много хронисти. Данни за Стоби, както се е наричало преди селото има от преди IX век, като именно тогава градът достига своя разцвет. По време на войната с Византия градът е разрушен, но с възстановяването на Втората Българска Държава, съществуването му продължава. Константин Иречек също пише за селото, като той описва и видяното от него. Иречек твърди, че на хълм до селото се виждат останки от стара кула с прозорец. Местните я наричали Петровата кула, като това най-вероятно се свързва с Цар Петър. За съжаление писателят и приключенец не пише нищо повече за нея, поради факта, че местните жители му казват, чр качването до кулата е невъзможно, заради свлачище на земните маси.

По екопътеката към Стобските пирамиди

Паркирахме и се отправихме към пирамидите. Пътеката е лесна и няма как да се объркате. Обикновено има много хора, с които се разминавате, така че дори да срещнете проблеми с ориентацията няма как да се загубите 🙂

Малко информация никога не е излишна

Изкачването трае около 40 минути при леко темпо, а слизането е почти два пъти по-бързо. На върха на хълма ще се озовете точно над самите пирамиди, като те ще останат в краката ви. Гледката е много красива и панорамна, защото склоновете на Рила се виждат, накъдето и да погледнете. Ако трябва да съм честна последните стотина метра наистина са стръмни, особено в края. Но си заслужава. Снимайте, кадрите няма как да не сe получат.

Усмивки

Легендите за Стобските пирамиди говорят…

Разбира се, като всяка природна аномалия и забележителност, около историята на  пирамидите над село Стоб също стоят няколко легенди. Ще ви разкажа само 2 от тях, които ми се сториха най-интересни и които местните разказват най-често. И двете са свързани със сватбари, което залеждайки се в подредбата на самите пирамиди има логика 🙂

Красота!

Първата, по-интересна  гласи, че едно време в селото имало двама много влюбени младеж и девойка. За тяхно нещастие майката на момичето не одобрявала своя бъдещ зет и не искала те да встъпват в брак. Когато младите обявили решението си да се оженят тя решила да не допуска това да се случи и отишла в местността, в която се намират сега пирамидите и проклела дъщеря си по време на сватбата, когато дойде момента булката да целуне свекъра и свекървата си всички сватбари да се вкаменят. Дошло време за сватбата и майката била единствената, която не отишла на нея, като се надявала проклятието и да се сбъдне. Дошъл моментът на целувката, заклинанието се сбъднало и така се образували прочутите Стобски пирамиди.

Ансамбъл от пирамиди

Другата легенда гласи, че над село Стоб имало друго село-Бозовая, но там нямали християнска черква за бракосъчетания и местните слизали до село Стоб, за да венчаят младите там. Когато веднъж сватбената процесия вървяла към Стоб, кумът не издържал пред неземната красота на младата булка и понечил да я целуне. В този момента всички сватбари се превърнали в каменни фигури и останали там вовеки. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето и наистина прилича на процесия, естествено ако преди това си чул за легендата :)))))

Необятна гледка от върха

Разходката до Стобските пирамиди е изключително разтоварваща и зареждаща, а гледките прекрасни. Все пак сме в България 🙂