Черепишки манастир

Посетих Черепишки манастир „Успение Богородично“ в началото на май, когато всичко в природата бе в апогея си – тревата – най-зелена, цветовете на дърветата в най-хубавия си цъфтеж, а времето – слънчево, но прохладно и приятно.

Как да стигнем до Черепишки манастир?

Черепишки манастир се намира на точно 85 км от София и на 13 км от Мездра, разположен встрани от пътя София-Мездра, минаващ през Искърското дефиле.

Няколко са вариантите за приджижване до манастира:

С автомобил Вариант 1: От София към Мездра през живописното Искърско дефиле, след село Зверино се отбива вляво от пътя и се стига директно до манастира. Аз и моите спътници избрахме този вариант.

С автомобил Вариант 2: От София към Мездра през Ботевград се отбива към Ребърково, оттам към Лютиброд. Пътят минава под няколко тунела и при табелата за манастира се отбива вдясно. Поемате по тесен асфалтов път и ще се озовете точно пред портите на манастира.

С влак: По направлението София-Мездра, но тъй като не всички влакове спират на гара Черепиш, изрично трябва да попитате, за да не подминете манастира. Той се нмира на пешеходно разстояние на не повече от 20 минути. След като слезете от влака, поемате вдясно от релсите по асфалтов път, който минава покрай няколко изоставени сгради, служили някога на Софиската семинария. Достигате до разклон, свивате вдясно и продължавате около 5 минути.

Черепишки манастир –  впечатляваща духовна обител, огнище на българщината

Главният вход на Черепишки манастир

След като паркирахме колите, преминахме през портите на манастира и веднага вдясно от нас видяхме каменни стъпала, водещи към малка едноапсидна, еднокорабна църква, с островърх купол, която служи и за костница, в която се съхраняват костите на загиналите в борбите за освобождение на България. Тук са и тленните останки на Ботевите четници. Самата черква впечатлява с красиво дърорезбован иконостас и красива плащеница, извезана през далечната 1844 г. Самата църква някак е увиснала от скалите и напомня за смирението и паметта към загиналите поборници за свободата на родината ни.

Черквата-костница

Слизайки по стълбището и тръгвайки към църквата „Успение Богородично“, вдясно от нас се намира  Рашидовата къща. Легендата разказва, че дъщерята на управителя на Враца Рашид бей заболяла тежко. На младото момиче един ден й се присънило Света Богородица, която я привикала в манастира за да се излекува. Бащата удовлетворил желанието на дъщеря си и построил малка къщичка в процепа на скалите. Не след дълго бил повикан в манастира. Тръгнал бащата мислейки си, че с детето му се е случило най-лошото. Колко голяма била изненадата му, когато видяла дъщеря си жива и здрава. Обещал на монасите да подпомага манастира и удържал на думата си. А на мястото, на което дъщеря му приела християнската вяра построил голяма и красива къща – позната и до днес като Рашидова къща.

Сградите в манастира са наредени в полукръг и ограждат голям двор. Точно под костницата се намира малка постройка, в която живеят монасите. Точно до нея е и „Вазовата тераса“ – любимо място на патриарха на българската литература Иван Вазов. Тук той е пиел своето кафе, заслушан в шума на река Искър и е написал едно от своите най-хубави разкази. Известно е , че точно тук е написал и разказът „Една българка“. В този кът са изложени много от личните вещи на писателя, както и част от разказите му, за се смята, че са създадени тук.

“Вазовият кът” в Черепишки манастир

Точно до „Вазовият кът“ и точно срещу главният вход на манастира се намира и най-старата постройка в манастира църквата „ Свето Успение Богородично“. Датира от XIV в. Стените и са дебели около метър, вследствие на неколкократно укрепване и преди повече от 30 години, по време на реставрация са намерени стенописи на изтъкнатия живописец и товрец от XVII в. Свети Пимен Зографски. Гробът на зографа също се намира тук.

Гробът на Пимен Зографски – по негова инициатива е възстановен манастира през 17 в.

В църквата са и мощите на светите братя безсребърници Дамян и Козма. Те са двама братя от Мала Азия, които като малки, подкрепяни от майка си се отдали на християнската вяра и се посветили в изучаването на целебните свойства на билките. Станали  лечители. Заради прилечанието и благочестието им били надарени от Господ да „лекуват хора и животни“. Всичко това те правили без да искат пари и затов абили наречени светите братя Козма и Дамян- безсребърници. И до днес могат да се видят хората, които идват в манастира и долепят чела в ковчежето с мощите.

Манастирската църква “Успение Богородично”

Вдясно от църквата и почти под храмът-костница се разполага манастирска постройка, която предлага настаняване и храна. Магерницата разполага с места за 35 човека, докато хотелската част има капацитет 30 души.

Историята на манастира разказва, че…

Черепишки манастир е създаден по времето на цар Иван Шишман. Според легендите името му идва от белеешите се кости на загиналите войни по време на битката на Иван Шишман с отурците, която се е развила в района. Според данните историята на манастира е тясно свързана със средновековния „Коритен град“, съществувал в местността „Ритлите“. Според типика на манастира, създаден през 1396г. той е разрушен именно по време на гореспоменатата битка и възстановен през XVII в. по инициатива на Пимен Зографски. По време на възраждането тук се е развивала богата книжовна дейност. Имало е килийно училище, в което са били преписвани и вписвани книги, жития и евангелия.

Река Искър

Тук се съхранява и сабята на Христо Ботев. След смъртта му тя е взета и пренесена от Петър Македончето в манастирската обител. Монахът Герасим я скрил в Рашидовата стая. По късно през 1910г. писмени сведения дава някогашният манастирски слуга Нено Нецов. Според неговите думи, само сабята е истинска. Ножницата вероятно е подменена незнайно как и защо.

Черепишки манастир е бил посещаван и от Васил Левски според преданията, без да има реални исторически данни. Според легендата тук са се заклевали монасите в революционната борба върху револвер и кама.

Невероятно красив обитател на манастира

Стига да търсите душевния покой и това да се потопите в спокойствието на този район, определено Черепишкия манастир е една добра възможност. Прекрасно място за отдих и разходка, след която да хапнете в манастирската магерница и да си отпътувате, както е казал нарада „ по живо, по здраво“.