Пещера Голубовица – адреналин под земята

Днешната разходка ще ни отведе до едно екстремно и отдавна очаквано приключение. Става въпрос за пещера Голубовица.

Отдавна знаех за това място и все така се случваше, че не успявах да стигна до пещера Голубовица. Е, това лято, успях!

След предварителна заявка по телефона и уточняване на екипировката, която от наша страна изискваше просто дълги ръкави и панталони се отправихме към пещера Голубовица.

Къде се намира пещера Голубовица?

Пещера Голубовица се намира край село Смилян, южно от Смолян. Пътят ни бе познат, тъй като многократно сме минавали по него. Този път води до крепостта при село Кошница, село Смилян, пещера Ухловица, село Могилица и Агушеви конаци.  Когато видяхме табелата „Туристически маршрут Гарга дере“ и дървената беседка, намираща се отдясно на пътя. Две млади момчета очакваха групата ни, която в тази съботна сутрин бе от 16 човека. Часът бе 10.00 и след малко предварителни разяснения как ще протече самото приключение потеглихме към пещерата. След 10-минутен преход по планинска пътека, минаваща покрай живописното Гарга дере, което пресякохме по въжен мост  и след около 100 – метрово трасе по левия скат на река Есенска се озовахме и пред самия вход на пещера Голубовица 2. Казвам Голубовица 2, тъй като цялата цялата пещера Голубовица представлява система от четири пещери ( съответно Голубовица 1, 2, 3 и 4 генетично и морфоложки свързани помежду си).

Нашите водачи-спелеолози ни разясниха, че Голубовица 1 е е малка пещера, която всъщност представлява карстов извор, от който изтичат водите на Голубовица 2. Именно Голубовица 2 е основната атракция в пещерната система. Като цяло е необлагородена и е подходяща за по-подготвените любители на пещерите тъй като няма осветление..утъпкана пътека..парапети. Голубовица 2 е водна пещера, в която има подземни езера и река, която е особено вълнуваща за преминаване.  Голубовица 3 се намира над водната пещера Голубовица 2 и е подходяща за подготвени изследователи, тъй като е труднодостъпна и не много приветлива и гостоприемна. Обитавана е от прилепна колония.

Голубовица 4 е наклонена проходна пещера, дълга около 50 м и не разполага с пещерни образувания.

Подготовка минути преди да влезем в пещерата

Екипировката включваше следното: найлонови торбички, които бяха раздадени на всеки за да ги нахлузим на краката си. Последва чифт вълнени чорапи, след което всеки от нас се сдоби с гумен гащеризон, който завършваше с гумени ботуши. Не че ни бяха по размер, ама все пак това бе задължителен елемент, през който трябваше да преминем. Дойде ред на спасителна жилетка и непромукаемо яке. А защо ни бе необходима спасителна жилетка…нали няма да плуваме буквално?!

Екипиране и подготовка преди влизането в пещера Голубовица

Получихме по един челник и след кратки разяснения прекрачихме входа на пещерата.

Началото на преживяването

Дотук със естествената светлина. Оттук нататък единственото осветление в пещерата идваше от челниците ни. Температурата в пещера Голубовица е постоянна – 10-11 градуса целогодишно. Началото на 400 метровия преход, който ни очакваше бе малко стръмен и песъчлив. И така се озовахме на нещо  като бряг на малко езеро, в което бяха наредени три гумени лодки. Във всяка от тях се настаняваше по един водач и по един човек от групата  и след кратко плаване в рамките на около 2-3 минути стигахме до отсрещния бряг. Държа да споделя, че след това разбрах, че на места езерото е било с дълбочина около 3 метра, и то в сегашния му слаб и непълен водоток… Ясно за какво са спасителните жилетки. Хихих. няма страшно, всичко е прецизно преценено. Местата, през които минаваше лодката бяха толкова тесни, че челниците ни трябваше да бъдат плътно прибрани до учите ни. Положението, което заемахме в лодките бе такова, че всеки двама от хората, лежаха един срещу друг, изцяло легнали в лодките. Малко некомфортно, но за 2 минути се преживяваше.

Преминаване с лодката през тясното пространство

Пещерното езеро

След като всички бяхме успешно пренесени през пещерното езеро продължихме с прехода напред. През цялото време газехме във реката, преминаваща през пещерата, като водата варираше от глезените и на места малко над коленете. Повтарям, че времето, когато ние посетихме пещерата бе от сухите и периоди. Тоест при повече дъждове, определено ще е доста по-екстремно. Водачите спираха на определени места, като посочваха забележителни пещерни форми като познатите сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни завеси, но и така наречените въздушни възглавници.

Бих казала, че бяхме изключително дисциплинирана група. Имаше предимно млади хора, като най-малкият посетител бе на 8 годинки. Той заедно с братчето си и техният татко са членове на варненски пещерен клуб и определено бяха доста запознати със всичко. Но да видиш такава страст у такова малко дете, до толкова запалено по спелеологията и приключенията е наистина безценно.

Джакузи в пещера? – ДА!

Минахме през воден поток, наречен  “джакузи”. Водата клокочеше, заради специфичния наклон, по който пълнеше въпросното корито и имах усещането, че гащеризона се вакуумираше за тялото ми.

Краят на прехода представляваше малко островче, върху което ни бе разказано за останалите 1, 8 км от Голубовица 2. Там се поставяше началото на воден сифон, който може да бъде преодолян само от водолази. Това преминаване изисква наистина много добра подготовка и пещерни водолази, които да осъществят по нататъшните проучвания. Нашите водачи разказаха, че като част от спелео клуб Мурсалица, са преминали такива леководолазни курсове и са участвали активно в миналогодишните проучвания. Надяват се някой ден при добри входящи условия, предимно финансови да могат да продължат проучването си. Споделиха, че най – трудната част от проучванията, е носенето на оборудването за гмуркане, тъй като след входа на пещерата има много препятствия и водопади, които се преодоляват с плуване и алпинизъм.

Накрая на разказа всички изключихме челниците и в пещерата настана пълна 100 % тъмнина. Това в днешния осветен градски свят няма как да бъде видяно. Тъмнината бе толкова плътна, че дори силует не можеше да се различи.

Lights up

Челниците отново осветиха пещерата и поехме по обратния път, джакузито, реката, плаването с лодка. Изключително вълнувашо. Но това не бе краят.

След като се появихме на “горната” земя и свалихме екипировката си, всички с еотправихме към Алпийският тролей с дължина 140 м. Той ни пренесе през река Есенска на отсрещния и бряг. Отново емоция и адреналин. След като и там разтоварихме карабинерите и коланите, с които бяхме завързани за тролея, потеглихме надолу по пътеката, по която бяхме дошли и се събрахме отново при изходния пункт на Гарга дере.

Цялото това приключения и удоволствие струваше 20 лв на човек и според мен абсолютно си заслужаваше. Пожелавам го на всички, които обичат адреналина и по-екстремните изживявания.

Оттук започва и завършва приключението, наречено пещерата Голубовица

С пожелания за скорошна среща отново, ние потеглихме обратно към вкъщи, а младежите от спелео клуба поеха следващите зажаднели туристи за пещерни приключения.

Те предлагат още еднодневни преходи из региона, алпийска люлка, каньонинг и още много други преживявания!

Изпитайте го и няма да съжалявате! Ако имате желание това да се случи, може да се обърнете към някои от хотелите в Пампорово, като голяма част от тях организират екскурзии до там.

Предварително се извинявам за качеството на снимките, снимани са с GoPro без светкавица.

Ако искате да посетите още интересни места в района може да видите статията ми за крепостта Кошница

или да разгледате други 30 забележителности в Родопите, които специално съм побрала