Седемте Рилски езера – Къс от Рая

Седемте Рилски езера безспорно е най-посещаваната от туристи езерна група. Прекрасно място за посещение както през зимата от запалените по зимните спортове, така и през лятото, когато снеговете вече са стопени и езерата са по-красиви от всякога.

Днешната разходка до Седемте Рилски езера ще ни пренесе в Дамгския дял на Северозападна Рила. Седемте Рилски езера са с ледников произход, разположени са стъпаловидно между 2095 и 2535 м надморска височина и заемат вдлъбнатини в склоновете на планината. Образували са се по време на последния ледников период преди около един милион години. При разтапянето им са се стекли във вдлъбнатини в гънките на Рила. Всички езера са свързани помежду си с поточета, като в най-ниско разположеното Долно езеро се събират водите на всички останали езера. Намиращи се в живописни циркуси под не по-малко красиви планински върхове и била , езерата Долното, Рибното, Бъбрека, Близнака, Окото, Сълзата и Трилистника могат спокойно да бъдат обиколени в рамките на 4-5 часа.

Маршрут до Седемте Рилски езера:

От София се тръгва в посока Дупница по магистрала Струма. Оттам пътят се отклонява към Сапарева баня и Паничище. Достига се до хижа Пионерска. Този Маршрут е с дължина около 100 км и се изминава за около час и половина. Друг вариант, който също може да се използва е пътят от София през Бистрица и Железница. Достигайки Белчин и Белчински минерални бани се отклоняваме към Клисура и Сапарева баня. Този път е с 10 км по-кратък, но пък е по-дълговременен с около 20 минути, тъй като все пак не е магистрала.Който и път да изберете, няма да сгрешите тъй като пейзажите наоколо са достатъчно красиви, за да отнемат вниманието от самото пътуване.

Седемте Рилски езера – всяко от тях заслужава своето внимание

Месецът е юни и Слънцето вече напичаше доста стабилно. Не забравяйте слънцезащитните продукти. На такава надморска височина се изгаря без да усетите, нищо, че температурите са около 20-25 градуса. Качихме се на лифта от хижа Пионерска за да стигнем до хижа Рилски езера.

Приключението започва!

Долното езеро

Заредени с раници със сандвичи и напитки, фотоапарати и добро настроение в големи дози се отправихме заедно с моите приятели към първото езеро. Долното езеро е най-ниско разположеното от Седемте Рилски езера. Намира се на 2095 м надморска височина. От север е затоврено с моренен вал. Дълбочината му е 11 метра и от него води началото си река Джерман.

Долното езеро

Рибното езеро

Следващото езеро е Рибното езеро. Намира се на 2184 м надморска височина и е дълбоко едва 2,5 м. Край неговия североизточен бряг е разположена хижа Седемте рилски езера. В него често се срещат в големи количества пъстърва и други рибки, но риболовът тук както и във всички останали езера е абсолютно забранен. Снимки тук и там нямаше как да не правим, тъй като красотата е необятна и необхватна. Каквато и снимка да се направи абсолютно не може да пресъздаде очарованието на това място.

Рибното езеро, в далечината – Хижа Седемте езера

Трилистника

Малко ходене и пред нас се откри и третото езеро – Трилистинка. Неговата надморска височина е 2216 м, а дълбочината му 6,5м. Формата му е неправилна, наподобяваща три листенца. В миналото езерото е носило името Средния гьол. Водите на всички езера бяха изключително кристално чисти.

Езерото Трилистника

Езеро Близнака

Малко над Трилистника  е разположено и следващото от Седемте Рилски езера, носещо името Близнака. То се намира на надморска височина от 2243 м. и дълбоко 27,5 м. То е и най-голямото по площ от групата на езерата. За да го обиколите и то в енергичен ход, ще е необходим около час. Името му идва оттам, че по време на суша, езерото се разделя на две  по-малки езерца и придобива формата на пясъчен часовник. В миналото то е носило благозвучното име Чифте гьол.

Езерото Близнака – най-голямото по площ езеро сред Седемте Рилски езера

Езеро Бъбрека

Малко вдясно само на няколко минути от Близнака е разположено и моето любимо езероот всичките седем. Всяко само по себе си е невероятно, но това определено ме спечели. Говоря за Бъбрека. Разположен на 2280 м и дълбочина 28 м, Бъбрека е емблематичен не само за Седемте Рилски езера, но и за цяла Рила и България изобщо. Той е второто по големина след Близнака и второто по дълбочина след Окото езеро. В далечното минало е носило името Кара гьол.

Езерото Бъбрека

Наистина няма да повярвате колко хубаво и слънчево беше времето. Подухваше вятър, който ни разхлаждаше и не усещахме топлината толкова силно. Имаше туристи от всякаква възраст. Последните две езера изискваха малко повечко усилия. Хапнахме и се подкрепихме на Бъбрека и подхванахме пътеката наново.

Изглед към  Бъбрека от пътеката , водеща към следващото езерo.

Окото

Следващите около 500 м ги взехме за  половин час. Пътеката ставаше все по камениста и стръмна. Но накрая това, което видяхме оправда цялата енергия, която бяхме вложили. Окото сякаш бе някакъв декор от холувудкса продукция. Само на снимки бях виждала подобни пейзажи. Може би най-красивото от Седемте рилски езера. С неговите 2440 м надморкса височина, Окото е и най-дълбоките сред езерната група- цели 37,7 м. Старото му име е било Чанак гьол. В отсрещния  край на езерото се виждаше все още неразтопен сняг. Безумна красота.

Езеро Окото, предпоследното от Седемте Рилски езера, изкачвайки се от хижа Рилски езера нагоре. То е и най-дълбокото сред езерата.

До последното езеро оставаха няколко стотин метра, но пътят до него бе определено доста стръмен. Ходенето се усложняваше и от каменистата настилка, върху която стъпвахме. Но повярвайте, всичко това остава някак встрани като усещане, на фона на цялата природна картина, която със всеки следващ метър се разкриваше пред нас. Доколкото разбрах, пътеката от Окото до Сълзата крие реална опасност при зимни условия от лавини- 35 градусов ъгъл спрямо хоризонта, северно изложение и никакви пречки за снежните маси. Така, че бъдете внимателни, при зимни преходи!

Езеро Сълзата

Ето ни и на върха, където се намираше и последното от Седемте Рилски езера. Сълзата се разполага на 2535 м надморска височина. Второто най-плитко след Рибното езеро – 4,5 м. Старото му име било Баш гьол.Името му идва от кристално чистите води, които предлага видимост в дълбочина. Както може да предполагате единственото замърсяване, което би настъпило тук е от липсата на съвест при някои от туристите, които биха си изхвърлили опаковка от вафла или пластмасови отпадъци.

Езеро Сълзата-най-високо разположеното езеро

На такава височина едва ли може да се очаква индустриално замърсяване и всякаква човешка дейност, все още не е достигнала толкова нависоко. Южно от Сълзата се извисява така нареченият „Езерен връх“, който представлява своеобразна наблюдателна площадка, от която се виждат всичките Седем езера. При наличие на подходяща техника може да се направи невероятна панорама. Тогава не разполагахме с точно такава. Но това не ни пречи да заснемем прекрасни кадри.От тази точка има път към връх Мальовица. Така всъщност идвайки оттам езерото Сълзата ще е първото от Седемте Рилски езера, които ще видите слизайки надолу към Хижа Рилски езера.

Изглед към 4 от Седемте Рилски езера. Отдолу нагоре: Долното, Рибното, Трилистника и малко от Близнака

След заслужена почивка поехме обратно надолу. Слизането беше определено по-лесно. Не се върнахме по пътя, по който дойдохме. Минахме покрай Бъбрека и така достигнахме хижа Рилски езера. След това се качихме на лифта и със сладка умора тръгнахме към София.

Легендата за Седемте Рилски езера

Ще разкажа накратко за една легенда, която научих от един възрастен турист за езерата. Някога преди стотици хиляди години, когато на земята нямало все още хора, в Рила живеели мъж и жена –великани. Толкова много се обичали, живеели тъй щастливо в хармония със заобикалящата ги природа. За нещастие един ден злите сили им завидяли и искали да им отнемат щастието и радостта. Започнали да изпращат природни бедствие- земетресения, студове, горещини… Великанът защитавал всяко малко стръкче трева, самоотворжено се борел срещу тях. Но в една тежка битка младият великан загинал и доволни злите сили си заминали. След тях останали разчупени скали, големи пропасти и една скърбящажена. Тя плачела денонощно, сълзите и били толкова много, че бликнали поточета от върха, на който тя стояла и оплаквала своя любим. Образували се бистри езера, поразявайки всеки с чистотата и красотата си. Малко преди езерото Бъбрека местните планински водачи показват на туристите огромна скала, наподобяваща фигурите на двамата влюбени, останали да пазят вечно своя красив дом.

Пожелавам ви да посетите този невероятен феномен, който трябва да бъде видян от всеки българин, жител на Земята или на някоя друга планета.

Изключително красиво кътче от Рила! Късче от Рая на земята- България!