Вълчи камък – история от върха на планината

От едно известно време навсякъде в Пампорово и околността на очи се набива една кратка и ясна табела с надпис „Вълчи камък“ и телефонен номер отдолу… Доста време си задавах въпроса  „Какво е това Вълчи камък?“ – местност, забележителност, скала…. И така след няколко месеца чудене и питане реших да позвъня и да разбера… Много възпитан и отзивчив господин ми разказа, че Вълчи камък е местност, намираща се на връх Каба таш, където има изградени 2 панорамни площадки и до която се стига с високопроходим джип. Най-високата панорамна площадка на Балканския полуостров-1650 метра над морското равнище…  Е, спечелиха интереса ми и заедно с моята вярна групичка без грам замисляне поехме към Вълчи камък.

Къде се намира Вълчи камък

Вълчи камък е местност, разположена над село Гьоврен, община Девин. Пътят минава през Триградскто ждрело в посока Дяволското гърло.  Пред самата пещера, която посетихме същия ден малко по-рано, имаше голям билборд с описание на новия атракцион Вълчи камък. След като за пореден път разгледахме една от любимите ни пещери се насочихме към разклона за село Гьоврен на пътя между град Девин и село Триград.

Там ни очакваше предварително уговорения джип, но когато и да отидете винаги има някой, който да поеме вас или вашата група и да ви разходи до местността Вълчи камък. Цената за разходка е 60 лв общо за целия джип, независимо от броя хора. В нашия случай бяхме 6-ма и заплатихме по 10 лв. Абсолютно оправдана сума.

Една прекрасна инициатива

Ще започна разказа си оттам, че това е една прекрасна инициатива на седем млади човека от село Гьоврен, решили да популяризират прекрасната местност на своя роден край.

След като не намерили особено голяма подкрепа от институциите, решили сами да предприемат необходимите действия. По нататък в разказа ми ще разберете и какво точно са постигнали със собствения си труд, ентусиазъм и желание, работейки за благото на своето село. Мога да кажа само, че се гордея, че все още съществуват такива млади и предприемчиви хора като нашия домакин-шофьора на джипа, който ни очакваше.

Човекът стоеше под едно дърво до един рекламен дървен макет на високопроходим автомобил с  рекламни информационни табели на Вълчи камък.

В пикапа и нагоре…

Бяхме 4-ма човека и след малко се присъедини една двойка момиче и момче, които седнаха в самия пикап, докато ние-търсещите адреналин предпочетохме да стоим на външните седалките на джипа. Потеглихме. Свихме наляво веднага щом видяхме табелата сочеща село Гьоврен и Вълчи камък. Минахме пре определено не малко село, чието население е приблизително хиляда души по думите на момчето, което управляваше пикапа.

Малки спретнати къщички, с отрупани с цветя прозорци и подредени зеленчукови градини. След като излязохме от селото се озовахме сред нивите на жителите на селото, които въпреки че беше  5 часа следобяда продължаваха да работят и да събират плодовете на своя труд- в случая събираха картофи и беряха зелен фасул.

Един от основните поминъци на гьовренци, както по-късно разбрах. Трудолюбивото население е ангажирано още в три цеха  и ателиета за производство на дрехи, предимно за износ. Дърводобивът и дървообработването също са сред основните занимания на хората от селото. Лятно време обикалят и събират диви плодове из гъстите борови и смесени гори около Гьоврен.

Пътят се виеше, лъкатушеше сякаш описваше спирала след спирала, на места бе почти равен, а на места беше доста стръмен, което създаваше екстремно и невероятно усещане. Шофьорът ни все пак се съобразяваше с всички пътници и караше изключително спокойно и разумно, макар че аз исках да е по-екстремно. Следваха табелите „Вълчи камък 6 км“…“Вълчи камък 3 км“…и накрая само оставаше тръпката и въпросите колко ли още оставаше докато стигнем до най-високата панорамна площадка на Балканите, разположена на 1650 м. височина…

И ето последни метри и сме на връх „Каба таш“. Място, от което ясно се виждат Рила, Пирин…Триградското ждрело, околните села и навсякъде Родопите. Джипът спря и нетърпеливи изскочихме от колата за да се качим на високата панорамна площадка изградена високо над поляната.

Вече тук…

Гледката бе наистина зашеметяваща. Всяко подрусване в пикапа си заслужаваше, определено. Направихме доста снимки, макар, че времето бе  слънчево и бе малко преди залез и заради това снимките са много светли. Зарекохме се, че някой път ще дойдем рано сутринта по изгрев за да заснемем хубаво всичко наоколо.

Освен тази панорамна площадка, вляво от нея има и друга, която е надвиснала над една скала, сякаш заклещена сред клоните на иглолистно дърво, изникнало буквално от скалата. Да, стеблото на дървото наистина излизаше сякаш от пукнатините на скалната маса. И тук малка пауза за няколко снимки.

След това поразпитахме човека за това как се е родила идеята за Вълчи камък, откъде идва името наместността и още други интересни неща около новата атракция на околността.

Легендата разкзва, че на връх Каба таш някога хората от селото са оставяли овците си да пасат на хълма и всяка сутрин намирали някое от животните с прегризано гърло.

Дебнели в продължение на дни… Най-накрая хванали пакостника-голям и сив вълк, който провесили над пропастта и го захвърлили от скалата. Падайки надолу се чул силен вой, който огласил околността и оттогава и до днес местността на връх Каба таш носи името Вълчи камък.

Научих още, че Вълчи камък е проект на Туристическо дружество „Зелена долина“ – млади и предприемчиви хора от Гьоврен, които вече втора година организират офроуд екскурзии до популярната дестинация. Със собствени сили и труд построили двете панорамни площадки и имат идеи да изградят беседка и пейки наоколо за да могат туристите да се насладят изцяло на  разкриващата се красота от този връх.

Местността има и свой празник. Всяка година около 22 август хората от селото се събират и се веселят заедно на Вълчи камък.

Дойде време и да поемем по обратния път надолу, който се оказа доста по-екстремен от изкачването. Снимки, сладки приказки и смях изпълниха половинчасовото слизане надолу. Отново минахме покрай нивите в края на селото, където трудолюбивите хора все още работеха усърдно. С усмивки на уста и вдигнати ръце ни преветстваха. Помахаме си и им пожелахме „лека работа“. Преминахме отново през селцето и така се оказахме отново на изходния пункт –разклона за село Гьоврен, откъдето и започна нашето приключение. С пожелание да се видим отново се разделихме с нашия гид и поехме обратно към Пампорово.

Прекрасен следобяд, изпълнен с адреналин върху 4х4 автомобил, много смях и забележителни гледки, които дълго ще подхранват емоциите и широката ми усмивка. А какво по-хубаво от незабравими спомени…

Какво да видим още в района?

Ако имате желание да посетите още красиви места в Родопите близо до Въли камък ви препоръчвам горещо другата красива панорамна площадка – Орлово Око, а съвсем близо до нея е Ягодинската пещера. Ако адреналинът не ви стига задължително се разходете по Дяволската пътека – най-ново бижу на Родопите!

В случай, че сте отседнали в Пампорово или просто искате да се разходите до там – ето моите 5 предложения какво да видите в Пампорово и региона!