Крепостта Баба Вида – Видин – На Дунава вечен страж

С настъпването на пролетта, когато всичко се събужда за нов живот, за нови емоции и приключения, у мен се зароди идеята отново да посетя град Видин, и по-специално крепостта баба Вида. Преди 10-на години посетих това кътче на родината за първи път и останах много впечатлена, но и донякъде разочарована от някак тъжната атмосфера на самия град. Надявам се, че причината за това е мрачното и студено време, което се случи тогава.

Тази година в началото на месец май, посетихме град Видин като част от няколкодневната екскурзия из Северозападна България. А повече за останалите места, които посетихме през тези няколко дни може да откриете  ,  , Белоградчишки скали ии още мноооого.

Как се стига до Видин:

От София до Видин има два основни маршрута. Първият е през Берковица, Монтана и оттам към Видин. Ако изберете този вариант километрите са около 200, а времето за което ще стигнете до Видин, движейки се с нормална скорост е около 3 часа и половина. Вторият доста по-заобиколен маршрут минава през Ботевград, Мездра, Враца, Козлодуй и оттам покрай Дунав до Видин. Часовете които дава google maps  са около 4, а километрите около 300. Сами ще прецените по кой път да поемете. Вариантът, който ние избрахме бе малко по-различен, тъй като направихме кратки спирки във  Мездра, Враца, нощувка в Белоградчик, и оттам към Видин, но пък се оказа и най-кратък.

Видин – На Дунава Вечен страж

Пристигайки във Видин, ние разполагахме с около 2 часа за разходка, които смятам оползотворихме по-най добрия начин. Така или иначе целта на гостуването ни тук бе посещение на крепостта Баба Вида.

Малко повече за града.. Град Видин е разположен в северозападната част на България край река Дунав. Това е и началната точка на Републикански път I -1, водещ на юг до границата с Гърция при КПП Кулата. През 2013 година над река Дунав е открит втори мост „ Дунав мост 2“ или известен още като „мост Видин-Калафат“, свързващ България с Румъния.

Град Видин е 21-ият по големина в България, но с постоянно намаляващо население. От 1946 г до днес, то се е стопило наполовина. Без спешни мерки за спиране на депопулацията, тук може да се обезлюди подобно на Странджа – 10-12 души/кв.км при средна гъстота за България 70 души/кв.км.

Видин е град с многовековна история. Възникнал е върху основите на древното келтско селище Дунония, което по-късно траките преименуват в Донавия. Него римляните превръщат  в крепостен град с името Бонония. По време на римската империя е главен град на провинция Горна Мизия. През средновековието носи името Бдин, а в по-късни времена добива и съвременното Видин. Има още няколко наименования, но сега няма да ви обременявам с тях, тъй като са близки вариации на днешното Видин.

Баба Вида – пазителката

„Видин – На Дунава вечен страж“ бе първото, което видяхме спирайки на паркинга пред крайречната градина, в която се намира и самата крепост. Определено доста силни думи, които са изобразени и под герба на града – в който се вижда още Баба Вида, в единия ъгъл риба – символизираща водното богатство на града, а в другия – грозд – плодородието. В средата е изобразен лъв – символ на България.

Крепостта Баба Вида, разположена на река Дунав, която е опасана с ров, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. На мястото, на което се намира днес крепостта, в миналото е имало римски наблюдателен пункт, разположен по границата на Римската империя. По-късно около него римляните застрояват територията и така се появява крепостта Бонония. В нея живеел местният владетел,и така постепенно тя се превръща в най-добре укрепената градска постройка (видинският квартал Калето). Върху основите на римската крепост през средновековието е изградена постройка, дело на българите. Същинската крепост Баба Вида започва да се изгражда през 10 в, като преминава през няколко етапа.

През Второто Българско царство Видинската крепост е и най-значимото укрепление в цяла Северозападна България. Иван Срацимир (1355 – 1396 ) я е използвал като замък, в който е живял. Разширява я и подобрява функционалностите и. Построява вътрешни стени и кули.

До входа на крепостта някога е имала понтонен дървен мост, сега той е заменен с каменен. В Баба Вида може да се влезе само от север, където се намира и входната кула.

След като закупихме билети от касата до главния вход най-накрая влязохме в крепостта. Забравих да кажа, че около самата крепост има защитен ров, с широчина 12 м и дълбочина 6 м, опасващ крепостта. Площта и е 9,5 декара. Внушително, нали? Формата и наподобява тази на трапец или по-скоро на неправилен квадрат. Четирите ъгъла на крепостта са ориентирани към посоките на света. Дължината на всяка от стените е с приблизителна дължина 70 метра. Баба Вида има две стени-вътрешна( по-висока)  и външна. По протежение на вътрешната стена има общо 9 кули, 5 странични и 4 ъглови. Външната стена е по-ниска и на нея са изградени 2 кули.

Озовахме се във добре оформен вътрешен двор, заобиколен от различни помещения. Това е била жилищната част на замъка. Тя е била на два етажа, като до втория етаж се е стигало посредством вити каменни стълбища. Оръдията са били изкачвани на него по рампа.

Крепостният тунел е бил използван за изтегляне на оръдията към горния етаж на крепостта.

Построена е от камък и тухли, споени с хоросан. По-късно за да стане пригодна за използване на огнестрелни оръжия, в края на 17 в е преустроена. В края на 18 век не е използвана за отбранителни цели, а османците са я превърнали в склад за боеприпаси и затвор. В него имаше макети на палач и затворник, с които се снимахме.

Бяха изложени уреди за изтезания. На една от терасите на крепостта имаше експонирани топове и бесило. Почти се пренесохме в онези времена. Същия ден, макар че беше хладно и ръмеше имаше доста посетители.

Легендите говорят, че…

Помежду другото научих и няколко легенди, свързани със крепостта Баба Вида.

Едната от тях разказва, че някога преди много, много години по тези земи живеел богат човек, земевладелец. Негови били плодородните земи между Стара планина и Карпатите. Той имал три дъщери- Кула, Гъмза и Вида. Кула и Гъмза не сполучили в браковете си. Мъжете им пропилели владенията на съпругите си. Вида не пожелала да се омъжи, отхвърлила всички предложения и построила замъка, в който останала до края на дните си. След смъртта и, нейните поданници кръстили крепостта “Бабини Видини кули“ в знак на почит и уважение към нея.

Другата легенда гласи, че на това място живял богат човек, който имал двама сина – Коста и Гъмзо и две дъщери – Вида и Кула. Не живеели в мир помежду си братята и сестрите и разделили владенията на баща си. Създали свои собствени градове: Костолац, Гъмзиград, Видин и Кула.

Същия ден във вътрешния двор на крепостта имаше изложба на скулптури и картини. Техният автор учтиво приканяше и обясняваше на посетителите за своите произведения. Направихме много снимки.

Покатерихме се по тесните и стръмни стъпала на кулите, от които гледката определено беше такава, че дъхът ни спря буквално. Откриваше се невероятна гледка към Дунав.

Това, което не знаех бе, че след Освобождението на България от турско робство, достъпът до крепостта е бил забранен, защото е била използвана с военни цели, каквото и да означава това.

Първите археологически разкопки на това място са направени чак през 1956г, когато са открити следи от римско, византийско, българско и османско пребиваване. Две години по-късно Баба Вида отваря врати за посетителите, като в крепостта е устроен и музей, в който са експонирани част от намерените предмети.

През 1964 г. крепостта Баба Вида е обявен за национален паметник на културата с национално значение. Така и до днес. Баба Вида е сред най-запазените крепости от нези далечни години.