Олинт – един античен град в наши дни

Разходката из Гърция продължава. Днешната дестинация е Олинт – древен град, разположен на Халкидическия полуостров, на Торонския залив. От град Кавала до Олинт километрите са около 150, а от КПП Кулата около 180.

Откъдето и да поемете пътят до там е в отлично състояние, като от основния път Е 90 има отбивка и след около 2 км ще се озовете пред древния град Олинт.

Първият ми опит да го посетя бе в понеделник, когато като цялото повечето музеи и културни институции не работят. Работното му време през останали дни от седмицата е от 08:00-14:30. Дали заради топлото време в Гърция или по някакви други причини времето за посещения е толкова намалено, не зная.

Опитът ми обаче в неделния ден бе успешен. Заедно с групата пристигнахме около 11.00 часа пред портите на Олинт. Любезният човек на касата ни продаде входните билети  и ни покани да разгледаме останките от античния град. Цената на билета е 3 евро. Отново една доста ниска  цена за това, което предстоеше да видим.

Олинт се разпростира върху два хълма. Пре-персийското поселение ( преди 479 г. пр . Хр)  е заемало южния хълм, докато Олинт от класическия си период, изграден по Хиподамовата система  лежи върху северния хълм. Античният  Олинт, който ние всъщност разгледахме.Но да започнем отначало.

От входа поехме по чудесно оформен път, по-който спокойно би преминала лека кола, но в случая автомобили не се допускат. Вървяхме около 20 минути и изминахме разстояние може би от около 500 метра преди да се изкачим на северния хълм. На няколко места по пътя имаше изградени пейки за отдих, които по-скоро приличаха на минималистични спирки на градски транспорт. Посрещна ни голям навес, под който бе изложена и карта-план на града.

Гледката наоколо бе невероятна. На върха бяха разположени каменни зидове, парапети, руините на Олинт, тук там се прокрадваше някое маслинено дръвче, изникнало насред нищото. А в подножието на хълма се виждаше съвременния Олинтос, къщите му, камбанарията на църквата, спретнатите ниви наоколо. Температурата на въздуха според мен минаваше 35 градуса със сигурност.

Някога Олинт …

Историята  разказва, че градът е заселен през 8 в. пр. Хр. от Олинт, син на Херакъл и митичен основател на града, според легендата. През 7 в. пр. Хр тракийското племе ботеи (Βοττιαῖοι, Bottiaei) бива изгонено от македонците от територията на Термайския залив и основава Олинт на Халкидическия полуостров. Едно е сигурно, ботеите не са първите обитатели и заселници в Олинт. През 480 г. пр. Хр Олинт е превзет от Ксеркс I и по-късно ботеите са избити.

Градът е предаден на халкидикийския градски съюз. Годината е 432 г. пр. Хр. и чрез Синойкизъм(з апланувано / или наредено сливане на множество села в един град) към него са присъединени крайбрежните градчета  Мекиберна, Сингос и Гале. Става водеща сила на съюза.

За първи път градът е споменат по време на Персийските войни 480-479 г. пр.Хр.

В началото на 4 в. пр. Хр Олинт губи двете Олинтски войни срещу Спарта и Древна Македония. Филип II слага ръка върху пристанището Мекиберна, с което затруднява подкреплението, което градът получава от Атина. По-късно Филип II разрушава града.

Като град, строен по Хиподамовата система ( улици, следващи основните географски посоки на света) Олинт погледнат отгоре прилича на шахматна дъска. Улиците образуват нещо като малки квартали, всеки съдържащ 10 къщи, между всяка от които имало пътека, каменен паваж, отвеждаш дъждовната вода от покривите. Повечето от къщите в Олинтбили от типа „пастадни жилища“– къщи с вътрешен двор и покрит портик с по 3-4 колони. Влизането ставало или директно откъм улицата или през коридор, водещ към вътрешния двор. Той бил павиран, като имало изградени специални глинени или каменни дренажни тръби, които безпроблемно да обезводняват вътрешния двор.

В онези времена най-официалната стая в къщата, ако мога така да се изразя бил андронът – място, отредено само за мъже, които провеждали своите сбирки в него. В последствие тази стая придобива и функциите на най-обикновена трапезария за цялото семейство. Обикновени били с мозаечен под и подиум, върху, който били разположени дървени дивани. Мозайките в Олинт, които ние също имахме щастието да видим са най-старите познати в целия античен свят. Интересно бе, че над тях нямаше никакви съоръжения, които да ги предпазват от атмосферните капризи. Останалите стаи в къщата били спалните помешения, кухнята, килерите и помещенията на майсторите и занаятчиите. Тук-там е засвидетелстван и втори етаж.

Северният хълм

Разходихме се из добре оформените улици, посетихме няколко къщи, в някои от които имаше дупки на кладенци и големи подземни килери за съхранение.  Смятам, че в случая снимките ще дадат голяма яснота за обекта на нашето посещение. Винаги, когато посещавам подобни обекти, толкова много съжалявам, че не съм продължила с археологията.. Но в крайна сметка пламъчето винаги остава живо, и никога не се знае какво ще се случи.

Планът, който е изложен под навеса, за който ви разказах предвижда кратка обиколка на Олинт 60 минути и дългия вариант – 90 минути.  Нашето обхождане бе бих казала доста хаотично, тъй като видяхме марщрута чак, когато на тръгване се скрихме под навеса. Смятам, че видяхме всичко или почти всичко, което трябваше да видим.

Южният хълм

До южния хълм не стигнахме. За него се знае, че неравностите на терена били предопределящи неговото заселване и не до там еднакъв тип постройки. Имали са подземни ями за съхранение под самите улици и в зоната на агората, локализирана в седловината между двата хълма.Градът бил опасан с тухлена крепостна стена. Наличието на река Олинт допълнително е засилвало охраната откъм запад.

Първите разкопки на обекта са проведени от американска експедици в периода 1928-1938 г.  По – късно е предложена и приета програма за проучване и популяризиране на останките, разположени  на северния хълм.

Довиждане, Олинт…

Върнахме се по обратния път към изхода на археологическия обект. До входа/ изхода е разположена малка сграда, помещаваща малка изложба на фотоси и карти, както и реставраторски ателиета и работилници. Откритото до момента е изложено в археологическия музей на Полигирос.

Изключително добре запазен обект, с добра инфаструктура и възможност за наблюдение на редки примери на мозайки, кладенци, строителни техники.

Довиждане, Олинт! До нови срещи!