Разбоишки манастир – кътче вяра в скалите над река Нишава

Разбоишки манастир е в топ 10 на моите места около София, които всеки трябва да посети. Недалеч от София тук ще намерите много спокойствие и красота.

Днешната дестинация е поредната, която разкрива забележителните кътчета на нашата страна.

Как да стигнем до там?

Необходимо е да помемете към Костинброд и оттам към Годеч. Влизате в града и оттам трябва да поемете към село Туден. Когато стигнете Туден на втората отбивка вдясно ще видите табелка Разбоище. Оттам още няколко километра. Когато влезете в Разбоище се движите все направо, подминавате площада и в края на селото си избирате къде да паркирате. Целият път от София до Разбоище е около 55 км.  Има няколко полянки, на които бихте могли да сторите това. Оттам около 1, 2 км ще повървите пеша. Пътят е лек, равен, с леко изкачване и спускане накрая, но не е подходящ за лека кола. По пътя има няколко табели сочещи към “монастира”, така, че няма как да изпуснете правилната посока.

Първо ще минете през едно поле, следвано от дъбова гора, а накрая ще започне спускане по каменист склон. Спрете за секунда е се огледайте наоколо. Не е ли невероятно? Особено наляво. Долу в ниското ще видите манастира и белеещата се скална църква. Църква, така сияеща на фона на скалите както перла в своята черупка. Когато се спуснете ще видите река Нишава, която минава непосредствено покрай манастира. Някога по описания, които бях чела е имало мост над реката и директно се е стигало до манастира. Над самата река има мост с жп линия, по чието протежение трябва да се извървят 20-30 метра за да се озовете пред манастирките порти.

По линията минава товарен влак един-два пъти дневно, а и там се разполага спирка Разбоище, така, че скоростта на влака е доста бавна и няма опасност за преминаването през релсите.

---

---

Манастирската история

Историята разказва, че през 1874 г. Иван Тотю (племенник на Фили Тотю) става игумен през 1874г. Монах Матей (споджижник на Дякона) довежда Левски в  манастира и тримата вземат решение, че това място е удобно за производството на барут.

И така именно тук, в манастира се е произвела голяма част от барута на Априлското въстание. Предател обаче, разкрива тайната и турците обкръжават светата обител.  Игумен Иван спасява през таен проход монасите като само той и духовното му чедо отец Исай остават в манастира. След неравна битка с турците, игумена е ранен и в смъртните си въздишки казва на младия отец след като издъхне да погребе недостойните му кости под пътя към храма.

Така и станало. Отец Исай оцелява по чудо и благодарение на описанието му на злощастните събития, които предава на Преображенския манастир, днес ние знаем за това.

В околностите на манастира са се водили и боеве по време на Сръбско-българската война. След години на пустеене, чак през 1947 г. в манастира се заселват три монахини, които с общи усилия, както и с помощта на хората от близките села успяват да възстановят манастира и да подобрят значително състоянието на скланата църква. Преди няколко години е починала и последната монахиня и за манстира започват да се грижат хората от селата.

В манастира в момента никой не живее. Единствено петък, събота, неделя идва човек от селото за да отключи манастира и църквата за желаещите да се докоснат до това свят кътче.

Скалната църква

Разбоишки манастир е основан като монашеско убежище.

Църквата, която е всечена в скалите и до нея се достига по пътека извън сегашните ограждения на манастира. Преминава се през мост над реката и оттам по каменни стъпала се достига до църквата. Някога именно там е било мястото за молитва на монасите, които обитавали пещерите над храма. След силно земестресение достъпът до тях е прекъснат.

Манастирската църква “Въведение богородично”, която в момента се намира извън пределите на манастирските сгради е малка еднокорабна полуабсидна църква с малък олтар. На външната стена са запазени фрески, които според специалистите датират от 14 в. и са творение или на боянския майстор или на някой негов ученик. Старият иконстас на храма от 19 в. се пази в манастирските сгради, а новият е от 1950 г. Тази е и годината изписана над входната врата на църквата.

Вътре може да запалите свещичка за здраве, да прочетете историята на манастира, разпечатана върху лист или просто да се отдадете на искренна молитва.

На поляната между манастирските сгради и храма в скалите, на брега на река Нишава има пейки и маса, на които може да отдъхнете или да се подкрепите с нещо.

Хубаво място, което е лесно достъпно през всеки един сезон, предполагам с изключение на снежните месеци, макар че и тогава със сигурност има ентусиасти.

Храмовият празник е на 21 ноември и се отслужва литургия.

Много интересен е и друг манастир, разположен недалеч от София, който силно препоръчвам на всички любители на такива спокойно и позитивно заредени места, а именно Земенски манастир.

Приятна разходка 🙂