Българската следa в aнтичния град Филипи

Днес ще се разходим из Филипи, Северна Гърция. Място, което те завладяват от самото начало, дори да си без каквито и да било очаквания. Невероятно съхранен археологически обект, носещ славното име на Филип II Македонски, станал арена на важни исторически събития.

Къде се намира Филипи?

Филипи се намира на 16 км северозападно от град Кавала. Пътят, който изминах аз, бе през Златоград към Комотини и КПП Маказа, и оттам  по Виа Егнация или Е 90 до Филипи- 184 км, пропътувани за около 2 часа. Пътят до границата бе много хубав, макар многото завои, но преминавайки границата започва прекрасна магистрала, която ни отведе до заветния Филипи.

Историята говори…

Филипи лежи върху основите на старото тракийско селище Датос. През 360 г пр. Хр. тасоски колонисти се настаняват в района, завладяват заедно с околните златни рудници и го наричат Кренидес (Κρηνίδες). Траките, от своя страна не се примиряват със завоевателите и атакуват града неколкократно.  Тогава  през 356 г  гръцките колонисти се обръщат към Филип II Македонски, който отчитайки правилно стратегическото положение на града, както и богатите златни рудници наоколо слага ръка на градчето и го назовава с името Филипи.

Напълно нормално. В онези далечни времена владетелите увековечавали славата си като кръщавали завладените градове на себе си. Такъв пример е и нашият Филипопол.

Бъдете нащрек, пътувайки по магистралата за да не пропуснете  кафявите табели указващи „Archeological Area Filippi“ . Пристигнахме на указаното място и излизайки от колата жегата бе наистина неописуема, нормално… юли, Гърция, само на 16 км от морето…а и часът бе около 2 часа следобяд.

Нямах търпение да разгледам Филипи. Таксата е точно 4 евро, като този билет включва разходка из самия град и билет за археологическия музей. Смятам, че това е една наистина много ниска сума за подобно богатство, имайки в предвид че една бира се предлага там също за 4 евро.

Първо преминахме през прекрасно устроен парк със заведение. Веднага след като закупихме билетите пред нас се откри гледката на античния театър, който и до ден днешен функционира. Той става домакин на различни музикални представления. Една чудесна идея да се даде среща между старото и новото. Между усещането да си на подобно място, функционирало преди има-няма 20-22 века, и да се наслаждаваш на някой любим изпълнител.

Изкачихме се по трибуните, проучихме акустиката на театъра. Знаете ли как? Когато преди няколко години бях в Италия и по-точно в Остия Античи (Ostia Antica) научих, че за да провериш акустиката на дадено съоръжение в случая отново античен театър се изкачваш на последния ред седалки. Друг  човек хвърля монета на сцената и ако човекът на последния ред на седалките чуе дрънченето на падащата монета, значи акустиката е отлична. Незная доколко  е вярно.

Прекрасно място за снимки. Или просто да отдъхнеш по трибуните. На някакви си 35-40 градуса.. Продължихме нататък. По пътя, по който тръгнахме  от двете ни страни имаше разкопки и множество нареденни каменни надписи, части от колони, капители, все интересни  неща.

В търсене на българската следа….

Поехме към археологическия музей, за да потърсим каменният надпис на хан Пресиян, за който всички сме чели и учили. Този надпис е открит през 1707 от френския отец Браконие. Два века никой не се е интересувал от тези надписи.

През 20 те години на 20 век, българските учени в своите търсения на корените ни, откриват 6 колони обрасли в шубраци. Византийците са ги изпозлвали като основи за колоните на голямата християнска базилика във Филипи. Много странно, 4 от плочите са с изтрити букви, и по тях днес се виждат единични изображения.  Незнайно как някой някога се е постарал да залични останалата част от надпсиа. Е лошото е, че ние не намерихме плочите с надписа, а и уредника на музея показа изключителна реакция  “Какъв надпис, кой е Хан Пресиян?… За жалост, не го намерихме, колкото и да го търсихме. Все пак надписът гласи :

,,На многото българи от Бога Архонтът Персиан изпрати Кавхан Исбул като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и Кавханът срещу Смоляните…“

,,Който търси истината, бог вижда и който лъже бог вижда. На христианите българите направиха много добрини и християните забравиха, но бог вижда.“

Следвашият път ще бъдем по-подготвени за да открием все пак плочите.

Разходката продължи в музея. Модерна двуетажна сграда, с отделни експоцизии за всеки един период, в който Филипи е съществувал.

Самият музей е добре устроен, доста прохладен спрямо температурите, които бяха отвън. Има предмети от различни периоди. Впечатли ме един интересен малък предмет, който всъщност се оказа портативен слънчев часовник .

Битката за Филипи

Филипи е станал арена на много битки през годините на своето величие. Но една със сигурност го е белязала- битката между привържениците и противниците на Юлий Цезар. Така наречената освободителна гражданска война между Втория триумвират и командирите му Октавиан Август и Марк Антоний и „Освободителите“- убийците на Юлий Цезар Марк Брут и Гай Касий, контролиращи балкнаските провинции. Силите са с разпределение 113 000 към 90 000.

Бившите републикански съзаклятници слагат ръка на златните мини и се обявяват за императори. Почват да секат свои златни монети. Към тях се присъединява тракийския цар Раскупорис, на страната на Брут с няколко хиляди конника. Братът на Раскупорис, Раскос се включва във войната на страната на Марк Антоний и Октавиан Август.

Битката се провежда през октомври 42 г.пр.Хр. в равнината, западно от Филипи. Блатиста местност, която в наши дни е пресушена. На 3 октомври Октавиан е победен от Брут и лагерът му е превзет. Касий, обаче е разбит от Марк Антоний. Без да знае за победата на своя партньор, Касий приема всичко за загубено и бива убит от свой роб по собствена заповед.

Погребан е на о-в Тасос. Брут събира останалата войска на Касий и второто сражение се провежда на 23 октомври, когато всъщност се решава изходът на битката. Брут е разбит и се самоубива. По време на втората битка Раскупорис преминава на другата страна и по този начин накланя  везните към победата на Антоний и Октавиан. Благодарение на брат си Раскос, Раскупорис иска прошка от победителите, а тракийското Одриско царство става васално на Римската империя.

Освен в музея се разходихме из централната градска част на някогашен Филипи- посетихме форумът, гимназиона, Базилики  А, Б, Г, минахме покрай импровизиран затвор на апостол Павел, видяхме голямата християнска базилика и още много други интересни моменти, които определено няма как да си представиш, ако не си на самото място. Интересното около името на апостол Павел е това, че той пристига във Филипи около 49-50 г. сл. Хр и заедно със своите последователи поставя основата на първата християнска общност на европейска земя.

Ще ви поднеса букет от снимки,  чийто аромат се надявам да може да „вдъхнете“.

Е, след разходката отдъхнахме с по една студена напитка под дебелата сянка на няколко от дърветата в парка.  Време бе да продължим към следващата дестинация. Съвсем скоро ще ви разкажа за нея.

Разстояние от :

София-Филипи 307 км

Гоце Делчев-Филипи 105 км

Златоград-Филипи 184 км

Интересно:

Археология, история, християнство, култура, изкуство

Вход:

4 евро