Басарбовски манастир - една светиня край водите на Русенски Лом

Потегляме към Басарбовски манастир. Ако трябва да съм честна, преди да го посетя и по-скоро преди да започна плана за това какво може да се посети пътувайки към Русе и оттам към Румъния, за които вече съм ви разказавала, не бях чувала за този манастир. Аз и никога досега не бях пътувала в тази посока. Е, за всичко си има първи път.

След посещението ни на Ивановските скални църкви се отправихме към Басарбовския манастир.

Къде се намира Басарбовски манастир?

Село Басарбово се намира на 10 км от град Русе. Селото се намира след село Иваново, вдясно от пътя. Разполага се покрай водите на река Русенски Лом. Има си обособен паркинг, където оставихме колата и директно влязохме в красивия манастир.

Алеята, кояти ни посрещна

Повярвайте ми, влизайки в двора на манастира няма как да не ахнете. Ние го посетихме през септември и всичко бе все още зелено, цветни лехи красяха алеите, които ни отведоха до каменните стъпала. Малко преди тях има църковен магазин, от който може да си закупите различни сувенири за спомен.

Изключително интересна е историята на този манастир.

Цветно, свежо и зелено

Скален манастир ” Св. Димитър Басарбовски” е единственият действащ скален манастир в България. Функционирал е паралелно с прочутите скални църкви край село Иваново, за които вече съм ви разказвала, както и със скалните манастири край средновековния Червен.

Поглед към пещерата, малкия параклис и трапезарията

Манастирът е обявен за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 г. Но повярвайте, неговото значение не се изчерпва само с археологическите следи от отминалите времена. Той има стойността на действащ манастир, ценност от архитектурна, културна и поклонническа гледна точка. Населението на Балканите почита дълбоко светеца и го поставя сред своите небесни покровители.

Знаете ли, че: През 1937 г. манастирът е възстановен от монаха от Преображенския манастир Хрисант. Той открива на мястото мраморна оброчна плочка, датирана от II-III в. н.е..

Исторически данни за манастира

За съществуването на манастира съществуват данни от XV век в турски документи. Taм той е отбелязан като “Бесараба”- имот с 14 домакинства. Същевременно манастирът е отбелязан като “тимар на великия войвода” – има се в предвид Иванко Бесараб-тъст на цар Иван Александър. Според друго предание Иванко Бесараб се счита за дарител на манастира и на негово име е кръстено близкото село.

Пещерата

Според житията Димитър Басарбовски, известен още като Свети Димитър Нови е живял през XVII век в близкото село Басарбово. Отглеждал е овце и обработвал малко лозово насаждение край минаващата оттук река Русенски Лом. Той дал обет да ходи бос с единия крак, с който бил стъпкал по невнимание няколко малко невинни пиленца. Пословично било отношението му към живите същества. Решил да постъпи в манастира. Тръгнал по поречието на реката и намерил пещера с манастир. До края на живота си, Свети Димитър водил своя отшелнически живот тук.

Иконата…

Когато станал твърде възрастен, за да не се катери до своята скална ниша-пещера, отшелникът построил колиба в близост до коритото на реката. Според житието в края на живвота си, Свети Димитър легнал между два камъка и там починал. Тялото му било отнесено от придошлите води на Русенски Лом. След години, неговите мощи били открити на дъното на реката. Първоначално те били изложени в бащината му къща в село Басарбово, по-късно – в скалния манастир, а към днешна дата се намират в Патриаршеската църква “Св. Св. Константин и Елена” на хълма “Дялул Патриашией” в Букурещ.

Приказно!

Те са пренесени там в по време на първата Руско-турска война. Приема се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени, но които са се оказвали неуспешни. Мощите са високо почитани от населението на Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител.

Русенски Лом

Басарбовски манастир днес

Влизайки в Басарбовски манастир преминахме през красива алея, която свършва при един кладенец, за който се смята, че е пълен с лековита вода. Оттам, обръщайки се вляво се изкачихме по около 50-на стъпала стигнахме до скалната ниша, в която се смята , че е живял монахът. Вдясно от нея има малка църква с дърворезбован иконостас. По съседно стълбище пък се стига до още една малка ниша, в която е погребан един от монасите служили тук-Хрисант. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна сбирка. Тук се сещам за още два манастира, които имат нещо общо с този манастир. Единият е Дряновски манастир, който също има костница и Соколски манастир, който пък има пещера, разположена на метри от манастирската църква.

Отвисоко

Определено, интересно място, което може да се съчетае с няколко интересни обекта, за които вече споменах малко по-рано в разказа си. Остана едно място, което не успях да попълня в списъка си с посетени места – пещера Орлова чука, намираща се недалеч от средновековния Червен. Пак ще отидем и този път ще я посетим.