Средновековният град Червен – стражът над Черни Лом

Червен бе една от предпоследните ни спирки по време на голямото ни лятно пътешествие из Северна България. Още като студенти по археология сме учили за този средновековен град от времето на Второто българско царство и за мен винаги е било голяма мечта да го посетя.

Денят, в който се отправихме отправихме към село Червен, над която се разполага и средновековната крепост бе повече от прекрасен-слънчев, без облаци, топъл.

Къде се намира село Червен?

Село Червен се намира в община Иваново, област Русе. Отстои на около 35 км от областния град. През селото минава река Черни Лом, а нейните живописни извивки образуват скални ридове, извисяващи се високо над речната долина. Именно там се намира и една от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове на Второто Българско царство (XII – XIV в.).

Крепостта Червен през вековете

Траките винаги търсели добре укрепени естествени хълмове и спрели своя избор на червенското възвишение. През VІ век тук е имало голяма византийска крепост, а в по-късните векове след нейното разрушаване тук възникнало и българско селище.

Крепостта е разположена върху високия скален рид над река Черни Лом, обграден от трите страни от реката. Удобното местоположение и добрата отбранителна система наложили Червен като важен военен център, който защитавал столицата Търново от северната му страна. Червен притежавал белезите, характерни за типичния средновековен град. Състоял се е от две части – Цитадела и същински град. Застроен бил по предварително изготвен план, съобразен с особеностите на терена. Градският център бил оформен в най-високата укрепена част. Широката централна улица била заобиколена от представителни обществени сгради и важни военни и стопански постройки. От нея излизали по-тесни улици, които достигали до най-отдалечените точки на кварталите. Сградите били застроени плътно една до друга  с цел да се пести място.  В подножието на крепостта около двата бряга на реката живеело по-бедното население.

Значението на Червен нараства след 1235 г., когато се превъща в седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 40-те година на XII век и е превзет от византийската войска по време на царуването на българския цар Ивайло.

Градът достига своя разцвет през XIV век, когато територията му значително нараства като се превръща  в стопански център с развити  железодобив, строителство и дървообработване, художествени занаяти.

Червенският комплекс е включвал 13 църкви, два подземни ходника, обществени, жилищни и стопански постройки, множество улици. Укрепеният вътрешен град се е свързвал с външния посредством мост.

Градът е превзет през 1388 г. от турските нашественици и животът в него постепенно замира.

Нашата разходка из Червен