Дупница-почивка, гарнирана с приключения

Признавам си, за първи път посетих град Дупница преди няколко седмици. До този момент свързвах града с тракийския град Германея, с прочутата фармацевтична промишленост в миналото, с многото известни евреи, родени там, с популярния в последните години парк Рила, и с..  Дупнишката популярна каса. Това последното е в кръга на шегата.

Покана от Хотел Рила Дупница бе и една от причината да посетя градчето. Заедно с групата блогъри от АСТОМ се отправихме към нашето поредно, но не последно приключение.

Първото изключително приятно впечатление бе дошлата няколко дни по-рано покана от Хотел Рила. Как да не се похваля с нея и с това лично отношение.

Пътуването към Дупница се случи в един прохладен петък. За доброто ни придвижване отново отговорен бе нашият Citroen JUMPY, любезно предоставен ни от VAl Cars. Още с пристигането ни в хотела, поредната изненада бе заложена в стаите, в които се настанихме.

В красиво надписан плик с името ми, открих приветствие лично от собственичката на хотела, заедно с програмата за целия ни престой в Дупница.

Ще ви разкажа за вечерята. В голям и уютен ресторант ни очакваше маса, подредена с всичко необходимо за едно добро начало на вечерта. Вкусна храна, поднесена по невероятен начин и… тук е мястото, на което ще споделя, че нямаше как да не опитам от вкусното контра филе, поднесено с опушен винен сос и картофено пюре… За първи път в съзнателния си живот опитвам свинска пържола.

След вкусната вечеря, не пропуснахме да посетим и дискотеката, която се намира в самия хотел. Позабавлявахме се от сърце и след това се отправихме към леглата, че на следващия ден ни очакваше голямо приключение или другояче казано “Treasure hunt”.

Парк Рила и Treasure hunt-a

Денят стартира прекрасно, на закуска в ресторанта. Всеки закуси според собствените си предпочитания. И така. Тук ще разкажа за страхотната Калина-една от организаторките на този прес трип. Калина, заедно със своя помощник потеглиха към Парк Рила и ни очакваха там в 10:30.

Нашата група, вероятно по-лежерната решихме, че до парка ще отидем с колата, докато другата част от групата потеглиха пеша. Разстоянието между хотела и Парк Рила е няколко километра и бързо се изминава.

Ето, че след няколко минути пристигнахме в Парк Рила. Там, екипът от хотела ни очакваше и след кратки разяснения бързо бяхме въведени в правилата на приключението, което ни предстоеше. Групата блогъри бяхме разделени в два отбора с имената “Отбор Рила” и “Отбор Дупница”. Всеки участник от всеки отбор получи плик със загадка с номер, който трябваше да бъде отворен, когато съответно му дойде времето. Отделно от това разполагахме и с карта на парка.

След даденото начало всеки от двата отбора се отправи към своята част от парка, заедно със човек от екипа на хотела, които съответно при необходимост ни даваха жокери.

Всеки отбор имаше 4 загадки за разкодиране, като трябваше да намерим всяка от буквите, образуващи думата “РИЛА”, които залепяхме на специална дървена дъска. И така в тичане, търсене, мислене…за 30-на минути и двата отбора успяхме да намерим всичките 4 букви и да завършим успешно treasure hunt-a. Всички получихме удовлетворение, а  победителите-своята награда.

Снимахме се, хапнахме около езерото и с усмивки и благодарност за положителните емоции се отправихме към заплануваната обиколка на града.

Разходка из Дупница

Наш любезен домакин в разходката из Дупница бе г-жа Славянка Николова, представител на Историяческия музей.

Художествената галерия

Тя се намира в самия център на града. Помещава се в джамия от XVI вк., изградена върху основите на православна църква от по-ранен период. Тази сграда многократно е преустроявана, надстроявана и много елементи в нейната архитектура ясно говорят, че тя всъщност не е джамия. Самата тя никога не е функционирала като такава.

Три от колоните на входа й са от двореца на Самуиловия брат-Арон. Отделно от това върху плоча, вдясно от стълбището стои надпис, който може да бъде разчетен исис Христос и кръст.

Часовниковата кула
Един от символите на Дупница, разположен встрани от площада. Часовниковата кула в град Дупница е построена през 1782 година. По това време целта й е била да обслужва пътници, както и товарни кервани.

Точно под самата кула днес има паметни плочи, посветени на героизма на загиналите воини през войните.

Исторически музей

Създаден е през 1992 година. Намира се встрани от часовниковата кула в градската градина. 1911 е годината, в която започва музейното дело в град Дупница. Създадено е  Археологическо дружество. През 1954 година е открита къщата-музей “Станке Димитров”. В нея се съхраняват голяма част от експонатите на музея. Интересно място, което не посетихме, но снимка на което видяхме в музея е на обект “Кулата”. За съжаление, достъпа до археологическия обект е затруднен заради характера на местоположението му. Нашите любезни екскурзоводи Славянка и Сергей ни разказаха за своята работа по време на разкопките му.

 Архивите на историческия музей са повече от седем хиляди. За съжаление в момента няма място, където дори малка част от тях да бъдат експонирани. Стискам палци за в бъдеще Дупница да има своя зала, в която цялото налично историческо наследство да бъде експонирано.

Етнографска експозиция

След посещението на историческия музей се отправихме към етнографската експозиция, която се намира в къщата на известен партизанин. Там, младата дама ни разходи из няколкото експозиционни зали, разкриващи традиционните дупнишки бит и култура. Докоснахме се до възрожденското облекло, накити и носии.

В интерес на истината повечето от обзавеждането на дупнишката къща ми бе познато, тъй като голяма част от предметите съм ги виждала в моето село. Голяма част от тях се използват и днес.

Чревоугодничество

Разходката из града завърши със посещение на едно невероятно място.  Решихме да пийнем по едно кафе и сок някъде и така попаднахме в заведението на млад и симпатичен мъж на име Елен. Първото, което силно привлича вниманието е едно красиво цветно колело паркирано през заведението, което наистина е мъничко, но пък побира желаещите да се насладят на вкуснат храна и ароматно кафе.

Тъй като бяхме голяма компания, веднага ни настаниха вътре. Елен, който всички първоначално помислихме за италианец, или поне за човек, живял в Италия се оказа българин, от Дупница. Заведението, всеки негов акцент и компонент бе изчистен, всичко си бе на мястото. Интересното тук е, че няма готово меню, а от кухнята ти казват какво може да ти приготвят за да си избереш. Две плата със зелена микс салата, гарнирана с невероятно вкусни домати, моцарела, бурата, италиански зехтин, маслини… Истинска наслада за всеки чревоугоодник. На момента ни приготвиха вкусна паста, ароматен хляб с чесън, разнообразни подправки от Италия. Опитах италианска кока-кола, а моите сътрапезници с небивал интерес опитваха различни бири, отново от Ботуша.

Всичко се поднасяше с обяснение какво опитваме и невероятно отношение към клиента. Прекарахме си страхотно. Истинско пиршество за вкуса и обонянието.

Спа емоции 

Такъв прекрасен ден, изпълнен с разходки и положителни емоции завърши подобаващо в СПА центъра. Открит в края на 2015 година, СПА центърът на хотел Рила, Дупница е истински повод за гордост.  Възползвахме се от сауната, парната баня, ледения кът и разбира се  басейна. Държа да отбележа, че водата беше топла, а за мен това е много важно. Освен изброените спа съоръжение, тук има още и пътека Кнайп, джакузи, зона за релакс. Модерно място, оборудвано по най-добрия начин за да може всеки посетител да се наслади максимално на свояа почивка.

Хубавият ден завърши с вкусна вечеря, гарнирана с хубаво вино, смях и планове за следващия ден.

Руенски манастир “Св. Иван Рилски”

В неделя сутрин се сбогувахме с любезните ни домакини и се отправихме към София. предварително си бяхме набелязали две места, които ще посетим на път за София. Едно от тях е Руенският манастир. Интересно място, недалеч от село Скрино. Сгушен в красива местност в северните склонове на Руен, манастирът е едно истинско бижу, до което се стига по панорамен път, който ни отведе до  манастирските порти.

Руенският манастир е есин от най-новите манастири в България. Разположен насред пъстра букова гора и вековни дървета от редкия растителен вид-Царски лешник. Интересното е, че на мястото на новата църква някога в 10 век е имало друга по-стара църква, в която е замонашен и самия Иван Рилски. Освен, че разгледахме манастира ние се качихме до големия метален кръст, извисяващ се на почти над пътя и откъдето се разкрива невероятна гледка към Руен и Рила.

Легендата разказва, че някога на това място девойка на име Косана е скочила от тази скала за да се спаси от турците. В противоположна посока пък се намира е пещерата, в която се смята, че е живял и самия Иван Рилски. Малко над манастира се намира и манастирското аязмо. Едно красиво кътче, което си заслужава да посетите.

Стобски пирамиди

Макар и някои от нас да бяха опосещавали Стобските пирамиди, решихме да се поразходим отново. Времето бе повече от хубаво и изкачването на скалните масиви се очертаваше като един перфектен завършек на този през трип.

Стобските пирамиди са природна забележителност, разположена в близост до село Стоб, в западния дял на планината Рила. Изключително приятната еко пътека ни отведе до самия и край за около 20-на минути. За този невероятен природен феномен съм ви разказвала. Снимки, снимки и пак снимки.

Така завърши поредният успешен прес трип, този път до Дупница. Ако сте наоколо и времето позволява оттук може да се отправите към Седемте Рилски езера.

Благодаря на екипа на хотел Рила, Дупница за цялостното преживяване и отношение към мен, към всички нас.

 

Map not available!