Понеделник, 9 април. Вторият ден на Великден. Потегляме към екопътека Бели Искър.

Станахме сутринта и с леко колебание дали да останем в града и да се насладим на слънчевия ден в някой парк или да отскочим до някоя от близко разположените забележителности около София, все пак взехме решение и точно за 15 минути стегнахме багажа и се натоварихме на колата. И потеглихме към Бели Искър.

Потегляме 🙂

От има няма няколко месеца тази екопътека ми се върти в главата и ето, че дойде денят за нейната реализация. Спретнахме се за нула време и потеглихме.

Как да стигнем до екопътека Бели Искър

Разстоянието от София до началото на екопътека Бели Искър е точно 70 км. Пътят преминава през живописното дефиле на река Искър. Да, вярно е има малко завои, но поне пътят е изключително живописен. Напомня ми много за пътя към Пампорово и Смолян.

Добре дошли! Нека разходката започне сега!

Иначе пътят към Самоков ми е любим. Толкова пъти сме го изминавали като по-малки със семейството ми. За около час пристигнамхе до входа на самата екопътека, който се намира на около 2 км от края на село Бели Искър.

Разходката

Ето с такива цветни килими бе обсипана цялата околност.

Входът на екопътеката е на самото асфалтово шосе. Големи табели ни приветстваха. Леви, десни и преминахме през първото мостче. Цялата екопътека е “нашарена” с дървени съоръжения, които те прехвърлят ту от едната , ту от другата страна на река Бели Искър. А тя бе доста пълноводна, бурна, шумна и изключително красива.

Обърнете внимание: На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, разказващи за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката – водата, скалите, представителите на растителния и животинския свят .

Обожавам да съзерцавам реки, поточета, морета. Водата изключително ме успокоява. Дали е заради това, че съм водна зодия?

Големия (Дългия) мост

Общата и дължина е около 7 км. Кръгова екопътека. Очаквах да минем по един път, а да се върнем по друг. Реално така се получи, само дето връщането бе по асфалтовия път.

Пътеката се виеше ту покрай самото корито на реката, ту навлизаше в гората.

Първото мостче, което ни въведе в приказно-пролетното изживяване в Рила планина е наречено “Синия вир”. Може да предположите защо. Цялата пътека е добре маркирана, макар, че на едно място загубихме маркировката и се наложи да се върнем малко за да я проследим.

Реката…

И така. Началото на пътеката бе леснопроходима. Прехвърляхме мостчетата едно подир друго, наслаждавайки се на бурната река, придошла от топящите се снегове високо в планината.

Едно от няколкто мостчета

Наоколо бяха нацъфтели минзухарите. Бяха десетки, стотици, хиляди. Всичко наоколо сякаш бе застлано със зелен килим, чиито лилави нишки бяха изникналите минзухари. Красивите пролетни цветя превърнаха разходката в едно наистина магично изживяване. А цветовете, ах този нежен млечно-лилав цвят…

И още…

Времето бе топло, около 18-20 градуса. Туристи имаше, но някак не се усещаха. Буквално през десетина минути има места за отдих. Някъде по средата на пътеката, тя започва да става леко по-наклонена, но в никакъв случай не стръмна. Наистина е подходяща за хора от всякаква възраст.

И места за отдих има

Повървяхме, повървяхме, преминахме всичките осем мостчета – Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия и Суларо. Сините стрелки, маркиращи пътя ни изведоха на шосето. Това ли бе цялата екопътека?

Мостът Суларо

Знаех според това, което бях чела, че някъде по пътя трябва да видим наблюдателна площадка… Добре, че се появиха двойка възрастни мъж и жена – запалени туристи, които за Н-ти на брой пъти изминаваха пътеката и ни обясниха къде се намира въпросната площадка.

Още едно мостче

Спускайки се наобратно към началото на екопътеката вляво от асфалтовия път има малка табела, посочваща пътя към нея. Ние не стигнахме до нея, тъй като бързахме да посетим и Шишманово кале, което си бяхме набелязали предварително.

Какво друго има в района: Обезателно посетете и Шишманово кале. Паметникът е обявен за археологически обект от национално значение. Мястото е почитано от населението като мястото, на което се е разиграла вероятно последната битка на цар Иван Шишман с турците и негов предполагаем гроб.

Накратко за екопътека Бели Искър

Лека и приятна екопътека. Подходяща за хора от всякаква възраст. Особено красива през пролетта, когато я посетихме. Общата и дължина е около 7 км, кръгова е, като връщането е по асфалтовия път.

Реката бе доста пълноводна, всяваща леко страхопочитание

Разбира се, който желае може да се върне обратно през гората, прехвърляйки 8-те дървени мостчета. А току виж е имало и друг път за връщане, който така и не намерихме може би.