Времето е все още топло и жарещо лято. Макар и август, температурите по нищо не отстъпваха на юлските.

Роженски манастир “Рождество Богородично” бе едно от местата, които чисто поради време не бяхме планували да посетим, макар, че бяме в този район.

След посещението на Рупите и комплекс “Ванга” отскочихме до Мелник, където обядвахме. Времето бе около 2:30 на обед и чуденето ни бе дали да се прибираме в хотела за да сложим децата да спят спокойно или да посетим още нещо. Приключенският ни дух и зажаднялите ни за пътуване натури единодушно решихме да посетим Роженски манастир, който се намира на около 7 км от най-малкия град в България Мелник и на 1 км от едноименното село.

Поляната пред манастира

Роженският манастир е най-големият манастир в Пиринския край и е един oт добре запазените средновековни български манастири.

Пред самия манастир има голям паркинг, на който имаше няколко малкии сергии, предлагащи традиционни за региона продукти – хранителни, както и сувенири за спомен.

Колкото и да ви описвам няма как да пресъздам атмосферата, която те обзема прекрачвайки прага на манастира. Излязъл сякаш от приказка, времето тук сякаш е спряло.

Малко история на Роженски манастир

Данните, свързани с основаването на манастира са оскъдни. Според някои гръцки изследователи датата на неговото основаване се поставя в XII век. Според българските им колеги началото на светата обител е в първите години на XIII век. Освен от преписка към гръцки летопис, сведения се черпят и от разкопките в манастирския двор, в резултат на които са намерени накити и монети, свързани с времето на управление на византийския император Михаил VIII Палеолог (1259-1282).

Калдъръмът…

Любопитно: Манастирът е обявен през 1973 година за паметник на културата с национално значение. Включен е в списъка на 100-те национални туристически обекти.
.

Архитектура и интериор

Манастирът е с неправилна шестоъгълна форма. В средата на двора се намира сградата на църквата. Наоколо, както и от снимките ще видите има прекрасна градина, за която си личи, че се полагат доста грижи.

Интериорът на църквата е забележителен. Детайлите по украсата са добре запазени. Стенописите изобразяват предимно сцени, свързани с деянията на Христо след Възкресението.

Желателно е да се загърнете, особено ако не сте облечени подходящо

Голям пожар има в манастира през 17 в. и едва в началото на 18 в. е възстановен с финансови средства от дарения от цялата страна. По това време е завършена напълно фасадата на църквата.

Силно впечатление правят стъклописите от венецианско стъкло, нещо нехарактерно за храмовете в България. Подобни прозорци са използвани в домовете на заможните хора в Мелник.

Дворът

Във времената, в които Роженският манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналът на иконата е “бдяла” над портите на Ивирон. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, дареното на Роженския манастир е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.

Снимки от самата църква нямам.

След 1912 г. възниква спор между България и Гърция за собствеността на манастира. През 1921 г. той е окончателно решен в Хага в полза на България.

Реставрация на манастира е правена през 1981 г.

Иконата е смятана за чудотворна. Всяка година в нощта на 7 срещу 8-ми септември богомолци от цял свят пренощуват в храма за здраве, поднесли своите дарове. На 8 септември – Малка Богородица се отбелязва храмовия празник на манастира. Извършва се литийно шествие с иконата. Приготвя се манастирски курбан и се раздава за здраве. Ако си спомняте, разказвала съм ви за Кръстова гора, където също се практикува преспиване под открито небе в деня на празника на манастира с цел изцеление и спасение на душата и тялото.

Това ми е второто идване в манастира. В 4 или 5 клас си спомням една двудневна екскурзия, по време на която посетихме Мелник, Комплексът на Баба Ванга в Рупите, както и манастира. Имам един много ясен спомен, запечатъл се в съзнанието ми. Гледка към Мелнишките пирамиди. Спомням си, че имаше малък двор с телена ограда, в който имаше различни домашни птици. Не помня вътре или извън манастирските порти беше. Но това са двете неща, запечатили се в съзнанието ми.

Децата няма да ги видите на снимките, защото спяха в колата. С Кристиян се редувахме да посетим манастира, докато единия стоеше при тях в колата. Надявам се да посетим този края и в частност манастира отново, мобже би когато са малко по-големи.