Пещери  Природни

Пясъчният тунел при село Любовище

Пясъчният тунел при село Любовище
Надежда Серафимова

Случвало ли се е да прочетете или чуете от някъде съвършено ново за вас място и да се зачудите как така все още не сте го посетили? Днес на гости ни е Надето от Тефтерчето на един пътешественик и заедно с нея ще ви разкажем за точно такова място, тъй като до скоро и ние не бяхме чували за него. По подобен начин, когато Надето е прочела село Любовище, веднага ѝ се е приискало да го посети, но е изглеждало твърде далечно като време и разстояние. Всъщност обаче съвсем скоро и неочаквано се отворила възможност и ето, че днес ще чуем от нея повече за пясъчният тунел и това приказно селце почти в ъгълчето на България.

Любовище

Надето

Местоположение

Село Любовище е малко и откъснато селце в югозападна България. Заобиколено е от изключително красива природа, но някак си останало откъснато и позабравено, защото на тази природна идилия се радват едва десетината жители, които го обитават. Въпреки това обаче именно отдалечеността му и трудния достъп го правят интересно за нас пътешествениците, защото крие любопитни истории, природата се е погрижила достъпът до него да е запомнящ се и още по-впечатляващ е пясъчният тунел на входа му.

Пясъчният тунел при село Любовище

За да стигнем до самото село тръгнахме в посока село Рожен, на входа на което има табела с разклон за Любовище, в края на който асфалтът свършва. От тук започна стръмен и неравен криволичещ път, и докато полекичка драпахме с автомобила нагоре, знаехме, че някъде там пред нас ще изникне нещо наистина впечатляващо. Съвсем скоро се оказахме прави и зад един от завоите отдалеч се подаде пролуката на 40-метровия тунел. 

Пясъчният тунел при село Любовище

Пясъчният тунел при село Любовище

На момента се прехласнахме и без да се замислим преминахме с автомобила под пролуката, изпълнени с любопитство какво ни чака от другата страна. Това бе и символичният вход на село Любовище, като чаровното изгубено пътче продължи и ни закара до центъра на селото. Тук не открихме никой, може би защото беше обедно време, затова решихме да се върнем при тунела, за да му отделим цялото си внимание.

Пясъчният тунел при село Любовище

Входът на Тунела

Скочих сама от колата още преди да сме преминали отново под него, за да го огледам от всички страни. Тук беше по-студената и мрачна страна в тази част на деня, защото слънцето оставаше зад него. Бавно преминах от другата страна и когато се обърнах да погледна отново нагоре, бях пленена от размерите и вида му. Изследвах с очите си в продължение на няколко минути и все още не доумявах че се намирам точно пред него.

Пясъчният тунел при село Любовище

Всички сме чували за Мелнишките пирамиди, но малцина знаят за тунела под един от пясъчните мелове в региона. Точно това го прави толкова уникален, защото не преминава през скала, а през ронливата пясъчна пирамида, която се рони буквално пред очите ни.

Любовище

Мелник

Творение на природата, съградено обаче с много човешки труд и пот на челото. През далечната 1961г. местните работливи хора в продължение на година изкопават на ръце с кирки и лопати тунела, който се превърнал в единствената им връзка с останалите селища наблизо.

Легенди за село Любовище

За името на село Любовище има няколко любопитни и любовни легенди:

Първата гласи, че навремето старото село било малко след тунела и там в една от трите къщи живеела красавица на име Люба. Тя се разболяла тежко, но за щастие успяла да оздравее и когато на един от големите празници, хората в селото я видели, всички казвали: “Люба, Люба вижте”. Така дошло и името на селото.

Според друга легенда в миналото селото било много голямо и се състояло от две махали. В горната махала живеела красивата мома Люба, която се залюбила с местен момък от долната махала. Щом момата тръгнела по пътя към дома на годеника си, иззад белите завески на прозорчетата, по чардаците на къщите, под асмите в дворовете всички ахвали и казвали: “Люба вижте, Люба вижте!” и така се родило името Любовище.

Трета легенда за името на селото пак е свързана с красава мома на име Люба. Мелнишкият паша си я харесал и поискал да я вземе в харема си. Тя знаела, че няма как да се измъкне, затова се обесила на поляната над селото и който минел и я видел казвал: “Люба – вижте!”.

И така приятели надяваме се да сме ви впечатлили с тази дестинация, която на живо определено ни остави без дъх. Следващият път, когато си набележите ново местенце, помнете, че никога не се знае колко скоро ще имате късмета да го посетите. Не отлагайте планирането на следващото си пътешествие.

Поздрави,

Наде

Аз съм Автора

Надежда Серафимова

Надежда Серафимова

Остави коментар

В момента потребител разглежда: