Бегликташ – септемврийска разходка из Странджа

С Камелия или Мис Ками, както често я наричам аз се познавам от точно 20 години. От училищния чин. С нея ме свързват много неща. Но днес няма да разказваме за това. Ками  е голям пътешественик и когато я поканих да бъде мой гост-автор тя реагира повече от светкавично. Сладкодумна, остроумна, ерудирана, изключително начетена и умна (за това колко е красива няма нужда да отбелязвам), Ками днес ни разказва за пътуването си до Бегликташ, заедно с нейното момче.

Приятно четене!

В близост до Приморско, по пътя за плаж „Перла”, се намира едно сревнително запазено и внушително по размери тракийско светилище, известно под името Бегликташ (или Беглик Таш – от турски „камък на данъка”). След консултация с Уикипедия разбираме, че по време на османското владичество там са се събирали данъците от местните хора под формата на добитък, затова тази красива местност е останала позната под грозно име.

Очаровани от идеята да се потопим в мистичния свят на траките, продължаваме с колата покрай къмпинг „Перла” по второкласен път, който продължава около 5 км преди да стане чакъл. Има възможност и от там да се премине с колата до самия вход на обекта, който според табелата е на 1.3 км, но ние решаваме да се разходим из живописната природа на Странджа. Горещ  първи септември е ( все пак отиваме на плаж) и няколко десетки посетители от всички възрасти сноват из пределите на планинския парк. За нас също е любопитно да го разгледаме, имайки предвид факта, че до 2003 г. е затворен за посетители. Огражденията на Ловна резиденция „Перла”, използвана ексклузивно от „бившия първи на Републиката” Тодор Живков все още стоят, напомняйки че и след турско време тази местност е продъжавала да бъде „беглик” („данък”), присвоена за лична употреба от името на държавническия авторитет и власт.

Странджа като декор от вълшебна приказка

Природата е живописна, все още е зелено, особено впечатлена съм от огромните камъни, покрити с мъх. Сякаш цялата Странджа е декор от вълшебна приказка! Но завръщането в реалността не закъснява: забравили сме да вземем репелент и скоро сме нападнати от рояци мушички, които ни следват почти през целия път.  Не допускайте нашата грешка и имайте готовност да повървите пеша около 2 км, независимо какво казва табелата. Теренът е подходящ за детски колички, но химическа тоалетна има чак на входа на обекта. Минават АТВ-та и мързелеви посетители с колите си, след които се стеле прах.

На входа на светилището има каса, където събират такси за посещение (2 лв. за възрастен) през летните месеци и през септември от 8.30 до 19ч. Там ни връчват една листовка с информация за обектите на светилището, които са номерирани за улеснение на посетителите. Нея съм използвала за поясненията под снимките. Някъде из нета циркулира статия за мястото, в която се хвалят с приложение за виртуална реалност, но не ни съобщиха за такова, когато си купихме билети. Всичко останало е в автентичния си вид, освен дребните монети, нахвърляни върху някои от обектите, най-вече върху т.нар. „брачно ложе”.

Впечатленията

Тъй като нямах конкретни очаквания, светилището ме впечатли най-напред с размерите си. Огромни каменни образувания в причудливи форми, запазили се столетия наред заедно с недоразгаданата си история. Листовката от касата се оказва много полезна за осмислянето на някои от каменните форми, но дори без нея посетителят остава удивен от древното светилище, на което са извършвани ритуали, свързани с Богинята Майка и Бога Слънце. Наистина има някаква мистична и древна енергия, сякаш просмукана в тази толкова богата на история местност, за която и днес не се полагат достатъчно грижи. Ето някои от нашите снимки там:

Така изглежда светилището от входа при касата, простира се върху площ от над 6 декара. Информацията казва: „ Обект 1: Вход: ориентиран към югозапад, в неразкритата си част продължава към чистия запад. Той определя главната ос изток-запад, около която са позиционирани основните обекти, изграждащи светилището.”

Тук медитирам върху един от най-интересните камъни, „Брачното ложе”, върху което Богът Слънце е оплождал Богинята Майка. Посетителите са особено привлечени от него, оформено е като легло с възглавница.

„Брачното ложе” , Обект 2: „Централният камък е оформен като легло. Издялана е „възглавница” в източната част на ложето, което определя ориентацията на главата към изгрева. Върху него жрицът и жрицата ритуално представлявали свещения брак между Бога Слънце и Богинята Майка.”

Обект 4 „Трон: каменен къс с издялана в него седалка. От него тракийският Цар Жрец ръководел церемонията.”

Обект  12 „Слънчев часовник: състоял се е от 16 плочи, разположени около скална пощадка с обелиск в центъра. Днес седем от тях все още стоят на първоначалните си места., опрени една в друга под наклон. Вероятно земетресение в близкото минало предизвикало пропадането на първата плоча и повличането на останалите, по примера на домино ефекта”.

Обект 10 „Апостол Таш – гигантски скален къс с формата на обърнато сърце. Той е стъпил върху източния край на ритуалната площадка, но е отделен от нея с дълбок канал. В основата е издъблан дълговиден отвор, през който просветените преминавали от земния към подземния свят, т.е. от владението на Бога Слънце към царството на Богинята Майка.”

Обект 11: „Долмен „Свещена пещера” – класически мегалитен паметник с две основи и плоча отгоре. Символизира утробата на Богинята Майка – Земята, и в него се извършва тайнството на раждането на Хероса – Героят Цар и Жрец, призван да извършва подвизи. След „раждането” си Херосът, озарен от изгрева се явявал под арката на Апостол Таш, посрещан от поклонници.”

Обект 5 „Свещена площадка: скална скулптура, изобразяваща пентаграми и фалически символи, застъпващи двете начала в природата – мъжкото и женското. Скалните вани (шарапани) събирали дъждовна вода, необходима за ритуалите.”

„Тунелът на праведните”, част от Обект 13 – Лабиринт – система от скални коридори, през които „непросветените” преминавали в стремеж към духовна инициация.” Не знам дали се „просветихме” там, но със сигурност се забавлявахме страхотно.

Обект 7 „Малък заоблен камък, на който се намира стъпката на Богинята Майка”.

Обект 8 „Голям заоблен камък, наречен още „менхир”, белязан с изсечена на върха му „божествена стъпка” на Бога Слънце.

Бегликташ е истинско съкровище, дълго време останало скрито от очите на обикновения посетител. Част от огромното ни културно наследство и следа от безкрайно интересния живот на траките по нашите земи, светилището трябва да бъде съхранено и популяризирано. То определено има какво да предложи, а ние сме щастливи, че, успяхме да го видим, макар да тръгнахме като на шега.