Момчилова крепост – там, където митовете и легендите оживяват

Малко предистория

Момчилова крепост се намира в община Смолян и е уникална историческа забележителност, където оживяват митовете и легендите за безстрашния Момчил войвода.

Посещавала съм тази крепост няколко пъти, като първият бе през лятото на 2007-ма година като участник в летните археологически бригади „Съхрани българското 2007“ под патронажа на президента Георги Първанов. Това бе една уникална инициатива, в която бяха ангажирани доброволно ученици и студенти от София, Шумен, Велико Търново, Бургас и Смолян. Незабравимо лято. Ако се случи да посетите Момчилова крепост, в туристическия център на паркинга под крепостта ще ме видите на снимка заедно с двама мои колеги как ритуално разпръскваме пръст от Деултум, Трапезица и Момчилова крепост. За това приключение може би ще Ви разкажа дръг път.

А сега към днешната Момчилова крепост– 8 години по-късно.

Местоположение

Момчилова крепост е разположена източно от гр. Смолям на 20 км., южно от гр. Пловдив -110 км и западно от гр. Кърджали на 78 км. Под нея минава пътят за Република Гърция – I 86, a до ГКПП Златоград – 55 км.

Как да стигнем до Момчилова крепост

Ако идвате откъм Пловдив и Асеновград изходният пункт за Момчилова крепост е кв. Устово в Смолян. Оттам поемате в източна посока (към Кърджали). Ако сте с автобус – слизате в село Подвис, откъдето до крепостта има маркирана пътека и след около 1 час спокоен ход стигате до върха. Ако сте с автомобил, идвайки от същата посока, след 1 км след с.Подвис  се свива наляво в посока селата Градът и Ряка. На разклона ще видите табелата, указваща посоката. В самия край на село Градът се свива отново налявои след 1,5 км ще се озовете на паркинга в подножието на крепостта. Ако идвате от източна посока към Смолян, след село Ровино трябва да завиете надясно и отново към село Градът.

Археологически проучвания и датировка

Интересът към Момчилова крепост датира още от края на 19 в., когато Карел Шкорпил прави аналогия на името Повисдос с развалините на село Градът. През 1986 г. се провеждат първите археологически проучвания на крепостта като сондажите са заложени извън крепостната стена за да може да бъде проследено нейното външно лице. Проучванията установяват, че крепостта е била опасана от запад, север и изток с крепостна стена, като с най-голяма височина е трасето около входа от север, а с най ниска откъм изток, където се засичат само основи. Варира между 0,5 и 2,10 м. В северната част на крепостта е разкрита кула-порта с размери 4,8/4 м. Внушително, нали?

През 2007г. смолянската община изпълнява проект по програма ФАР „ Момчилова крепост – мит и реалност“, последван от втори проект по ОПРР през 2012 „Момчилова крепост – митовете оживяват“. Резултатите от проучванията са разкрития на 75 м от северната крепостна, източно и западно от входа, както и част от вътрешното пространство. Локализирано е тракийско скално светилище – малка площадка с 4 отвора в скалната маса, без да има видими следи от човешка дейност (всичания). Керамичните фрагменти открити там могат да се датират към Късния енеолит (края на V хил.пр.Хр.). Това всъщност е началната дата на функциониране на скалното светилище. Използвано е най-вероятно до III – IVв.

Интерес представлява и средновековния параклис, действащ през 13-14 в. От него е останала само хоросанова подложка, на места с по един ред камъни. Изцяло съобразен според топографията на терена, храмът е бил с ширина 4 м, а  дължината му е била около 4,50. Във височина градежът на стените е бил от тънки ломени камъни, редове тухли, споени с хоросан. Интерес представлява вкопана скална ниша, която може би е служила за склад на течности или храни, или пък за скривалище на хора в опасност. Остава да гадаем.

Колкото до датировката на крепостните съоръжения – укреплението се отнася към късната античност (около VIв.). То е било включено в общата система от крепости против варварите, идващи от север,  чиито нападения били особено чести по това време. Момчилова крепост има пряк визуален контакт с крепостите в местността Турлук над Смолян и Кечикая над Рудозем. Просъществувала е за кратко, като при някое от славянските наществия е била опожарена. По-късно през Средновековието  Момчилова крепост е издигната наново – използвани са средно големи ломени камъни, споени с хоросан. Изградена е директно върху скалната основа, без да бъдат правени допълнителни всичания в скалите.

Във вътрешността на крепостта липсват всякакви следи от каменни постройки, те били изграждани от дърво. На няколко метра от входа при северната крепостна стена е локализирана ковачница, размерите на която не могат да бъдат установени. През XIV в. крепостта е била превзета и отново опожарена. Повече яснота за това ни дават намерените именно там върхове от каменни стрели.

Легендата или Реалност?

Момчил войвода или Момчил юнак, както също е известен в някои хрониките реална историческа личност, живял е през XIV в. и е известен като закрилник на Родопите.

Според древните писания произхожда от заможно семейство. В младежките си години често правел набези и грабел от граничните райони между България и Византия.

Когато порастнал той бил повикан от сръбския крал Стефан Душан. Покорен от внушителния му  вид и бойния дух, кралят го наел на служба. Били му поверени териториите и крепостите в Родопите и Беломорска Тракия, както и самата Момчилова крепост. Не минало много време и Момчил се провъзгласил за владетел на тези земи.

През 1343г. той помага на византийския император Йоан VI Кантакузин, заради което впоследствие получава областта Меропа (по течението на река Арда до Чепеларската река). Противниците на Йоан Кантакузин обещават деспотска титла на Момчил, за да се обърне срещу покровителя си. Момчил юнак води своя собствена политика и създава държава с център град Ксанти.  Територията му достигнала Беломорието. Момчил притежавал и сериозни за времето си въоръжени сили. Първоначално се споменават 300 конници и 5 хиляди пехотинци, набирани най-вероятно само от Меропа.

Доскоро съюзник, днес враг, през 1345 г. Йоан Кантакузин се обединява със предводителя на селджукските турци и двамата заедно разбиват малобройната армия на българския владетел. Битката се разиграва при Перитор до езерото Порто Лагос. Там закрилникът на Родопите Момчил войвода намира смъртта си.

Много са легендите и за Момчилова крепост. Разказва се, че преди да падне под турско робство, хората са успели да изнесат много злато, което е стояло скрито в неизвестна и до момента пещера. Дали или… Никой не знае .

Напред към крепостта…

Събота, малко преди залез Слънце. Цялата група паркирахме колите си на паркинга. И с бодра крачка поехме нагоре. Бързахме, защото всяка събота, при добри метереологични условия  на върха на крепостта се прожектира аудио-визуален спектакъл, който разказва за историята и живота на Момчил войвода.

Пътят първоначално преминава покрай малки полянки, които на мен поне ми приличаха на полянките пред къщата на Хобит (от едноименния филм). След това през борова горичка, чиято пътека започва да прави леки завойчета и да увеличава наклона. Следват изградени стъпала от дървени греди, подпиращи земната маса, докато не се озовете пред една красива дървена беседка с невероятна гледка към Пампорово и кулата Снежанка. Вдясно от нея започва панорамна пътека по ръба на хълма, обезопасена с парапет, която обикаля около него и стига до друга панорамна площадка. Цялата е снабдена с лед осветление и отдолу погледнато е наистина приказно. Продължихме нагоре към самата крепост, тъй като гонехме залеза за да го заснемем, но така и не го хванахме. Когато преминете през портата вляво от нея ще видите една от новите атракции „грънчарска работилница“. Тя представлява дървен навес, под който има маса с грънчарско колело, както и модел на глинена пещ за изпичане на готовата продукция.

Какво всъщност представлява грънчарската пещ? Обикновено тя е двукамерна като отдолу е огнището, а над него е самата пещ. В нея са били нареждани съдовете. Разделяла ги е глинена скара с множество отвори, през които е преминавала струята топлина. След като са наредени съдовете, пещта се запечатва отново с глина. След определеното технологично време за изпичане, пещта е била отваряна.

По време на Второто българско царство XII -XIV век, глинените съдове са изработвани на крачно грънчарско колело. Това е усъвършенствания модел на ръчното грънчарско колело. Крачното колело се състои от метална или дървена ос, към която са прикрепени два диска-малък и голям. Големият е разположен долу за задвижване с крак, а малкият – за моделиране на съда. Това улеснява майсторът да използва двете си ръце за да може да създаде еднакви тънкостенни и симетрични съдове.

Вдясно от портата на крепостта се намира възстановка на ковашка работилница, функционирала в периода 11-12 век, датирана по многбройните стопилки и шлака в пластта. Разкрити са следи от огнище, което все още не е допроучено изцяло. Липсва каменна структура на това място, което означава, че най-вероятно работилницата се е намирала под дървен навес. Той е възстановен в рамките на проекта „Момчилова крепост – митовете оживяват. Ако искате да вземете монета за спомен, за целта е направена специална матрица за отсичане на сувенирни монети.

Продължавате нагоре по пътеката и съвсем скоро ще се озовете пред новопостроения театър – основна атракция на Момчилова крепост. Всяка събота при добри метерологични условия, след залез слънце се включва прожекция на 30 – минутен филм за Момчил войвода. След като се настанихме удобно на дървените скамейки любезният домакин събра входна такса 4 лв. Капацитетът на стоящите места е 50 места, но може и да се наблюдава като правостоящ. Точно в 9.00 започна прожекцията. Мощни прожектори разпръскваха светлина към отсрещната скала, а няколко светлинни лъча осветяваха небето над крепостта. Звукът огласяше цялата околност, наистина невероятно. И така, увлечени в разказа за Момчил -пазителят на Родопите измина неусетно половин час.

Ако обичате красивите родопски гледки и природа, то тогава може да посетите и Дяволската пътека. Силно ви е препоръчвам.

След края на прожекцията беше вече напълно тъмно и трябваше да се връщаме обратно. По пътя надолу на места има соларни осветителни тела, които все пак даваха някаква светлина.

Самият връх на крепостта дава 360-градусова панорамна гледка. Уникално наистина. Но беше вечедоста тъмно, и не успяхме да се качим догоре, така че ще ви покажа снимки оттам от предходно мое посещение на крепостта, при което успяхме да уловим залеза.

Момчилова крепост ще ви омагьоса, ще ви накара да забравите за всичко останало, взирайки се в безкрайните гледки към всички страни на Родопите.

Силно и зареждащо място, повярвайте ми!