Магурата – Пещерата с рисунки, като от приказките

Пещера Магурата е една от най-посещаваните забележителности в България. След прекрасното, но малко облачно начало на деня на Белоградчишки скали, аз и приятелите ми се отправихме към следващата точка от програмата, а именно Магурата и Рабишкото езеро. Според GPS-а до там разстоянието от Белоградчик до село Рабиша е около 24 км. и се изминава средно за 20-25 мин. От София километрите са 180, а от Видин около 50.

Пътят към Магурата

Добре поддържан асфалтиран път. Движейки се на североизток от Белоградчик, пътят до село Рабиша лъкатуши през няколко китни български села. Застинали някак в развитието си, имайки в предвид, че се намират в най-изостаналия район в страната, от тях все пак лъхаше живот. Деца тичаха по улицата, възрастни хора почиваха на пейките пред домовете си под дебели, зелени сенки на дърветата. Изглеждаха отрудени, но някак усмихнати.

Пътят минава през село Рабиша и се отправя към самата пещера Магурата. Още с приближаването си видяхме множеството паркирали коли, буквално обасидили всяко възможно място за паркиране. Отново нахлузихме „пещерните“ обувки, сложихме дебелите якета и се отправихме към касата. До нея водят стъпала от двете страни ,на които бяха надвиснали големи люлякови храсти, които разпръскваха толкова пролетен аромат… А под тях прекрасни перуники.

Определено мястото около самата пещера си личеше, че се поддържа.  Без да преувеличавам пред входа на пещерата имаше поне 50-60 човека, ако не и повече.

Пещера Магурата

Цената на билета за самата пещера струва 5 лв., но ако желаете да разгледате и залата с праисторическите рисунки, ще трябва да отделите още 5 лв. Не подминах и щанда с картички и магнити и след като подсигурих колекцията си, се наредихме на една импровизирана опашка. Посещенията са на кръгъл час. И в 14.00 вратите се отвориха към поредното вълнуващо, подземно изживавяне. Преди всяко влизане в пещера, аз поне се чувствам малко напрегната, доста екзалтирана и нетърпелива да се потопя в историята на тези природни формирования.

Екскурзоводът бе младо момче и с усмивка ни поведе навътре към пещерните зали. В самото начало той ни обясни някои от основните неща за Магурата. Още с влизането  се уверихме, че е една от най-големите пещери в България. Общата дължина на откритите към момента галерии е приблизително 2500м., а площта се разпростира на над 30 хил. кв. метра. Според най-новите геохронолжки проучвания образуването на пещера Магура е започнало преди 15 милиона години.

През далечната 1960г. Магурата е обявена за природна забележителност и паметник на културата, а година по-късно е благоустроена и към момента пещерата се посещава целогодишно от над 60 хил. туристи.

Забравих да спомена, че самата пещера се намира в Рабишката могила, която е с височина 461 м. Това самотно възвишение на околния терен носи и славянското име Магура, което според информацията, с която разполагах предварително означава „хълм“. Доколкото разбрах има доста езиковедски спорове относно произхода на името на пещерата.

Ноо, да се върнем  на самата нея и това, което видяхме вътре.

Входът на Магурата е разположен в югозападния склон на Рабишката могила при надморска височина 371м., а изходът е в противоположна посока, разположен 7 м по-ниско от входа. Толкова в общи приказки, а сега да надникнем към това което ние видяхме вътре.

Това, което ни разказаха за морфологията на пещерата е, че тя има една главна галерия, съдържаща в себе си  различни като размери зали, и три странични галерии, разположени вляво в от главната.

Залите на пещера Магурата и техните тайни

Първата зала е наречена Триумфалната и заема площ над 5 хил. кв. м., дълга е 128м., а височината достига 21 м. Определено внушителни размери. Тя е обитавана от най-дълбока древност- през раннобронзовата и ранножелязната епоха. Като археолог веднага погледът ми бе привлечен от запазените основи на жилища и пещи.  В хода на разказа на екскурзовода ни, стана ясно, че в пещерата са проведени разкопки през 1927г. от Васил Миков. По намерените фрагменти от глинени съдове, Миков датира обитанието тук в края на бронзовата епоха. По-късно през 1971-76г. е проведено по-детайлно проучване от Археологическия институт с музей при БАН, както и Окръжния исторически музей в град Видин.

Толкова ясно бяха очертани дупките от забитите в подовото ниво колове, изграждащи някогашните основи и стени на жилищата, чак си ги представих във височина. Тези колове отстоят на разстояние един от друг 25 см. и между тях са били преплитани пръти и измазвани с глина. Подът е бил измазан с жълта глина. Открити са опожарени стени и подови мазилки, което ясно говори за това, че тези жилища са били многократно опожарявани и подновявани след това. Разкрити са още основи на пещи, както и местата на които първобитните обитатели са изхвърляли пепелта и жаравата. Сред артефактите, намерени в Магурата, фигурират още глинена чашка, фрагменти от паници, плитки и дълбоки съдини за вода, храна и др.

Може би не знаете, но в Магурата са открити кости от домашно говедо, елен, сърна, дива коза, куче. Безспорно най-интересните отркития са склететите на пещерна мечка. Вляво от Триумфалната зала се намира така наречената галерия на Прилепите, която сега е отделена  с изкуствени стени и е превърната във винарска изба „Магура“. Там отлежават висококачествени вина, включително и шампанизирани. Да, тук се произвежда единственото в България естествено шамшанизирано вино, произведено по класическия метод Шампаноаз, отлежаващо в естествени условия, сходни с тези при които отлежават френските вина. С вино може да се сдобието веднага щом излезете от пещерата, тъй като отвън има изграден малък, но с богат асортимент  фирмен магазин. И до него ще стигнем.

Продължихме напред и попаднахме в следващата зала, носеща името Срутището. Разполага се на площ от 2,8 кв.м, дълга е 85 м., а височината тук достига до 27 м. Името на залата идва от срутените от тавана и стените малки и по-големи скални късове. Вървейки на юг стигнахме до залата Срутище, известна с това, че през 1943 г.тук партизаните от отряд „Георги Бенковски“ са упражнявали уменията си по стрелба, целейки се в пламъка на поставена на сталагмит свещ.

И така в разкази и невероятни природни творения с част от групата, които желаеха посетихме залата на рисунките, която се оказа и шедьовъра на пещерата. Останалата част от хората останаха да разглеждат залата на сталактоните, за която ще ви разкажа малко по-късно.

Пещерните рисунки – Гордостта на Магурата

След като стана ясно за всички ни от кога тази пещера е обитавана, нямахме търпения да се срещнем и с прочутите рисунки, за които само бегло сме споменавали в часовете по Праисторическо изкуство в Университета.

Самата галерия има форма на дълъг коридор, така че вървейки към вътрешността, от двете страни могат да се наблюдават и самите рисунки. Едни от безспорно най-интересните шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. Представете си една истинска галерия само, че с изкуство на няколко хиляди години. Имаше въпрос с какво са изрисувани рисунките в Магурата. Предполагам малко хора знаят, че е използван прилепен тор (гуано). Рисунките са стотици, като са обособени в няколко групи. Изобразени са схематични мъжки и  женски фигури, трудно определими животни, знаци, прави и зигзагообразни линии. Правени са в различно време, като най-старите датират от преди 7000 години. Старите рисунки притежават барелефно изпъкнали форми, приблизително 2-4 мм по-високо, спрямо останалата скална повърхност. Барелефността се дължи на това, че непокритите с прилепен гуано скали под влияние на атмосферните условия се изветрят и рушат на пода.

Една група рисунки, свързани в няколко сцени представят танцуваща двойка мъж и жена в типични пози. Жената е значително по-голяма от мъжа, с вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематично изобразен и видимо по-малък. Над тях е изобразена гъба, а следващата сцена представя мъжът в еротична поза, като над главите им има изобразен ореол. Вероятно първобитните са използвали някакви стимулиращи вещества, от които са изпадали в транс.

Друга сцена, изобразява няколко тела с крушовидна форма, със силно стилизирани ръце, а над тях кълбовидно тяло, напомнящо за неиндефициран летящ обект… Може би древните хора са видели нещо и са го пренесли чрез рисунките си за идните поколения? Информация, която едва ли някога ще получим със сигурност. Предположения много. Но със сигурност тези изображения са по нови, тъй като са разположени върху ловна сцена с преследване на елен от мъж с лък.

Една от залите с рисунки в Магурата е наречена Слънчевата зала, тък като в нея е изобразен годишен слънчев календар от късния енеолит с преправки от Бронзовата епоха. Записът съдържа обозначения общо за 366 денонощия (според Грегорианския календар те се равняват на една година). Отбелязано е зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие.

Каквото и да кажем, това е най-голямото находище на праисторическа скална живопис в цяла Европа.

И един много нтересен факт, който научих е че вероятно, когато районът на пещера Магурата е бил в пределите на Римската империя, тя е била използвана за подслон на роби и се смята, че те са извършвали жертвопринушения. Тези твърдения се потвърждават от намерения в ниша в една от залите обезглавен женски скелет със златни гривни на ръцете си, във формата на двойка змии взаимно захапали опашките си.

Направихме доста снимки. Както тук така и в цялата пещера. Тук определено нямаше забрана да не снимаме. И се възползвахме. Точно преди следващата зала  има изградено място специално за снимки със два масивни варовикови блока. Шегувам се, това са стереопорени макети на скални късове, които всеки може да повдигне във въздуха, а кадрите наистина са интригуващи.

Продължихме към залата на Сталактоните, която е една от най-големите в пещерата. Нейните размери са наистина внушителни- площ 3640 кв.м., дължина 92м., височина 15 м. Варовиковият пласт над тази зала е с дебелина до 126 м.!!! Най-забележителните пещерниобразования, от които идва и името на залата за Големият и Малкият сталактон. Големият е с височина 20 м., диаметър над 10м. Наистина е възхитителен и забележителен.

И знаейки, че 1 см. сталактон се образува за около 100 години в зависимост от условията в различните пещери… представете си 20-те метра на този сталактон. Оставам без коментар, но с преклонение към природата. В тази зала са и сталагмитите, наречени Двамата братя. Следващата зала- Падналият бор, обхваща 3590кв. м от пещерното пространство, с дължина 102 м. и височина до 14м. Името на залата идва от падналия сталагмит, наподобяваш огромен бор с височина 11 метра и и диаметър 6м. Така достигагнахме до най-ниската точка на пещерата разположена на повече от  50 м. под входа.

Последва зала Тополата, с характерно скално образование, дало и името на залата. От ляво на нас се издигаше Стената на плача, която при определени атмосферни условия, имитира сълзене. Над нея се разполага композицията „Багдад“. Впечатляваща гледка. Малки, красиви сталагмити, оформящи кули в източен стил.

Изходната зала е с дължина 112 м. и от нея започва пътят към изхода. От нея има връзка с други зали, които не видяхме. В пещерата е имало санаториум? Интересно е, че някога в зала Санаториума се е помещавала временна болница за астматично болни хора. Разполага с 30 легла. През 74-та и 75-та са проведени експерименти с болни от астма, които дали добри резултати. Абсолютно чист въздух, без алергени, с постоянна температура 11-12 градуса, постоянна влажност, изолация от външния шум, специално осветление създават много добри условия за лечението както на физическото, така и на психическото състояние на болните от бронхиална астма.

Никога не съм предполагала в пещера е възможно да се направи болница и да се лекуват, е може. Аз да ви кажа, не бих спала в пещера. Лягаш и до теб прилеп . Шегувам се, разбира се.

На излизане от пещерата видяхме малък прилеп, който висеше надолу с главата на една от стените. Забравих да спомена, че Магурата е една от най-благоприятните като условия пещери за цели 8 вида прилепи, приоритетни за опазване в цяла Европа.

Изходът на пещерата

Веднага щом подадохме очи на дневна светлина пред нас се откри пейзаж към Рабишкото езеро.

Разбрахме, че на всеки час има платено влакче, което кара хората към паркинга, който е на около 2 км. от изхода на пещерата. Решихме, че ще се спуснем пеша. Вдясно от изхода бе разположено симпатично магазинче, продаващо на достъпни цени, вината от разположената в Магурата винарска избра. Взехме от традиционната само за този край гъмза, също така сира и няколко вида бели вина.  Ще ги споделим с верните ни другари.

Надявам се, снимките от езерото да ви разкрият поне малка част от това, което се видя и усети там. Макар, че времето бе мрачно. Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Образувано е в следствие на разместване на земните пластове и като резултат се оформя котловина, по-късно запълнена с вода. Изключително рядка природна аномалия. Езерото е с изцяло тектонски произход, макар до неотдавна да е смятано за карстово езеро.

Държа да отбележа, че ароматът на люляк ни съпроводи чак до колата, отново целият път бе осеян с искрящи розови-лилави люлякови храсти. Оттук се отправихме на север към Видин и крепостта Баба Вида. В тази екскурзия видяхме още Пещера Леденика, Белоградчишките скали и Крепотта при Мездра.

Пролет, свежест, свобода.

Така мога да опиша това, което чувствах в този момент!

Място, задължително за посещение от всеки!