Дивотински манастир – райско място в Люлин планина

Почивният априлски ден и прогнозата за времето, обещаваща температури около и над 15 градуса предопределиха хода на това къде и как ще прекараме неделята.

Наши приятели предложиха като отправна точка Банкя, обяд в някакво ресторантче с прясна риба и разходка до “един манастир недалеч” звучеше добре. Рядко ми се случва да не знам къде точно отиваме или най-малкото да не съм проучила нищо за предстоящото пътуване.

Бързо спретнахме децата и потеглихме в посока квартал Михайлово на Банкя. Между другото оттук именно тръгва и екопътека “Есперанто”, която е предвидена за посещение, но в по-“зряла” пролет, когато всичко се раззелени, тъй като все още липсва зеленият цвят по дървета и храсти, а и предвид последната седмица с дъждове, примесени със сняг предполагам ще е доста кално.

Язовир Михайлово

Според навигацията язовир Михайлово се намира в края на улица “Градомански път”. Пътят минава покрай най-високо разположените къщи на квартал Михайлово. Около километър някъде преди самия язовир пътят не е особено приятен. Има следи от асфалт, но по-голяма част от него е прашен, тесен път с доста дупки. Разбира се с едно разумно и спокойно шофиране, той се преодолява бързо, а крайната дестинация си заслужава. Язовир Михайлово е частен водоем в момента. Неговите стопани го отдават за спортен риболов. А ако не сте запален рибар, но пък искате да хапнаете вкусна прясна риба, то тук ще имате тази възможност.

Язовир Михайлово

До язовира има малко ресторантче, което предлага няколко вида риба, местни ястия, няколко салати и гарнитури. Храната, лично на мен ми хареса. Ако трябва да съм съвсем честна, цените са малко завишени. Но пък мястото, наистина е много симпатично.

Имайте в предвид, че за да седнете тук , особено през уикенда най-вероятно, ако дойдете около обяд ще се наложи да почакате. ние почакахме около 30-на минути докато се освободи по-голяма маса за нашата група.

Децата бяха истински щастливи

До самия язовир има и оранжерия, откъдето може да си закупите пресни зеленчуци според сезона.

Оттук се отправихме към Дивотински манастир.

Дивотински манастир

Чувала съм за него, чувала съм за село Дивотино, но никога не съм ходила и на двете места. И до последно, не знаех къде точно ще ни отведат нашите приятели.

Спретнат и поддържан е Дивотински манастир

В рамките на 20-на минути по изключително живописен път след излизането от Банкя стигнахме до Дивотинския манастир. Пътят наистина е много пъстър с всичките цъфнали дръвчета, засети ниви и раззеленили се поля. Малко преди самия манастир обаче, пътят става доста тесен, на места едвам се разминават две коли, като задължително едната от тях е наполовина извън асфалтовото платно. Така де, стигнахме и малко преди манастира оставихме колите.

Църквата на манастира

А самият манастир е толкова красив и добре поддържан. Покрай него минават две реки. На входа на самия манастир е църквата. След като запалихме свещички за здраве, влязохме и в манастирския двор. А вътре красиво подредени лехи с пролетни цветя -теменужки, минзухари, кукуряци, иглики. Пролетна идилия. Снимките ще ви дадат представа за това какво представлява манастира като разположение.

Щастие

Днес докато събирах повече информация за светата обител съжалих, че не знаех предварително къде отиваме и за какво да гледаме.

Оказа се, че както повечето манастири, така и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски.

Любопитно: Сред честите посетители на Дивотински манастир е цар Фердинанд, заради което местните наричат Дивотинския манастир Царски. Тогава владетелят е подарил на тогавашната игуменка – майка Клавдия, две каляски.
.

Легенда за Дивотински манастир

Дворът на манастира

Според легендата, свързана със създаването на манастира някога в далечното минало в съня на едно християнско семейство, което живеело в село Дивотино им се явила Светата Троица. Указанието било да отидат на едно място край селото, където самият Господ им се явил и им казал, че под краката им има заровено имане. Да дойдат, когато се развидели, да го изкопаят и да го натоварят в дисагите на тяхното магаре. Където спре за първи път магарето, на това място да издигнат храм. Така и сторили. Прибрали се у дома, на сутринта отишли на означеното място и изкопали глинена делва, пълна с жълтъци. Натоварили магарето с тях и го подканили да тръгне. Вървяли, вървяли и не след дълго, на една поляна между две поточета магарето спряло и не потеглило повече. Бутали го, подканяли го стопаните му, но напразно. И именно на това място, по Божията воля, през 1046 г., когато се навършвали 100 години от смъртта на св. Иван Рилски, се започнало съграждането ма Дивотински манастир. Дали му умето “Света Троица”, което и до ден днешен той носи.

Дивотински манастир

Пролет

Приказно е всеки път, когато излезем извън София. Надявам се ви дадох чудесна идея, ако случайно не сте посещавали тези две местенца.

Ако решите пък, че ви се разхожда може да отидете в другия край на Банкя и да поемете по Пътека на здравето. По нея също бихте могли за около час да стигнете до язовир Михайлово.