Панагюрище бе наш домакин в един от последните хубави септемврийски дни. Това хубаво средногорско градче се намира на около 90 километра от София и на около 70 километра от Пловдив. Удобното му разположение е причина целогодишно тук да се стичат много туристи, любопитни да се докоснат до историческите събития, свързани с него.

Как да стигнем до Панагюрище?

Именно този въпрос си зададохме и ние когато потеглихме към Панагюрище именно заради това, че според google maps имахме няколко възможни варианта:

1. По Автомагистрала Тракия и преди Пазарджик е отбивката за село Гелеменово, Попинци, Баня и град Панагщрище.
2. По Автомагистрала Тракия, оттам през Вакарел, Белица, Поибрене, Оборище и Панагюрище.
3. През Подбалканския път, при Горна Малина пътят се отклонява в посока Панагюрище.

Ние избрахме първия вариант, макар че по него километрите до Панагюрище са около 140, времето за което се изминава е почти същото в сравнение с около 90-те км през останалите два пътя. Предпочетохме все пак удобството на магистралата, пред това да пътуваме по непознат планински път, за който наистина не открих актуална информация. Пътят от магистралата през Гелеменово до Панагюрище е добре поддържан, сравнително спокоен предвид петъчния ден привечер, когато пътувахме ние.

Няколко думи за Панагюрище

Идвали сме тук на трети март преди 5-6 години, когато успяхме да разгледаме Панагюрското съкровище и да посетим местността Оборище. Сега пак не успяхме да разгледаме всичко, което бяхме запланували, но затова ще дойдем тук и трети, и четвърти път. Живи и здрави.

Панагюрище безспорно е град, пазещ спомена от Априлското въстание и героите му.  Градът претърпява същински разцвет през XIX век като занаятчийски и търговкси център и неслучайно тук е била столицата на IV революционен окръг по време на Априлското въстание.

Братя Дейкови

Без да преувеличавам мога да кажа, че Панагюрище е едно от онези места, които събуждат българския дух, разпалват силна емоция от ляво и те оставят безмълвен с историята си, с борбата за свобода и великата жертвоготовност на неговите жители през Априлскотото въстание. Именно Априлската епопея от 1876г. и героите отдали живота си в името на България правят града толкова специален. Тук всяко място пази спомена за онези отминали времена и разказва историята им.

Жителите на града наброяват около 20 000, а най-похвалното е, че младите хора остават да живеят и работят тук. Икономиката, производството и туризма се развиват с бързи темповете, благодарение на което целият град процъфтява.

Какво видяхме и посетихме ние

Повече места от долуизброените бяхме си запланували, но план-максимумът отдавна не е на дневен ред при нас, откакто имаме деца. Що се отнася до пътуването. Искаме на всички да ни е максимално комфортно и най-вече децата да се чувстват спокойни без да ги заставяме да следват нашето темпо.

• Исторически музей и Дудекова къща

Това бе и мястото, от което започна нашата разходка в Панагюрище. Любезната ни екскурзоводка Неделя – ерудирана млада дама разказваше с искрен плам и събуждаше интерес във всеки от нас. Тук е мястото да й благодаря за търпението и вниманието, с които се отнесе към цялата ни група, която включваше освен нашето семейство още три семейства с още 6 деца. Повечето от децата бяха малки и музеите не се оказаха най-интересният начин по-който могат да прекарат един ден в непознат град.

Историческият музей

Но да се върнем на разходката. С входния билет, който закупихме от входа на музея имахме възможност да посетим Зала трезор с Панагюрското съкровище, сградата на Историческия музей с неговата експозиция по епохи и Дудековата къща.

Из залите на музея

На територията на самия музей се намира и Зала Трезорна, в която видяхме копието на панагюрското златно съкровище. Но за него след малко. В самия музей на няколко етажа са разположение различни експозиции, които  плавно ни преведоха от най-ранните поселения по тези земи, артефактите, които са доказателство за това, преминахме постепенно през Средновековието по тези земи, след това чухме страхотна беседа, свързана с участието на панагюрци в Априлската епопея. Чрез карти, схеми, снимки и предмети е отразено освобождението на Панагюрския край от турско робство, участието на панагюрските опълченци в Освободителната Руско – турска война. Специално внимание е отделено на участието на местните хора в Съединението на Княжество България с Източна Румелия в единна българска държава.

Исторически музей, гр. Панагюрище

В Дудековата къща не успяхме да влезем, тъй като най-малките посетители в групата ни вече бяха изморени и нямаше как да ги “заставим” да влезем и там. Все пак стоически издържаха изложбената зала със съкровището, както и самия музей. Имаха нужда да излязат вече на въздух.

• Панагюрското златно съкровище

Панагюрското златно съкровище е сред най-емблематичните забележителности, с които заслужено се гордее Панагюрище. Всеки докоснал се до него няма как да остане безразличен към съвършенството, с което е изработен всеки един от съдовете в комплекта. Да не говорим колко ли тайни пази то.

В двора на музея

Историята по откриването на панагюрското съкровище е изключително интересна. Това се случва съсвем случайно  от тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови на 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в град Панагюрище. След като намират златните съдове, братята почистват съкровището и го предават на държавата. За първи път то е изложено  зад витрините на хавлиената фабрика, която по онова време се е намирала на главната улица в града и така то е могло да бъде видяно от всички панагюрци.

Не след дълго е взето решение съкровището да бъде заведено в регистрите на Пловдивския исторически музей, съответно то е изложено там за няколко месеца. Оттук съкровището поема към София, първо към Археологическия музей, а после и към Национален исторически музей. Така златните съдове никога повече не се  връщат в Панагюрище за постоянно.

Фиалата

Днес, копие на Панагюрското златно съкровище се помещава в трезорна зала в Историческия музей в град Панагюрище. Оригиналът на съкровището гостува всяка година тук, когато не е някъде по света на изложба.

Колкото до самото съкровище накратко: то се състои от 9 съда – фиала, амфори и ритони с протомета на животни, изработени от злато с общо тегло 6, 164 кг. В  украсата по съдовете се разчитат сцени от трако-гръцкия пантеон. Основната хипотеза за тяхното предназначение, е че са използвани като ритуален комплект – част от религиозните церемонии при траките. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.

Впечатляващо, нали?
Един ритоните с глава на животно

В университета сме изучавали това съкровище толкова внимателно, че все още на сън да ме бутнеш мога да разкажа за него.

• Възрожденска църка “Свети Георги”

Възрожденската църква „Св. Георги“ се намира в централната част на град Панагюрище, на площад „Райна Княгиня“. Разположена е на десния бряг на река Луда Яна, в близост до Исторически музей Панагюрище. Църквата  се явява катедрален храм на града, който е център на Панагюрска духовна околия.

Храм “Свети Георги”, Панагюрище

Построена е в периода 1856 – 1860 г., когато Панагюрище изживява голям икономически и културен разцвет. Доказателство за доброто благосъстояние на средногорското селище става ясно от факта, че въпреки, че по това време в него има един от най-големите храмове в страната – черквата „Въведение Богородично“, както и старата „Св. Тодор“, панагюрци подемат инициативата за издигането на друг – още по голям храм. В изграждането му взимат участие много панагюрци, кои от тях с труд, кои с финансова подкрепа. Най-щедър сред тях е големият панагюрски търговец и родолюбец Пенчо Хаджилуков, който по-късно загива геройски в Априлското въстание.
Главни майстори в строежа на църквата са Никола Герман и Ганчо от село Смолско, а ръководителите и техниците са от Цариград. Дърворезбената украса и цялостната направа на иконостаса е дело на представители на Дебърската художествена школа. Иконите са рисувани от представители на изтъкнатия зографски род Доспевски от Самоков.
През 1882 г. в северозападния и югозападния ъгъл са издигнати две камбанарии, като едната служи за градски часовник.

• Къща-музей на Райна Княгиня

Всъщност това бе последното място от нашата обиколка. В къщата на Райна Княгиня сме идвали и преди. Тя си е същата. Емоцията да прекрачиш прага й отново, да се потопиш в онази атмосфера на патриархалното семейство, къщата, обзавеждането, няколкоминутното филмче, което представя накратко интересни и любопитни факти от живота на Райна княгиня… ето тези моменти са безценни и колкото и пъти д ати се случат винаги е вълнуващо. И ново, и различно.

Къщата на Райна Княгиня

Любопитно:Знаете ли, че размерите на знамето са 2 на 1,5 метра с две лица и поръбено със сърмена ивица. За честването на 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена, копия на оригиналното. Днес са запазени само две от тях и могат да бъдат видяни в Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище. Третото изгаря по време на бомбандировките над София през втората световна война.

Тя е родена на 18.01.1856г. в семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков. Първоначално учи в родния си град, след това заминава в девическото училище в Стара Загора. Петгодишния курс на обучение Райна успява да вземе за 4 години с отличен успех, грамота и награда. По-късно става учителка в девическото училище в Панагюрище. Тя е между инициаторките и основателки на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”, където жените и девойките се учат на любов към българските традиции. По време на подготовката на Априлското въстание – края на месец март 1876г., Революционният комитет и Бенковски, й възлагат да извеза Главното въстаническо знаме. Райна неуморно се труди върху изработката на знамето почти месец, а помощ й оказват Цвета Зогравска, Мария Нейчева и Милка Узунова. На 20 април въстанието избухва преждевременно. На 22 април знамето е тържествено осветено. Церемонията започва от къщата на Пенчо Хаджилуков, превърната в щаб на Привременното правителство. Ето как самата Райна описва този неповторим ден:

В двора на Футековата къща

Спомени за въстанието

“На втория ден от свободата знамето беше довършено. Тогава по желание на гражданите, аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги, Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода”.

Интериорът на Футековата къща

На 30 април започва погромът на въстанието. Масивната дъбова врата на Попгеоргиевата къща е разсечена и турците нахлуват. Баща й е убит. По-късно Райна е арестувана и изпратена в Пазарджик, а след това в затвора “Имам Евине” в Пловдив.Няколко месеца по-късно под натиска на чуждите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и болна заминава за Русия. Настанена е в Страстний манастир в Москва Дълго се лекува в Екатерининската болница. Написва своята “Автобиография“, осигурява стипендии за деца сираци от въстанието, завършва акушерство и е една от първите дипломирани акушерки в България. След Освобождението на България, Райна се завръща в родината. Три години е преподавателка в новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1882г. се завръща в родния си град. Тук се омъжва за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание. В семейството се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898г. семейството се премества в София, където същата година умира съпругът й. По-късно, при нещастен случай умира и синът й Петър. Поборническата пенсия не достига и тя работи като акушерка, за да даде образование на децата си. Скръбта и несгодите бързо стопяват силите й. Умира на 29 юли 1917 година в София.

Свобода или смърт

• Джуджева къща

Няма как да не спомена и отбележа Джуджева къща сред местата, които трябва да бъдат посетени в Панагюрище. Тук прекарахме два страхотни дни, в които всички ние се чувствахме много комфортно. Семейство Петришки стопанисват Джуджева къща от 2007 година. След сериозна реставрация в продължение на няколко години за тях Дуджева къща не е росто място за настаняване и работа, за тях това е истинска кауза – да съхранят и покажат всичко онова, което този велик панагюрски род е съхранил.

Джуджевата къща

Историята  на рода е много интересна. Джуджевата къща е завършена през 1860 година, това става ясно от надпис над чешмата в двора. Тя е била собственост на два велики панагюрски рода – Дедеви и Джуджеви. Построена е от Стайко Дедев – богат търговец на животни, а съпругата му е Петра Дедева – будна представителка на виден панагюрски род. Тя е председателка на Първото женско дружество в Панагюрище – “Момина китка”. Заедно Стайко и Мария са отгледали трима сина Петър, Павел и Георги.
Къщата е наследена от нах-големият им син Петър Дедев. Той е най-дългогодишният панагюрски кмет преди 1944 година. Петър и съпругата му имат четири дъщери. Най-голямата – Пенка Дедева се омъжва за Петър Джуджев, който откупва дела на другите сестри и къщата фактически става негова собственост около десетилетие след началото на 20-ти век. Петър Джудев е от богат и добре образован тукашен род. Завършва  химия в Сорбоната в Париж.Неговото име е известно с това, че прокарва електричество в Панагюрище.
След войната къщата е отчуждена в полза на държавата през 1948 г, а той остава да живее в нея с чуждите настанени хора до смъртта си през 1962 г.

Пред Магерницата

През 1984 година къщата е преустроена за резиденция на Пенчо Кубадински. След промените имотът е върнат на 21-мата наследници. Тази история, само че в много повече детайли и вплетени емоции в думи ни разказа Мария. Любезната ни домакиня, която ме научи да меся панагюрски тутманик, още с посрещането ни бе организирала фотосесия в автентични народни носии. Това бе наистина невероятно изживяване, за което много благодаря. Имахме възможността да опитаме няколко техни специалитета, сред които – яйца по панагюрски, боб в гърне със, кавърма.

И още малко снимки…

Хотелският комплекс Джуджева къща се състои от 2 къщи за настаняване, гостница, купчийница и магерница, разположени в просторен двор. Голямата къща е била жилищната сграда на семейство Джуджеви, а малката къща е била стопанска постройка. Двете къщи предлагат настаняване общо в 2 апартамента и 6 двойни стаи. Всяка стая си има име и история, която Мария с усмивка ще ви разкаже.

От купчийницата може да си закупите ръчно бродирани ризи, престилки, както и всякакви домашно приготвени вкусотии

Децата бяха много щастливи – освен просторния двор, в който си тичаха на воля, за всички малки посетители има на разположение и голям батут точно под асмата и надвисналите гроздове.

В двора на Джуджевата къща

Между другото, освен възможността да се научиш да месиш панагюрски тутманик, можеш да се потопиш в приготвянето на панагюрска шарена сол, да научиш кои са нейните съставки и тънкости, както и да направиш първи стъпки във везането на красиви орнаменти. Мария е готова да научи всеки желаещ и да го посвети във всяко едно от нещата, които тя умее тъй добре.

Момент от урока по месене на панагюрски тутманик от скъпата Мария

Тук е мястото да й благодарим за спокойствието и вниманието, с които се отнесе към мен и семейството ми. Предвид това, че ние сме голяма, шумна и пъстра група.

Да не забравяме и вкусната закуска, която сутрин ни очакваше. Kaрина преоткри ържените филии с домашно сладко. Успяхме да посетим и механа “Старата къща” в деня след музеите и да похапнем вкусно и други местни специалитети.

Панагюрски тутманик!

• Музикален танцуващ фонтан в Панагюрище

Ето това е нещо, което не бива да пропускате. Всички сте чували за “танцуващите” фонтани в Вellagio, Лас Вегас, както и за “пеещите” фонтани в “Дубай и Барселона. По същата технология е изграден и музикалният танцуващ фонтан тук.

С помощта на най-иновативният в света софтуер, голяма българска компания – лидер в изграждането на басейни и водни съоръжения е извършилa  цялостното проектиране,изграждане и монтаж на необходимата техника за да се получи този невероятен музикално-танцов шедьовър.

Предварително се допитахме до сайта на общината от колко часа е спектакълът. Пристигнахме навреме, бяха се посъбрали доста хора. Фонтанът се намира в градския парк, непосредствено до сградата на “Арена Асарел”.

Пеещият и танцуващ фонтан в Панагюрище

Точно в 21.00 шумът от падащата вода на фонтаните, които иначе работят целодневно притиххна…. за да започне една истинска наслада за всички сетива. Честно казано, не очаквах и децата да са толкова впечатлени. Захладняваше доста, и всяко музикално изпълнение бе последно, но не можехме да откъснем очите и съзнанието от тази наслада, на която станахме свидетели. Може да звуча като да преувеличавам малко нещата, но повярвайте, беше вълшебно. Класическа музика, танц на светлинни ефекти, всичко отработено до съвършенство. Краят на спектакъла сложи изпълнението на Стунджи и Елица “Вода”. Тук вече се включиха и холограми върху вертикалната водна стена.

Посетете го, при възможност. Ще останете впечатление, сигурна съм.

• Историческа местност Оборище

Посещавали сме това място на един 3-ти март преди много години. На тръгване от Панагюрище, в неделната утрин решихме, че ще дойдем тук отново. Хубава разходка в гората, а в края на пътеката и самата местност Оборище. Ще споделя, че gps-ът ни обърка няколко пъти и ни подведе. В крайна сметка стигнахме там, където искаме.

Оборище

На самото място, на което са се случили толкова важни събития, белязали нататъшния ход в историята на България има паметник, който разказва како се е случило тук. Това е мястото, на което е заседавало Първото Българско Велико Народно събрание. В дните 10,11,12 и 13 април 1876 г, тук пристигат 65 представители на 58 революционни комитети. В нощта на 13-ти април пристига Георги Бенковски и в ранни зори на следващата сутрин се открива заседанието, което избира комисия, която заседава в следващите три дни, в резултат на което се взема решение за обявяване на въстанието.

Кари си бере есенни цветя

На 20 април, на моста „Първа пушка” в гр. Копривщица е даден първият изстрел на бунта. След като в Панагюрище пристига вестта, че Копривщица е въстанала, ръководителите начело с Бенковски и Панайот Волов  обявяват Априлското въстание.

Всяка година тук, на 2 май (по стар стил) в историческата местност се провеждат национални чествания. Първото мероприятие на Оборище е организирано през месец април 1886 г. по повод 10-годишнината от Априлското въстание. На това честване на мястото на събранието е поставен голям гранитен каменен кръст. През 1928 г. в местността е издигнат сегашният паметник. Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание е открит паметен знак (мраморна плоча) с послание към бъдещите поколения българи.

За край

Багодарности за Ради и Мария от Джуджевата къща, по чиято покана бяхме в Панагюрище. Бяхме си набелязали още няколко места, но ги оставяме за следващото ни посещение на това приказно средногорско градче. Краят на септември ни позволи да се насладим на Панагюрище докато бе все още сравнително топло. С голямо удоволствие бих го посетила и през пролетта.

Бъдете здрави и до нови срещи!