6 януари. Богоявление. Слънчев ден през седмицата, който с децата решихме да оползотворим като направим разходка около София. След като предните дни бяхме посетили Драгалевски и Боянски манастир, се отправихме към една отдавна набелязана дестинация – Кремиковски манастир.

Първата седмица на януари 2022 предложи наистина хубави и сравнително топли и най-важното слънчеви дни. Карина не беше на градина и използвахме всяка такава възможност за разходки и повече време навън.

Как се стига до Кремиковски манастир?

Кремиковски манастир се намира на около 20-на км от центъра на София. Движим се по Ботевградско шосе в посока Варна и се отклоняваме към кварталите Челопечене и Кремиковци. Пътят се разделя на две като вдясно остава отбивката към Челопечене, а вляво към Кремиковци.

Движим се право към полите на Стара планина, пресичаме влаковите релси, вдясно от които се виждат рушащите се сгради на Кремиковския завод. Някога като малка имам спомен, как прибирайки се от вилата ни в Златица понякога влакът минаваше през самия Кремиковски завод. Беше толкова сюреалистична гледка. Като от някой документален филм… (да не казвам страшен филм).

Гледка към София

След края на квартал Кремиковци след още няколко километра по виещ се като змия път стигнахме до манастирските порти.

Само ще отбележа, че църковният купол се виждаше още преди да влезем в самия квартал. Блещукаше като малко късче злато в ниските части на Стара планина. Един от прекрасните манастири около София.

Нашето посещение на Кремиковски манастир

Преди да напиша повече за историята на самия манастир ще ви разкажа за това какво видяхме ние, какво направи впечатление на децата и защо бих посъветвала всеки, който все още не е посещавал светата обител, да го направи.

Добре дошли!

Ще започна от там, че пътят води до обширен паркинг пред самия манастирски двор. Ние обаче, последвахме една кола, която се спусна покрай дясната страна на манастира и пътят ни отведе до друг паркинг и до входа на учебна база на министерството на труда и социалната политика.

Поглед от паркинга към манастира

Животните

Слизайки от колата веднага вниманието ни бе привлечено от близко разположените ограждения – клетки с всякакви животинки. За децата това бе истинско щастие, а за мен двойно по-голямо, виждайки радостта в техните очи. Еленче, зайчета, сърничка, пауни, пуяци, кокошки и всякакви пернати обитатели, чиито имена не съм сигурна, че ще оцеля се бяха струпали любопитни на оградата.

Малко сиво зайче

Възторжените викове на децата явно ги привлякоха и не се страхуваха. Особено смело бе малкото сиво зайче, което следваше децата по протежение на мрежата докато те обикаляха нагоре надолу и се радваха на богатата фауна, непосредствено под манастира. Малко по-нагоре от тези животни имаше друга голяма клетка, с впечатляващи бели пауни, фазани и много интересни петлета и кокошки с крачета, покрити с пера и пух. Нямам идея какво точно е предназначението (предполагам именно за забавление на малките посетители тук) на това животинско изобилие – мини зоологическа градина, с която Кремиковски манастир с право трябва да се гордее.

Част от животните

След като Карина и Борис се нарадваха на животните ги подканих все пак да влезем в манастира, да разгледаме двете църкви и да се насладим на спокойствието, което цареше тук. Спокойствие – докато ние не отидохме там (всеки искаше в различна посока, всеки си хленчеше за негото си нещо, което трябваше да се случи на момента).

Децата бяха истински впечатлени

Манастирът

Първо влязохме в малката църква, посветена на Свети Георги Победоносец и носеща неговото име.

Старата черква “Свети Георги Победоносец”

След това отидохме на манастирския магазин, тъй като исках да си купим мед (всички много обичаме мед и ценим хубавия такъв), взехме свещички и се отправихме към новата и по-голяма църква “Покров Богородичен”. Като казвам “по-новата” имам в предвид построената през 20 век църква, тъй като по-старата датира от 15 век.

“Свети Георги Победоносец” поглед от една от манастирските сгради

Запалихме свещички за здраве, нямах възможността да разгледам подробно и хубаво всичко както обичам да правя, тъй като докато мигна и двете деца вече бяха извън църквата.

Покрай нея има разположени дървени маси и пейки, от които се открива страхотна гледка към София и Витоша. В дни, в които над София няма пелена от смог, гледката ще е още по-прекрасна, със сигурност.

Представете си някое вкусно хапване на този фон

Не бяхме се подготвили със сандвичи или нещо друго за обяд, макар че времето беше чудесно и даваше възможност за именно такова нещо, още повече на това хубаво място, така че постояхме малко в манастира, децата се сприятелиха с една любопитна и доста безстрашна котка, която сама идваше и се галеше в тях.

Сигурна съм, че в почивните дни тук идват много хора и съчетават посещението на светата обител с хубавото място наоколо. Личат си грижите, които се полагат за всичко. Отстрани на старата църква дори се строят спални помещения. Но все още не е ясно дали ще са за посетителите или за монахините тук. Манастирът от Освобождението досега е напълно женски.

След това децата потичаха малко на полянката под манастира, порадваха се на животните отново и тръгнахме наобратно. В края на статията ще ви разкажем какво още видяхме в Кремиковци.

История на Кремиковски манастир

Кремиковският манастир “Св. Георги Победоносец” е построен по време на Второто българско царство по време на управлението на цар Иван Александър и е част от така наречената Софийска Света гора. Разрушен е след пожар до основи по време на османското нашествие през 1382 г. Около век по-късно местният болярин на име Радивой го възобновява и по негова заръка е изографисан и изписан в памет на двете си починали деца, вследствие на чумна епидемия.

Старата черква отвътре

От края на XV век Кремиковският манастир става важен православен център, чийто ктитор е самият Софийски митрополит. В старата черква има стенопис, на който е изобразен Радивой със семейството си, който предава умалено копие на църквата “Свети Георги” на митрополита.

Кремиковски манастир

Повечето стенописи в старата църква са реставрирани в продължение години. По време на Възраждането тук се укривали бунтовници, сред които Димитър Стефанов – Казака (вторият знаменосец на Ботевата чета). Лобното му място се намира в близост до манастира, където има изграден паметник и лесопарк в негова чест (ние не стигнахме до там).

В началото манастирът е бил мъжки, но в края на XIX век тук се заселват няколко монахини и манастирът става женски. В началото на XX век издигат красивата нова църква „Покров на Пресвета Богородица“.

Любопитно: Докато търсех повече информация за това място се оказа, че Кремиковски манастир има добре поддържан профил във ФБ и сайт, на който може да намерите повече информация.

Новата църква се отличава с голям купол и внушителни дърворезби, в двора й се издига внушителна секвоя. В църквата се съхранява евангелие, написано по поръчка на софийски митрополит през XV век.

Бобче пред манастирските двери

Няколко съвета от мен

Посетете манастира по възможност през седмицата. Предполагам, че уикендите тук идват доста посетители и няма да успеете да се насладите на атмосферата изцяло. Спокойствие, тишина, чувство за хармония и единение със заобикалящата го природа.

Ако имате възможност на идване или тръгване от манастира пуснете GPS и отидете до стария рудник на Кремиковци. Днес той по-скоро прилича на язовир. Впечатляващ е. Предполагам и на вас ще се хареса.