Отиваме във Венеция!
Венеция. Откога, чаках да те посетя. Избрахме това място да посетим с децата и не съжалявам за избора. Знаехме, че ще бъде по-трудно, ще сме по-бавни, на моменти изнервени от мрънкане, но както Крис каза след пътуването “Беше по-добре от очакваното”. И не, не защото нашите деца са по-палави или енергични. Те просто са деца и всеки, който пътува с много малки деца знае, че не е лесно. Но нека ви разкажа повече за това прекрасно местенце.
На летището в трепетно очаквано
След като закупихме билети, започна едно търсене на хотел, но в крайна сметка се спряхме на едно страхотно апартаментче на 5 мин от Piazzale Roma – мястото, на което пристигат всички автобуси и трамваи от континенталната част.
И така. Денят дойде. Полетът бе по обед, което за нас означаваше надежда Бобчо да заспи по време на полет. Да, ама не се получи точно така. Вероятно и той се вълнуваше толкова, колкото и ние и не мигна и за минута. Заспа някъде по средата между изхода на терминала и мястото, от което взехме автобуса за Венеция. Забравих да спомена. Кацнахме в Тревизо. Изминахме разстоянието до Венеция за около час.
Дамата от апартамента ни очакваше на Piazzale Roma и оттам заедно с нея отидохме до мястото. Бяхме направили страхотен избор на локация. Апартамента беше с две спални, кухничка, голяма баня и беше оборудван с абсолютно всичко. Кафето дори ме чакаше само да натисна копчето и да му се насладя.
Какво знаем за Венеция?
Венеция (Venezia) се намира в Североизточна Италия и е административен център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море. Градът е разположен върху множество малки островчета (около 118 на брой) в плитка лагуна на Адриатическо море, позната като Венецианска лагуна. Тя заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве. Около 1/3 от града се намира върху континенталната част.
Венеция е известна още като „Кралицата на Адриатика“, „Град на водата“, „Град на мостовете“ и „Град на светлината“. Над островна Венеция се прехвърлят над 180 канала и минават 450 моста. Около най-големият от всички канали – Канале Гранде са разположени като перли в огърлица над 170 красиви сгради, на възраст между 300 и 500 години – дворци, музеи, университети.
Символът на Венеция е крилат лъв, който фигурира на знамето и герба на града.
Промишлено-пристанищната част на Венеция е съсредоточена на континента. Тук се случват дейностите, свързани с корабостроене, ремонтиране на кораби, цветна металургия, нефтопреработваща, химическа, електротехническа и лека промишленост. На островите Мурано и Бурано пък е съсредоочено занаятчийското производство на изделия от стъкло – венецианско стъкло, дантели, мозайки. Не остана време да ги посетим. Но с удоволствие ще го направим при следващото посещение на Венеция.
Във Венеция се намират Държавният бизнес университет „Ca’ Foscari“, Академията за изящни изкуства, консерватория, прочутият оперен театър „Ла Фениче“, военноморската академия, базиликата Сан Марко, богати музеи и дворци. Градът е домакин е на Венецианското биенале, част от което е и Венецианският филмов фестивал и не на последно място – карнавалът на Венеция, който много искам да посетя някой ден.
Карнавални маски
Венеция освен всичко друго е и морски курорт, център на международния туризъм със световно значение, най-известен с Лидо ди Венеция и Лидо ди Йезоло. (И до там не успяхме да стигнем.)
Градския транспорт на Венеция е известен с традиционните за града гондоли и моторни лодки вапарето. Разбира се има и много частно лодки-таксита, които срещу определена сума ще ви заведат до там, където искате.
Поради слягането и повишаването нивото на морето Венеция е застрашена от постоянни наводнения (на италиански: acqua alta (букв. висока вода). Водният транспорт също уврежда основите на сградите.
Възникването на Венеция се отнася към 5-то столетие от новата ера, когато местното племе венети под натиска на идващите хуни намират убежище и спасение в най-труднодостъпните места на Венецианската лагуна. Силно блатиста местност с няколко по-големи острова, върху които се формира първото селище на Венеция. А какво голямо бъдеще й предстои. Не след дълго морският град се превръща в мощен търговски център – столица на Венецианската столица, търговище и с Изтока, и със Запада.
Какво видяхме и посетихме – забележителности във Венеция
Далеч съм от мисълта за изчерпателност на абсолютно всичко, което може да се посети и види във Венеция. Предвид това, че разполагахме само с два дни предпочетохме да се насладим на всичко, което сме запланували спокойно, без бързане и всичко на всяка цена. Оставихме си места като островите Мурано, Бурано и Торчело, които аз лично много бих искала да видя, за следващо посещение тук.
Ще започна оттам, че Канале Гранде, извиващ се S-образно през центъра на Венеция разделя града на шест административни района още от Средновековието, познати като сестиери: Канареджо, Дорсодуро, Сан Поло, Сан Марко, Кастело и Санта Кроче. Еми обходихме ги всичките. Звучи малко клиширано, но успяхме да се загубим из улиците на Венеция. Веднъж. В последната вечер. За кратко.
Започвам не по-хронологичен ред и не по важност със забележителностите и местата, които видяхме. Приятна разходка заедно с нас 🙂
Канале Гранде
Канале Гранде е може би първото нещо, което видяхме с пристигането ни на Пиацале Рома. Тук е и първата спирка, от която тръгват вапоретите – местният градски транспорт. Canale Grande e вероятно най-известният канал не само в Италия, но може би и в целия свят. Той е основната транспортна артерия във Венеция, която ежедневно се кръстосва от всякакъв вид плавателни съдове.
Единият край на канала води до лагуна близо до жп гарата Санта Лучия, а в другия си край води до малък залив с име Сан Марко. По цялата си дължина каналът образува коридор с “S:-образна форма. Дължината му е почти 4000 м, а широчината му варира от 30 до 90 м. Средната му дълбочина е около 5 м.
По бреговете на Канале Гранде има повече от 170 сгради, повечето от които датират от XII и XVIII в. и демонстрират богатство и просперитет. Разходката по Канале Гранде си е една своеобразна разходка назад в историята на Венеция.
По Канале Гранде с вапорето
В последния ден от престоя ни тук се повозихме на вапорето, на което се качихме от спирка Санта Лучия и в рамките на 30-на минути се повозихме, достигайки спирка Сан Марко. Линията бе Linea 1. В неделната утрин искам да ви кажа, че вапоретото бе толкова претъпкано, че на моменти се присетих за пиковите часове и нашия градски транспорт.
Тук се намираме на пазара Риалто, а зад нас се вижда Канале Гранде
Интересното е, че спирките са разположени ту от едната, ту от другата страна на канала. Над него се прехвърлят 4 големи моста – Ponte della Costitucione (в близост до Пиазале Рома), Ponte degli Scalzi, Ponte di Rialto и Ponte dell’ Accademia. С изключение на втория от гореизброените се разходихме по всички останали по няколко пъти 🙂
Площад Сан Марко
„Сан Марко“ Piazza San Marcо – това е сърцето на Венеция. Местните го наричат просто La Piazza. Никой друг площад тук не се нарича Piazza, освен Piazzale Roma и подобните Piazzetta. Всички останали площади тук сe наричат campi (полета). Piazzetta се нарича малка част от площад Сан Марко, която започва от Камбанарията и самата базилика покрах Двореца на дожите до Canale Grande.
Бобчо крачи по един от най-прочутите площади в света Сан Марко
Tрудно е да си представим днес как е изглеждал площад Сан Марко през 9-ти век, когато е възникнал. Малко пространство, оградено от дървета, замислено като двор на тогавашното малко параклисче Сан Марко.
На много места срещнах цитат от Наполеон, че Площад Сан Марко е “приемната на Европа”, “най-елегантният салон на Европа”. Писмени данни, че това са негови думи досега не са открити от историците, но безспорно и днес площадът е сред една от най-големите забележителности не само в Италия, но и в цяла Европа.
Площадът е обграден от всичките си страни с красиви сгради, дворци, музеи. На самия площад се изнаят маси и столове от заведения, в които може да опитате едно от най-скъпите кафета в Европа.
Друга атракция са гълъбите. Очаквах да са доста повече и да са доста по-нахални. Уви. Бобчо непрекъснато ги гонеше и се опитваше да ги почерпи със сладолед. Освен гълъбите има и не малко чайки и гларуси.
Интересен момент бе, когато високите води бяха придошли и площадът бе във вода. Интересно е да видиш как единия ден площадът е напълно сух, а на следващия всичко е във вода. Адаптивни към ситуацията търговци продават така популярните, но и необходими найлонови ботуши, с които да преминеш през водата. Истината е, че те са повече атракция, отколкото необходимост, тъй като общината е осигурила платформи, които при високи води се нареждат като мост и хората не газят във вода.
Кари и наводненият Сан Марко
Та видяхме Сан Марко и сух и без вода, и под вода.
Базилика Сан Марко
Не успяхме да влезем в нея. Наслаждавахме й се отвън.
Само като я погледнеш отвън веднага виждаш различните стилове, оформили нейният облик – византийски, римски, готически.
Базиликата на заден план
Базиликата се намира на площад Сан Марко в сестиера Сан Марко и представлява най-известната базилика във Венеция. Нейното начало се поставя в 11 в., а строежът е завършен през 1617 г. Първоначално тя служи като параклис на венецианските управители, а не като градска катедрала. От началото на 19 в. тя е седалище на патриарха на Венеция. Базилика Сан Марко е известна и като Златната църква, заради пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и куполи, заради това, че тя символизира венецианското богатство и могъщество.
Сан Марко по залез
-
Конете на Сан Марко
Един от акцентите на базиликата, който веднага напомня за византийската нотка в украсата й – това са 4-те бронзови коня над входа. Конете са поставени пред базиликата през 13 век. Дълго време те били част от интериора на императорската ложа на хиподрума в Константинопол, но през 1204 г. Енрико Дандоло ги пренася във Венеция като част от плячката си след превземането на Константинопол от кръстоносците. През 18 в. Наполеон ги пренася в Париж, не след дълго обаче те отново се завръщат във Венеция. След дълга реставрация през 1990 г., конете са поставени в Музея на Сан Марко в самата базилика, а над входа й са поставени техни бронзови копия.
Камбанарията на площад Сан Марко
Камбанарията или Кампанилето на площад Сан Марко е една от на-разпознаваемите сгради във Венеция. Първата кула камбанария е издигната през 9 век по време на управлението на Пиетро Трибуно и е имала функцията на наблюдателна площадка и фар. Смята се, че именно оттам Гьоте се е любувал на Адриатика, както и че Фридрих III – император на Свещенната Римска империя се е изкачил до върха, заедно със своя кон.
Камбанарията на Сан Марко
Дворецът на дожите
Дворецът на дожите няма как да остане незабелязан. Представлява готическо здание, дворец, който в миналото е бил резиденция на дожите. Две от фасадите му гледат към Венецианската лагуна и площада Сан Марко. Арките на двореца придават интересен ефект на сградата. Сградата на днешния дворец е създадена в периода 1309 – 1324 г. Негов архитект е Филипо Календарио. В края на 16 в. дворецът бил разрушен. Било взето решение да се запазят оригиналните готически черти на сградата.
Дворецът на Дожите
Дворецът на дожите днес е музей. Вътре посетителите могат да видят картини на Тинторето и Паоло Веронезе, които величаят Венеция, както и да надникнат в тъмницата на двореца. Освен всичко именно оттук може да минете по моста на въздишките.
Въпреки сравнително малкото туристи по това време във Венеция, пред входа на Двореца на дожите се извиваше дълга опашка. Пропускаха се разбира се само хора със зелен сертификат, чиято проверка вероятно забавяше пропускането на посетителите вътре. Не го посетихме, тъй като на децата нямаше да им е интересно и преценихме, че ще пропуснем това място.
Дворецът на дожите е имал следните функции и цели:
- Дом на дожовете и техните семейства
- Там са се провеждали сессите на Сената
- Граждански и църковен съд
- Трибуна – от балкона на втория етаж дожът се обръщал към жителите на Венеция
- Затвор
Колоните на Пиацета Сан Марко
Първото нещо, което гостите виждат, когато стъпят на настилката на пиацетата, идвайки откъм лагуната са две високи гранитни колони. Те пристигат във Венеция от Константинопол през 1125 г. и са инсталирани едва през 1196 г. Колоните са монолитни и много тежки и вероятно това е причината да бъде забавено тяхното монтиране. Върху едната колона е поставена мраморна статуя на Свети Теодор с копие, потъпкващо дракон под краката. Тази сцена символизира надмощието на Венеция над морето. Свети Теодор е и първият покровител на града и до ден днешен е много обичан и почитан от венецианците.
Колоните на пиацета Сан Марко
Върху другата колона има бронзов крилат лъв, който е поставил лапа върху отвореното Евангелие. Лъвът е библейският символ на Свети Марк. Той е изобразен на герба на Венеция. Интересен факт, който разбрах е, че в миналото пространството между колоните е служило като място за екзекуции. Досега венецианците смятат, че е лоша поличба да се премине там, където някога са изпълнявани смъртни присъди.
Часовниковата кула на площад Сан Марко – Torre dall ‘Orologio
Няма как да я подминете и тя да остане незабелязана. Бях чела доста за нея и още първият ден, в който стъпихме на площада се отправих с голямо любопитство към нея. Заставайки с лице към базилика Сан Марко, часовниковата кула ще се падне във ваше ляво. Всъщност това е сградата, която затваря самия площад от една от четирите му страни.
Издигната от Мауро Кодучи в края на 15 век, кулата и до ден днешен събира погледите и пред нея дъхът остава затаен за известно време.
Часовниковата кула
Мястото, където се намира Часовниковата кула днес, не е избрано случайно. Оттук, според идеята на архитекта, часовникът ще се вижда от крайбрежните води на Адриатическо море и именно тази гледка ще е една от първите, които ще подскажат на гостите на града, още със слизането на брега за богатството и силата на Венеция. За онази епоха градът да разполага със свой часовник си е било истинско чудо, защото ако днес всеки може да си купи часовник според предпочитанията си, то тогава не всеки град е можело да се сдобие с такъв.
За автор на бронзовите статуи на часовниковата кула се смята Антонио Рицо. На плоския покрив на Часовниковата кула е инсталирана архитектурна композиция, състояща се от фигури на двама маври, които са призовани да удрят камбаната с чукове, отчитайки часовете, техните половинки и четвъртинки.
Двете фигури – едната е на млад, а другата на стар мавър символизират времето, измерено от човешкия живот. През вековете вследствие на атмосферните влияниям фигурите почерняват, след което получават прякора си „маврите“ („мори“). Под маврите е монтиран крилат лъв, символизиращ евангелиста Свети Марк. Между другото, лъвът е и герб на Венеция, както по-горе споменах.
Под герба има малка ниша, в центъра на която седи Мадоната с Младенеца, изработена от позлатена мед. В лявата и дясната му страна има врати. Те са отворени само няколко дни в годината (в деня на тържествения празник Възнесение Господне и следващата седмица), за да могат фигурите на влъхвите да „преминат“ покрай Божията майка и да се поклонят на нея и цялото човечество.
Централният елемент на Часовниковата кула във Венеция е, разбира се красивият кръгъл циферблат с глобус в средата. Създадени от баща и син Раниери преди повече от 500 години, този часовник все още информира града за неспирния ход на времето днес. Любопитно е също, че освен часове и минути, часовникът на кулата показва смяната на сезоните и положението на Слънцето спрямо знаците на зодиака, както и фазите на Луната. Красивият дизайн на часовия диск не може да остави безразличен никого.
Интерес факт, който научих докато пиша тази статия е, че на гърба на Часовниковата кула също има циферблат, показващ времето на всички, които вървят в посока Пиаца Сан Марко.
Ако тематиката ви е интересна има доста места, на които може да прочетете повече подробности за това красиво архитектурно творение на повече от 500 години.
Мостът на въздишките
Признавам си, когато някога за пръв път научих за това място веднага си помислих, че за него се носи някоя романтична легенда…
Да, ама не съвсем.
Мостът на въздишките или Ponte dei sospiri на италиански се намира на гърба на Двореца на дожите. По него може да минете като част от разходката в Двореца или да му се насладите от моста на крайбрежната алея.
Мостът на въздишките
Днес, това място е смятано за едно от най-романтичните места във Венеция. Мостът на въздишките е изграден в началото XVII век по проект на Антонио Контино, за да свърже Двореца на дожите с Новия затвор. Той се издига над Дворцовия канал. По моста преминавали затворниците, които били отвеждани от залите за разпит в Двореца до тъмните и тесни килии на затвора. В миналото мостът вероятно е бил последна възможност за затворниците и осъдените на смърт да видят слънчева светлина и да вдишат свеж въздух преди да отидат в своите килии, преминавайки по него те въздъхвали. Така се родило и името му – Мостът на въздишките. Днес отново има въздишки, но те са на туристите, които му се любуват.
Факти, преплитащи се с многобройни митове и легенди. Едно обаче е сигурно – днес това безспорно е един от символите на Венеция.
Мостът е покрит и е във формата на арка. Изграден е от бял варовик. Украсен е с мрачни и тъжни лица, като само едно от тях е с усмихнато изражение.
Разбира се, с моста е свързано и по-романтично предание, според което, ако двама влюбени се целунат по залез, докато под моста преминава гондола, те ще се обичат вечно.Това е и топ място за предложение на брак. Друг любопитен факт е, че по моста е преминал самият Джакомо Казанова, който е сред малцината успели да избягат от затвора.
Мостът Риалто – Ponte di Rialto
Мостът Риалто свързва кварталите Сан Марко и Сан Поло и е един от четирите моста над Канале Гранде. До 1854 г. Риалто е единственият мост, който свързва двата бряга на канала, когато е построен моста на Академията. Мостът е полупокрит покрит и от двете страни на портика има магазинчета, където може да си купите всевъзможни сувенири от Венеция.
Мостът Риалто, погледнат от вапорето
Мостът Риалто има дълга и интересна история. Първият мост е бил понтонен, за да свързва двата бряга на канала в район с пазар за храни. По-късно е бил заменен с дървен, който в централната си част е бил подвижен за да може да пропуска по-високи плавателни съдове. На два пъти този се е срутвал и това принудило управата на Венеция да предриемат мерки за изграждането на по-стабилна конструкция. Много проекти били предложени, но печели този на Антонио да Понта. Характерното за него е, че следва модела на стария дървен мост. Той е завършен през 1598 г. Много от специалистите били скептични относно издръжливостта на конструкцията, но ето, че и до ден днешен мостът Риалто устоява на времето и натоварването, бидейки една от емблемите на Венеция.
Мостът Риалто по залез
Тук също дойдохме няколко пъти, като последният бе за да уловим един есенен венециански залез, именно оттук.
Мостът на Академията – Ponte dell’Accademia
Това бе едно от най-оживените места, на които попаднахме във Венеция. Всеки ден минавахме оттук минимум по два пъти и всеки път, макар и в различен час винаги имаше много хора. Повечето само преминаваха оттук, но всеки път тук бяха разположени десетки стативи с фотоапарати, запечатвайки красиви гледки. Именно оттук е една от най-хубавите панорами към църквата Санта Мария дела Салуте.
Мостът на Академията, а зад нас Санта Мария дела Салуте
Мостът на академията e завършен през 1854 г. За разлика от останалите мостове над Канале Гранде, този е дървен, подсилен от метална конструкция. Мостът на академията е последният от четирите моста в посока Сан Марко над Големия канал. В самото начало мостът е бил железен, след което през 1930 г., решават да го реновират и чак през 1980 г. е добавена дървената конструкция по проект на Еудженио Миоци.
Мостът на Академията разделя кварталите Дорсодуро и Сан Марко.
Базиликата Санта Мария дела Салюте Santa Maria della Salute
Базиликата Санта Мария дела Салуте е построена в чест на Божията майка, която избавила града от чумата. През 1630 година страшната болест отнела живота на над 40 хиляди жители.
Санта Мария дела Салюте. Видяхме я така, в реставрационни процеси
Встрани от Санта Мария дела Салюте има прекрасни архитектурни шедьоври
В този момент Сенатът обещава, че ако Дева Мария избави града от чумата, то той ще построи храм в нейна чест. Когато епидемията отминала Сенатът спазил обещанието си и така през 1631 г. започнал строежа на църквата, който приключил 57 години по-късно.
Поглед оттук към Сан Марко
Базиликата е издигната върху 100 000 дървени подпори в началото на Канале Гранде, от другата страна на площад Сан Марко.
За съжаление не можахме да се насладим на красивата фасада на църквата, тъй като бе покрита и бе в процес на реставрационни работи. Построена е от камък, донесен от остров Истрия и венециански тухли, покрити с мрамор, познати още като марморино. На върха на фронтона й е поставена статуя на Света Богородица. Самата базилика има осмоъгълна форма. Съставена е от 8 параклиса и 2 купола. Украсата отвътре е също много богата и впечатляваща. Тук своят подчерк са останали творци като Тициан, Густо ле Корт, Лука Джордано.
Нямаше как да не дойдем тук. Може да се каже, че тук е сърцето на Венеция, където продавачите продават пресни морски дарове, кактои всякаква другатяхна продукция. За пръв път виждам оранжев и лилав карфиол Той е отворен всеки ден от седмицата, с изключение на неделя. Това е най-добрият начин да видите богатия социален живот на града, особено в събота сутрин, когато явно е пазарен ден. Естествено, в събота дойдохме и ние. Основно дойдохме тук за да намерим един ресторант за street food с много добри отзиви. Да ви споделя останахме малко разочаровани. Храната бе основно пържена, а в добавка със супер наглите гълъби в тази част на Венеция, удоволствието от храната бе помрачено. Като цяло храната тук не бих казала, че е нещо особено. Традиционно пица и паста навсякъде. Споделяла съм ви, че в Италия най-вкусната храна, която сме опитвали е тази в Сицилия.
Пазарът Риалто – Mercato di Rialto
Вкусен съвет от мен вместо нещо за край
И в края на статията да ви споделя нещо. Конкретен ресторант не мога да ви препоръчам, но ще споделя възхищението си от една прекрасна сладкарница. Ето това е мястото Pasticceria Tanolo. Tук всеки ден имаше опашка. И всеки ден и ние бяхме на нея. Дамите вътре са много любезни, но типично по италиански те не бързат за никъде, унасят се в сладки приказки с клиентите, което леееко поизнервя насъбралата се опашка. Но чакането си заслужава. Всякакви кроасани, тарталети, мини торти, крем карамел, бонбони и какво ли още не. Забележително беше дори начинът, по който опаковат всяка поръчка. Като за подарък. Не случайно италианската философия за живота е La dolce vita.
La Dolce vita!
