Никополис ад Иструм посетихме за пръв път в далечната вече 2012-та година. Това място остави много специално усещане в мен. Толкова различен и в същото време автентичен град е Никополис ад Иструм. В началото на септември при посещението ни във Велико Търново в празничните дни около 6-ти септември избрахме това място за да доведем и децата тук.
Как да стигнем до Никополис ад Иструм?
Античният град се намира на 18 km северно от Велико Търново по пътя за Русе и 3 km югоизточно от Никюп. Пътят до там е хубав, като няколко километра преди да стигнем е изцяло ремонтиран.
Пред самия обект има просторен паркинг и каса, каквито например нямаше, преди 10-на години, когато го посетихме.
Кой всъщност е Никополис ад Иструм? Кой и защо го създава?
Никополис ад Иструм или Град на победата при Дунав има стратегическо място в Римската империя, на чиято територия попада тогава. Основан е през 102 г. от император Марк Улпий Траян в чест на победата над даките. Градът се е намирал на важния провинциален път от Одесос-Марцианопол за Мелта (Ловеч) – Монтана към Сердика (София) и оттам се свързвал със западните римски провинции. Другата важна пътна артерия е започвала от Нове (Свищов) през проходите на Стара планина и е продължавала към Византион (Истанбул) и оттам към малоазийските провинции на империята.
В топографско отношение градът се състои от две части – по-голяма северна-укрепена и по-малка югоизточна-също укрепена. Общата площ е близо 22 ха. Първоначално Никополис е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. Той и околността му представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район с множество богати села, вили, имения и тържища.
Устройство и планировка на Никополис ад Иструм
Взехме билети, влязохме през портата на града и тръгнахме по големите каменни плочи на една от главните улици. Градът е устроен по “ортогоналната система”, което ще рече, че улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. По време на планирането са избрани местата на агората (градския площад), двете главни артерии кардо и декуманус максимус, пазарът, обществените сгради и др. По-голяма част от тях са разкрити по време на проучванията. Ако си мислите, че просто спокойно се разхождахме и четяхме табелките с информация за отдлните стръктури, е лъжете се. Бобчо тичаше по плочите, на места те бяха хлътнали, на места изпъкнали, на места имаше оформени дупки, в които при невнимание си има реална опасност от пропадане. Всеки с деца ще ме разбере. Важното е, непрекъснато го повтарям, да преглътнем собствения си комфорт и да пътуваме с децата. Дори и да не разбират нищо от това, което виждат, те имат нужда от подобни емоции, нови и различни места, които да създадат емоции и спомени.
След това кратко лирическо отклонение да се върнем по същество на статията.
В самото начало градът не е бил защитен от крепостни стени. Те са били изградени вследствие на разрушителното нападение на костобоките през 172 г. Стените са били с височина 8м, а кулите са достигали внушителните 12 м.
На всяка от крепостните стени е имало добре защитени порти. Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”.
От портите към градския площад водят улици, настлани с големи варовикови плочи и ограничени с бордюри. Под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновенно с размери 30 х 70 м. Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. Главният водопровод е Западният с дължина 26 км. По него водата е достигала специално изграден резервоар, разположен до западната крепостна стена. От там градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода идващи от северозапад, както и няколко кладенеца (един от тях все още е запазен и може да се види).
Градският площад (агората) е център на икономическия, културен и религиозен живот в града. В центъра се е издигала конна статуя на императора. За съжаление тя отдавна е изчезнала, но пък е намерен постамента й.
Източната част е ареата (площадът), заобиколен от три страни с монументална йонийска колонада. Между колоните са били поставени бронзови и мраморни статуи на императори, членове на фамилиите им, видни граждани. На северната страна на ареята се е намирала гражданска трикорабна базилика. Тя е използвана за обществени нужди – търговски сделки, правораздаване и пр. От изток и юг на ареята са се намирали магазини. В западната част на агората се е намирала сградата на булевтериона (градския съвет). Южно от булевтериона се намира малък театър (одеон).
Извън комплекса на агората, от източната страна е разположена голяма обществена сграда, която според открит надпис е носела наименованието “термоперипатос”. В нея е имало магазини, и отопляема зала за разходки. В северната част на града е имало обществена баня. Все още може да се види системата, с която се е осъществявало това отопление – хипокауст.
Доколкото ни стана ясно от състоянието на обекта, тук продължават редовните разкопки. Разкриват се и се проучват нови участъци от града, с което се осветява все повече и повече историята на Никополис ад Иструм. Не се разминахме и с разбита уста. Бобчо препускаше по каменната настилка, която разбира се не е идеално равна, на места камъните са хлътнали, на други места са изпъкнали и любопитството на Бобчо е по-силно от чувството му за самосъхранение. Карина, от своя страна започва да проявява малко по-осъзнат интерес и по мое мнение градът й хареса. Телефонът ми е пълен със снимки, които й позволих да направи сама. Ето й една от тях. Крива, без хоризонт, но мама в кадъра за ориентир за височината на паметника зад мен. Оттук се насочихме към Хотнишкия водопад, за който ще ви разкажа в следваща статия. Никополис ад Иструм днес