Мелник – град приказка

Мелник е град-приказка, в който всичко сякаш е застинало така, както е било някога. Градът е архитектурен резерват, запазил в голяма степен оригиналната си Средновековна и Възрожденска архитектура. Мелник притежава невероятни археологически и архитектурно-художествени забележителности, които правят очарованието  на града още по-голямо. Днешният разказ съм структурилрала по следния начин:

• Мелник-кратка история на града
• Разходка из хълма Свети Никола
• Винена дегустация в Музея на виното
• Опознавателен тур из улиците на Мелник

От дете не бях посещавала Мелник. Спомените ми бяха неясни, но достатъчно ярко изпъкваха скалните възвишения над града и паметника на Яне Сандански.

Тъкмо пристигаме…

В хубав октомврийски ден потеглих към най-малкия град в България. Есента тъкмо бе разстлала своите красиви одежди и колкото по на юг отивахме толкова по жълто, оранжево, червено ставаше всичко.

Мелник-поглед в миналото на града

Независимо от сегашната големина на Мелник, в миналото градът е бил с доста по-различен статут спрямо сега. Според археолозите първите обитатели по тези земи са траките, и по-точно тракийското племе меди. Векове по-късно тук се заселват римляните. След тях идват славяните, които наричат своето селище Мелник. Според изследователите етимологията на думата има чисто славянски произход. Идва от старинната дума „мел“- „бяла глина, креда“, с които се означават заобикалящите Мелник скали. Предполага се, че Мелник възниква първоначално като крепост за охрана на българо-византийската граница, след подписването на договора между двете държави през 864 г.

Първите писмени сведения за Мелник се отнасят към XI в., когато градът е включен в границите на Византийската империя. Поради граничното си местоположение, Мелник често е променял своя суверенитет. В периода XI-XIV в Мелник е бил под владение на България, Византия, Никейската империя и дори Сърбия. В началото на XIII век историята на Мелник се свързва с името на деспот Алексий Слав, който става независим владетел със столица Мелник. Градът е опасан с крепостни стени. В средата на същия век, градът вече е в границите на Никейската империя. В Мелник последователно са заточвани цели родове на византийски аристократи, чието пребиваване тук  променя доста състава на населението, както и архитектурния облик на градчето. Много от руините от старите византийски къщи, могат да бъдат видяни и днес.

Поглед над Мелник

През XIV в за кратко време Мелник влиза във владенията на протосеваст Хрельо, а след неговата смърт за около 15 години Мелник е под сръбско владение. Последният християнски управител на града е Константин Драгаш и след неговата смърт през 1395 г, Мелник пада под турско робство. Първите векове бележат значителен упадък, но ситуацията се подобрява в края на XVIII в и началото на XIX в. Силно започват да се развиват вино- и тютюнопроизводството. Мелнишкото вино се изнася из цяла Европа. Най-известното и богато семейство търговци  е гръцкото семейство Кордопулос, чиято къща е запазена и до днес и е превърната в един своеобразен музей. Кордопуловата къща е и най-голямата запазена възрожденска къща на Балканския полуостров.

Тогава градът наистина процъфтява и населението е многобройно. Повече от 70 църкви, 3 мъжки училища и 1 женско, а в околностите е имало 4 манастира.

Градът запада през втората половина на XIX в Мелник запада, тъй като главният път се измества на запад по долината на река Струма. Жителите на града се преселват в Серес, Благоевград…

През 1912 г, 7 души от Мелник стават добровлци в Македоно-одринското опълчение и сe борят за освобождението от турско робство. По време на войната, в местността Грозни дол, турските войски избиват 26 заложници от град Мелник. Днес на входа на града има паметна плоча с имената на тези храбри българи.

На 17 октомври 1912 г, градът е освободен от Яне Сандански, като голяма част от града е опожарена.

През 1968 г Мелник е обявен за град музей и архитектурен резерват. Днес във всяка къща се развива винопроизводство, но основен поминък е туризма.

Към платото Свети Никола

Разходката ни започна от центъра на града. Минахме покрай Музея на Виното, в който по-късно щяхме да се отбием и да прекараме няколко приятни часа, но за това, когато му дойде времето. Запътихме се към платото Свети Никола, където първата спирка от нашата разходка бе Деспот-Славовата крепост. Заизкачвахме се по калдъръмена улица, от двете страни на която видяхме въпросните масивни стени на византийските къщи.

Павираната улица, след това горската пътека…

Митрополитска  църква

За съжаление не можахме да стигнем съвсем до нея, тъй като тя не функционира, а и нямаше подход към нея. Покрай самата църква минава въпросната калдъръмен уличка, от двете страни на която личат масивните стени на византийските къщи. До една от тях имаше и малко аязмо.

Митрополитската църква по пътя към платото

Пътят лъкатушеше, а пейзажите се сменяха. Горската пътека, предлагаща дебела сянка ни отведе до кръстопът, указващ Надясно – Църквата „Свети Никола“ и Деспот-Славовата крепост и Наляво – Манастир „Света богородица Спилеотиса“ – „Света зона“ и Манастир „Свети Харалмпий“.

Църквата „Свети Никола“

Най-голямата и най-стара църква в Мелник, епископска до началото на XIII в, митрополитска от XIII в до средата на XVIII в. Разположена е в централната част на платото Свети Никола. Запазена е източната част на църквата, с няколко елементи от интериора. Тя е била трикорабна, триабсидна базилика с три предверия. Църквата е била богато изографисана. Основните стенописи са свалени през 30-те и 40-те години на XX в, реставрирани и експонирани в Археологическия музей в София, отделни пана се намират в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, както и в Регионалния музей в Благоевград. Въпреки това на места сега ясно личат красивите стенописи с изключително висока художествена стойност.

Църквата “Свети Никола” над Мелник

Ктитор според стенописите е севаст Владимир, който е брат на деспот Алексий Слав. Двамата са племенници на братята Асеневци.

Свети Никола е бил епископ през IV в в град Мира, Мала Азия, заради което носи и името Мириклийски. Свети Никола водел ревностна борба срещу езичеството и арианството. В град Мира имало известно светилище на Артемида. Кълтът към нея бил много стар и единствено Никола дръзнал да разруши светилището й. На негово място, по-късно е издигнат храм с името ан Свети Никола. Неговият пример е последван на много места-стари светилища на Артемида се превръщали в християнски храмове на Свети Никола.

Запазена почти до цялост икона

Запазена е традицията за изграждане на култови сгради върху утвърдено вече свято място, каквито с еявяват светилищата на Артемида. По този начин се демонстрира и тържеството на новата религия нас старата. Установено е, че в Мелник също е имало светилище на Артемида през римската епоха, което е разрушено в края на IV в., а останките му са вплетени в по-късната митрополитска църква “Свети Никола”. Така Свети Никола поема функциите на покровител както на град Мира, така и на много други градски центрове, из между които е и Мелник. Освен закрилник на рибарите и мореплавателите, свети Никола е покровител и на търговците. А Мелник е бил голям търговски център в хинтерланда на Солун.

Абсидата…

Интересно откритие са две бронзови камбани, датирани между 1211 и 1270г. И двете представляват най-ранните камбани с надпис от Европа. В олтара на старата църква пък е намерена оловна ампула с втвърдено миро на свети Никола в нея, което е датирано в XIII в. На нея има надпис “МЕ”, вероятно от съкращение или монограм “Мелник” и “цяр”. Този уникален по рода си експонат се намира в експозицията на НИМ. Оттук продължихме към крепостта.

Няколко водохранилища около крепостта

Деспот-Славовата крепост

Няколко минути по-късно се оказахме и пред портата на Деспот-Славовата крепост, известна още като Мелнишка крепост. От нея не е останало много, но малкото съхранило се говори за масивността на укреплението и значението ан тази крепост за онова време. Смята се, че крепостта е построена през XI в, но по времето на деспот Алексий Слав тя е разширена, преустроена там, където е необхдимо ( XIII в). Крепостта е била резиденция на деспотите Слав и Драгота, като в същото време е имала да защитава региона.

Деспот-славовата крепост

Оттук се разкрива наистина невероятна гледка. Площта на крепостта е била около 3000 кв.м. , а формата е била съобразена с характеристиките на терена, разбира се. На места разкритите части от източната крепостна стена  достигат височина 10 м. Частично са проучени южната и западната стена. Имало е няколко двойки бойни кули, разположени на ключовите места. На територията на самата крепост видях и голямо водохранилище, обмазано с червен хоросан.

Част от укреплението

Още две подобни видях по пътя към самата крепост. Гледката оттук е наистина впечатляваща. А сега време да ви разходя в другата част на платото. Oтправяме се към манастир “Свети Харалампий”.

Манастир „Свети Харалaмпий“ Свети Архангели

Смята се, че това е най-старият манастир, открит засега в района на Мелник. Този манастир, макар и доста разрушен от безмилостността на времето е паметник на културата с национално значение. С името на този манастир се свързват три преписки в Изборно евангелие от XI в, намиращи се сега в Националната библиотека на Атина. В една от преписките се посочва предполагаемата година на построяване на манастира 1206 г., както и предполагаемия ктитор севаст Василий Вамбулинос.

Останките от манастира

Манастирът е бил с класическа пространствена композиция- затворен архитектурен ансамбъл с полуотворено предверие, с малка църква “Св. Йоан Продромос-Предтеча”, с камбанария и с аязмо, което може да бъде видяно и днес.

Дворът е сголям наклон на запад, и голяма част от манастирските постройки безвъзвратно са потънали в пропастта надолу. Католиконът се е състоял от две помещения “Свети Архангели” и “Свети Харалампий” без притвор с общ покрив.

Сега на мястото, където се е намирал манастирът, може да се видят само руини и по тях с много въобръжение да си представим някогашният процъфтяващ манастирски комплекс. Хубава гледка се открива оттук отново към Мелнишките пирамиди, както и към църквата ‘Свети Никола”, за която ви разказах по-рано.

Манастир „Света Богородица Спилеотиса“ – „Света зона“

Разстоянието между всяка една от изброените забележителности, за които ви разказвам в тази статия представляваше пътека , от която непрекъснато се разкриваха невероятни гледки. Прочутите Мелнишки скални пирамиди, контрастиращи на фона на пъстрата есенна одежда на околните гори и хълмове..Уникално за наблюдение и съзерцание. Специално внимание обърнахме на една от пирамидите, върха на която завършваше с удължен израстък, който ако се вгледаме ще видим , че прилича на ръце, събрани в поза за молитва.

Събраните ръце в молитва

Така е известна тази пирамида като “Ръцете, събрани в молитва”. И тук, тишината на красивия есенен ден се нарушаваше единствено от възгласи “Уоу, колко е красиво” и от щракащите фотоапарати, телефони, кой с каквото разполагаше.

Църквата “Света Зона”

Параклисът “Света Зона” е построен на мястото на по-стар манастир, известен под названието  „Света Богородица Спилеотиса“ (Света Богородица от пещерата), а по късно и „Света Зона“.

Малко повече за имената на параклиса и някогашния манастир. “Света Зона”, всъщност не е някаква светица, както всички първо помислихме, с учудване , че никога не сме чували това име. Отнася се до пояса на Пресвета Богородица. Това е една от одеждите й, които след нейното Успение се счита за свещенна, заради излекуването на византийската императрица Зоя. Празникът в чест на реликвата на Света Богородица се отбелязва от църквата  на 31 август. Това е и празникът на Мелник, когато малкият параклис отваря врати за миряните.

Кладенец от време оно

Доксоро руините н манастира са били видими, но към днешна дата времето е “изчистило” почти всичко. Манастирът е основан през XIII в от деспот Алексий Слав.

Скалната пещера

Интересното име “Спилеотиса” е свързано с практиката на отшелничеството в скални пещери. Под самия параклис “Света Зона” по пътека се стига до малка пещера, в която някога монахините от манастира са се самонаказвали след грешни помисли.

Винена дегустация в Музея на виното

Интересна част от нашата разходка из красив Мелник бе посещението ни на Музея на виното. Любезният ни домакин ни разходи из музея и след изчрпателна и интересна лекция за историята на Мелник, на винопроизводстото, за прочутото мелнишко вино. В музея е изложена автентична колекция от инструменти, съдове, съоръжения и технологии за производство на вино, и разбира се-ракия. Разходката през епохите на сътворението на вълшебната течност бе истинско удоволствие. Експозицията, подредена в няколко зали дава възможност на посетителите на музея да проследят историята на виното и винопроизводството през хилядолетията.

Музей на виното, Мелник

След интересната беседа се отправихме към дегустационната зала, в която имахме възможността да опитаме 4 различни вина-Бял и Червен купаж, Широка мелнишка лоза и Мелник 13. От дегустираните вина, най-любимо за мен веднага стана Широка мелнишка лоза. Сухо, ароматно, рубинено на цвят вино. Тук научих какво означава виното да е сухо, полусухо, сладко. Тук всеки посетител има възможност да се сдобие с предпочитаното от него вино след дегустацията, както и да си поръча персонализиран етикет за бутилката със своя снимка или с надпис. Получават се наистина страхотни подаръци, или пък просто за спомен.

В музея

Една от залите на музея е превърната в трезор за вино, в който има много редки и скъпи експонати. Приятно прекарани около 2 часа. Благодаря на целия екип на Музея на виното за интересната презентация и дегустация, както и за подаръците.

IN VINO VERITAS

Исторически музей на Мелник

Следващата спирка от обиколката ни на Мелник бе посещение на Градския музей. който се намира в Пашовата къща. Тази сграда е построена през 1815 г. Той е филиал на историческия музей в град Сандански.

Исторически музей, Мелник

Музейната експозиция е разпредлена в три зали-Археология и История, Етнографска експозиция, Градската култура и бит на гръцките фамилии в Мелник през Възраждането.

Манастир “Света Богородица Пантенаса”

Устремени към останките от манастир Света Богородица Пантенаса” минахме покрай Кородпуловата къща и принадлежащата към нея някога вече разрушена от времето църква “Света Варвара”. Манастирът “Света Богородица Пантенаса” е построен през XIII в. от деспот  Алексий Слав. Разположен е върху площ от 2 дка. Емблематичен манастир за историята на манастирското строителство поради голямото количество запазени документи за него. Открит е специален каъм, върху който се е писало с калем. Това свидетелства за съществуването на книжовна школа към манастира.

Всичко бе обрасло в растителност, но в общи линии това са руините на големия манастир

Оттук поехме отново към вътрешността на града. Минахме покрай Кордопуловата къща с прилежащата към нея църква “Света Варвара”. Минахме покрай Болярската къща, която някога е била наистина много величествена. Сега от нея са останали няколко стени, напомнящи за внушителността и.

Кордопуловата къща и църквата “Света Варвара”

Последната спирка от обиколката на града бе църквата Свети Антоний.

Църквата “Свети Антоний”

Наричат я още-Църквата на чудесата. Мистичната обител е единствена по рода си. Само две църкви в Еврропа са наречени на светеца. Чудесата тук са се превърнали в ежедневие. В църквата преспиват душевно болни. За по-леките случаи и една нощ е достатъчна. Преспиваш в  църквата и се будиш нов човек. Но при сериозни заболявания се налага нощуване 40 нощи.

“Свети Антоний”

За да не избяга лекуващият се, точно в средата на църквата има колона, около която е завързан метален синджир, завършващ със скоба. Именно тази скоба се закача за крака на болния з ада не избяга. Звучи малко зловещо, но хиляди са историите за богомолци, излекували душите и телата си в мелнишката църква. А благодарните миряни носят всякакви дарове пред иконата на светеца. Ако имате път към Мелник, непременно се отбойте в църквата. Изключително интересни са стенописите, които не следват традиционния канон. По стените са изрисувани прозороци…

Иконостасът

Като заключение мога да обобщя, че Мелник е не просто архитектурен резерват, не просто град с множество винарни, Мелник е град-приказка. Влизаш в него, преживяваш славната история на града, потапяш се в мелнишкия дух, бит и атмосфера и  излизаш някак облагороден, пречистен и щастлив. Аз си тръгнах толкова заредена и щастлива от възможността да обиколя всички тези интересни места, че наистина ще бъда още по-щастлива, ако успея да запаля искрата у вас да посетите това вълшебно кътче от нашата страна.

Благодаря на Елисавета Иванова, нашата екскурзоводка и на Антон  Ковачев – Главен уредник на Историческия музей за прекрасния тур из Мелник.