Средата на юни. Тук в София си беше буквално студено, но в седмицата преди да заминем времето се постопли и заприлича на лято. Температури около 24-25 градуса.
Нямах търпение за това пътуване и приключение. Знаех, че ни предстои доста дълъг път, но всяко хубаво нещо изисква и усилия в повечето случаи. Усилието в случая бе това да се абстрахираме, че ще пътуваме цял ден.
Време, разстояние, пътни условия до Лефкада
Потеглихме в събота. Активният летен сезон все още не е започнал и като цяло нямаше особено голям трафик. Тръгнахме около 09:00 сутринта. С няколко кратки спирания за не повече от 10-15 мин, след изминати 700 км и време около 9 часа, около 18:30 пристигнахме във вилната зона на Василики-Понти, в която бе и наетата от нас вила.
Пътят на гръцка земя минава покрай Солун, Верея, Козани, заобикаля Йоанина и навлиза в планински район с множество изкачвания, спускания и поредица от дълги тунели. Пътищата са предимно магистрали, за които заплатихме около 15-17 евро в посока. Спуснахме се покрай Йонийското крайбрежие и малките селца Никополис, Митикас, преминахме покрай град Превеза (в който град четох, че има летище) и не след дълго през подводен тунел стъпихме на остров Лефкада. Влязохме директно в град Лефкада -пристанищен град с много, много яхти, катамарани и всякакъв вид водни превозни средства паркирали на пристанището. Пътят за Василики, който е в южната част на острова минава покрай източния му бряг през градовете Лефкада (който е и най-големият град), Никиана, Перигиали, Нидри и след около 40 мин и 40 км (сметнати от Лефкада) пристигнахме във вилата.
Вилата
Вилата се намира, както споменах по-горе във вилната зона на Василики. На около 2 км от центъра на градчето. От нея виждахме цялото градче и разбира се разкриващата се красотата на залива. Любезният ни стопанин бе оставил торба с покупки за “добре дошли”-измежду които хляб, колбаси, кашкавал, течен шоколад, сладко, напитки всякакви, зеленчуци и плодове. Рядко, да не кажа никога не ми се беше случвало такова внимание от страна на домакин.
Разбира се, имаше и недостаттъци, които резервирайки няма как да предположиш. Около къщата живееха няколко котки, които на пръв поглед не бяха обезпаразитени. Стояха нон стоп върху масата и столовете пред къщата и нямаше как да ги използваме. И хигиената не беше на особено високо ниво, та хубаво си изчистихме вилата на следващия ден. Но го отдавам , че може би бяхме първите гости за тази година. Както се казва бели кахъри, не искам да се фокусирам върху тези неща.
Вилата е на два етажа с голям хол, трапезария, кухня, една спална с баня и тоалетна на долния етаж и две спални с баня и тоалетна, плюс огромна тераса на горния етаж.
Разходка из Василики
Всяка вечер вечеряхме във Василики. Посетихме няколко ресторанта по крайбрежието, които разкриваха красиви гледки към залива и Йонийско море. Впечатление ни направи това, че цените са с малко по-високи от миналата година конкретно от Ситония, където ходим най-често. Липсва ранообразие от риби-основно се предлагат ципура и лаврак. От морските дарове – имаше традиционните калмари, скариди, отопод. В Лефкада като цяло само на едно единствено място ни поднесоха десерт, нещо, което на Халкидики е правило.
Василики е красиво място за разходка. Има си типичната уличка с малки магазинчета и всякакви сувенири, дрехи и други стоки, но някак култивирано и ненатрапващо се.
И все пак повтарям, че ние бяхме малко извън сезона и никъде не срещнахме лудница и тълпи от туристи, което направи почивката доста приятна.
Плажовете на Лефкада
1. Агиофили (Agiofili)
Гледка за милиони – Агиофили
Разполага се на 3 км и в рамките на 10 мин пристигнахме до Агиофили. Паркингът се заплаща – 10 евро, с които обаче след това си взимаш напитка от малката каравана разположена над самия плаж. Шезлонг с два чадъра струваше 20 евро. Плажът не е голям, разполага с храна като гироси, клуб сандвич, различни салати и разядки.
Отбор гмуркачи
Лично за мен това бе един от най-впечатляващите плажове. От снимките ще се убедите.
Освен с кола, до Агиофили може да се стигне и с лодка. Водата е кристална, идеална за шнорхел. Плажът е с камъчета и често пълен (но не и в нашия случай), но много живописен.
Градският (морски) транспорт в Лефкада
2. Амуса (Ammousa)
Вторият ден избрахме Амуса. Отново на Югоизток, около 20-на минута от Василики. Малко уютно заливче, с камъчета. Мястото разполага с две заведения. Цената на два шезлонга +чадър бе 14 евро. Мястото е спокойно и подходящо за семейства или хора, които не обичат вълните, тъй като това е заливче.
Приятно мяясто, но не и в моят Топ 3.
3. Катизма (Kathisma)
Най-северният плаж от западната част на острова, до който успяхме да стигнем. Широк и лесно достъпен плаж с хубав пясък и тюркоазена вода. Подходящ за хора, които обичат удобства – има барове, чадъри, дори басейн на някои места. Малко по-оживен, особено през сезона.
Ние бяхме в най-северната част на плажа, имаше покрит паркинг-безплатен към заведението Soul, иначе цената на комплект шезлонги плюс чадър бе 20 евро. Фрапето на повечето плажове варираше межуд 3 и 4,50 евро, вода 0,5 мл- 0,50-1 евро.
Над самия плаж има високи хълмове, от които потеглят много парапланери, тъй като тук има по-силни течения. Хубав плаж, но бих предпочела някои от другите изброени плажове, ако трябва да избирам.
4. Гиялос (Gialos)
Плаж от западната част на острова. И до тук времето за достигане от Василики бе около 30-на минути, като пътят минава през централната част на острова-изкачваш и след това спускаш планински хълмове и минаваш през китни, шарени градчета. Бих казала голямо попадение.
Малко по-труден за достигане, но идеален ако търсиш спокойствие. Широка плажна ивица с високи скали на нея. Паркингът не се заплаща, комплектът чадър с шезлонги струва 15 евро. Разполага с голям плажен бар/ресторант с красива гледка към Йонийско море. Плажът е с едър пясък. Идеално място за шнорхелинг и стендъп падъл. Тук Кари се престраши и влезе с нас с маската си и разглеждахме скалите във водата. Няма нужда да споменавам колко чиста е водата на острова и колко много риби имаше-всякакви.
5. Каваликефта (Kavalikefta)
Ако сте почитатели на по-малките, закътани и не пренаселени с хора плажове, то Каваликефта е точно за вас. Местата, които най-много исках да посетя в Лефкада.
Плаж с тюркоазени води, огромни скални късове, разхвърляни по плажа и изключително фотогеничен пейзаж. Каваликефта се намира недалеч от Каламитци, от западната страна на острова и до него се стига по наистина стръмен, изпълнен с множество завои, тесен път. Но си заслужава. Ние го посетихме в следобедните часове и на паркинга не ни взеха такса, но предполагам, че е отново в рамките на 10 евро. Над плажа има малко барче с маси за сядане, но бе затворило и не мога да споделя мнение, за това какво се предлага там.
Плажът е с бели камъчета, силно препоръчвам обувки, за да се чувствате комфортно. Тук посрещнахме залезът на Слънцето и беше наистина магично усещане.
6. Микрос Гиялос (Mikros Gialos)
Последният ни ден и плаж беше на Микрос Гиялос. Още един защитен залив – спокойна вода, удобна за плуване. Но тук водата не бе със характерното изумрудено синьо – явно в този ден имаше някакви подводни течения, които бяха донесли доста зеленикава вода. Но за мое голямо учудване, в следобедните часове водата се избистри. Единственото, което смятам като неподходящо е, че водата тук става изключително разко много дълбока. Наоколо има няколко заведения, стаи под наем и малко по-туристическа атмосфера, но не прекалено. Умерено оживен бих казала. Оказа се, че дотолкова не ме впечатли, че дори не съм и снимала, затова не мога и да ви покажа.
7. Круизът
В един от дните се качихме на круизно корабче от пристанището на Василики и цял ден плавахме като посетихме едни от най-красивите и труднодостъпни плажове на Лефкада – Егремни и Порто Кацики. Стигнахме до Кефалония и градчето Фискардо, посетихме остров Итака, пещерата Меганиси, и още няколко много интересни места, закоито смятам да разкажа в отделна статия. Ако посещавате Лефкафа и решите да направите тази разходка тук оставам и повече информация за круизната фирма.
