Шишманово кале - крепостта край Самоков

Отдавна посетихме това място. Преди близо година, но все не идваше ред да напиша пътеписа, посветен на Шишманово кале.

Пролетта на 2018-та година, и по-точно един чудесен априлски ден се оказа идеалното време за разходка в посока Самоков и Бели Искър. Първата част от разходката ни включваше посещение на екопътека Бели Искър. Денят бе станал вече голям, времето бе сравнително топло, така, че пътувайки в посока Самоков от село Бели Искър се отбихме до въпросната историческа забележителност.

Къде се намира крепостта “Шишманово кале”?

Пътувайки от Самоков, след около 3 км. в посока село Мала църква и село Говедарци във ваше дясно ще видите хълма, на който е разположена крепостта. Тъй като все още не е изградена хубава инфраструктура до крепостта, може да се досетите, че няма и изграден паркинг. От асфалтовия път ще се наложи да карате около 50-100 метра по черен път, за да стигнете подножието на крепостта и там, където ви е удобно да оставите автомобила си. Ще видите голяма табела с информация за крепостта и оттам по една малка виеща се пътечка за има няма 5 минути ще се окажете сред руините на крепостта Шишманово кале.

Ако пътувате от София…

Крепостта “Шишманово кале”

Крепостта “Шишманово кале” се разполага върху северния склон на Шишманов хълм. В източна посока спрямо него се разполага възвишението “Пашаница”. Двете възвишения образуват т. нар. “Дервишов проход” (Шишманов проход). Двете височини съставляват порта към прохода, които в далечни времена са служели за охрана. Важни пътища са минавали оттук – единият е идвал от Адриатическото крайбрежие, през Пауталия, Филипопол към Константинопол, а другият от Сердика към Македония.

И в двете посоки – интересни обекти

Проучване на крепостта

Любопитен факт е, че “Шишманово кале” е първият археологически обект, споменат в българската публицистика. Редица видни книжовници-възрожденци пишат за историческото място. Обектът става отново интересен за научната общност през 2004 г., когато започват редовните археологически разкопки с ръководител Веселин Хаджиангелов (директор на Исторически музей гр. Самоков). През първите шест сезона са проучени 50 декара, от които става ясно, че “Шишманово кале” заема малко повече от половината, от които са разкопани едва 15%. Разкопките са подновени с пълна сила през 2015 г.

Части от разкопаните квадрати на крепостта

Интересен факт: Интересна е легендата, свързана с крепостта. Преданието разказва, че именно тук е гробът на последния владетел на Търновското царство цар Иван Шишман: Според някои изследователи при твърдината в бой с турците, е загинал не царят, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Докато въпросът какво точно се е случило е открит и все още дискусионен, то археологическата наука вече е категорична, че “Шишманово кале” е средновековният Самоков – значителен български град от периода ХІІ-ХІV в.

След проведените разкопки става ясно, че “Шишманово кале” представлява цял град, който се състои от предградие и същински град, ограден с крепостни стени и цитадела. Ясно очертани са границите на града, очертани от крепостна стена, като е локализирана една от градските порти.

Шишманово кале

Покрай нея са разкрити още стопански помещения. Работилници за железодобив и останки от пещите, в които се е топил метала. Както знаете Самоковския край е известен с добива на желязо. Извън крепостните стени е разкрит раннохристиянски култов център, който включва две раннохристиянски базилики. За тях ще разкажа малко по-надолу в разказа си.

История на поселенията тук

Най-ранните податки за живот тук с обзор върху цялото самоковско поле са свързани със съществуването на тракийско селище, което се развива значително след идването на римляните. Впоследствие то е укрепено със зид, а над него се развива крепостта. След проведените проучвания става ясно, че селището е населявано от романизирани траки и известен брой готи. Разкритите работилници, пещи за топене на рудата, отпадъчни продукти недвусмислено говорят за поминъка на тукашното население – рудодобив и металодобив.

През късната Античност тук е разквартирувано едно от следните военни сформирования: римски гарнизон, самостоятелна част или 2-ра луценсийска кохорта.. Към този период се отнсят и двете гореспоменати базилики.

И тази крепост отметнахме с малката 🙂

Крепостта продължава да съществува и през Средновековието, макар с частични прекъсвания. По време на Второ българско царство тук е съществувал цял град с основен поминък рудодобив и металодобив. Върху раннохристиянската базилика, по-известна като “Петрова църква” частично е разкрита голям храм от XII-XIV век, което допълва всеобщото твърдение за една сериозно застъпена християнска религиозна традиция в Самоковския край.

Кога точно е окончателно напуснат града не може да се каже със сигурност.

Базиликите

Изгледът…

Двата раннохристиянски храма са разположени на два съседни хълма. Тази известна като “Петрова църква” е долепена към вътрешната част на крепостната стена, а другата – “Епископската базилика” се намира на около 200 метра в северозападна посока.

“Петрова църква”

Към момента тя е частично разкрита – източният й край с част от апсидата, подари което не може да се възстанови цялостния й план. Градежът й е от ломени и речни камъни със спояваща част -хоросан. Както по-горе загатнах върху част от тази църква е разкрит частично плана на на голяма средновековна църква от XII-XIV век. Макар и не напълно разкрита, нейният градеж и архитектурни детайли напомнят на църквите от Червен и Мелник.

Епископската базилика

Намираща се извън крепостната стена, тя впечатлява с интересен план и архитектурна деорация. Еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад, но с допълнително пристроен параклис от южната й страна. От изток храмът завършва с полукръгла апсида. Отвън тя е била декорирана и подсилена с 4 пиластъра, а отвътре е имала синтрон с трон, който по принцип служи на епископите в техните служби и оттам всичко това навежда на мисълта, че в нея е служил епископ, откъдето идва и названието й. Много възможно е седалището на духовника да се е намирало в самата крепост. Това твърдение се подсилва и от разкрития близо до църквата гроб на висш духовник. След анализ на намерените археологически материали до голяма степен би могло да се твърди, че този храм е изграден от готите, живели в крепостта.

Епископската базилика

Струпването на няколко християнски храма от различни епохи дава основание на учените да разглеждат Самоковския район като религиозен център.

В следващите години кой знае какви нови открития ще бъдат направени.

Самата аз силно се надявам и ще се радвам ако целият комплекс “Шишаново кале” бъде консервиран и експониран за туристи по един подходящ начин. А повярвайте ми, мястото наистина е страхотно. А освен друго е и паметник, обявен за археологически обект от национално значение. И с тази гледка към Самоковското поле и Витоша….