Здравейте, приятели! Радвам се, че продължавате да посещавате моя сайт и да четете за приключенията ми! Във връзка с усложнената ситуация и с цел да минимизираме щетите за всички засегнати ви съветвам да НЕ ПЪТУВАТЕ! Никога не съм вярвала, че ще посъветвам някой да не пътува, но обстоятелствата го изискват! Скоро всичко ще бъде наред и ще продължаваме да опознаваме красивата ни родина и да обикаляме света!
По света

Неапол – Част 2

Неапол
Юлия Вукова
Написано от Юлия Вукова

 Из подземията на Неапол

След сутрешната обиколка на Неапол, която включваше Катакомбите на Сан Дженаро и Археологическият музей, разходката ни продължи в търсене на Наполи Сотеранеа, а по-късно и  Тунел Бoрбонико.

Napoli Sotteranea

В общи линии за да стигнем до Napoli Sotteranea трябваше да се върнем в самия исторически център, на една от главните търговски улици, където дълга опашка се бе извила в очакване на поредния час за влизане в подземията на Неапол. Групите влизаха според езика, на който щеше да се проведе обиколката като едновременно се допускаха няколко групи. Нашата бе с екскурзовод на английски език и точно в 3.00 вратите се отвориха и поехме из дебрите на подземията на съвременен Неапол.

Неапол

В очакване пред входа на Наполи Сотеранеа…

Всички знаят за изключителната красота и пленителност на Неапол, за неговата култура и изкуство, но малко са хората които знаят за историята на градските подземия. Неотдавна неаполитанците възвръщат своя интерес в тази посока, имайки в предвид, че няма много данни и сведения, а това със сигурност може и се превръща във все по-голяма туристическа атракция.

Неапол

Из тайните проходи…

Първите исторически сведения за обитаване на тези места са от преди 5000 години, в края на праисторическата епоха.  По-късно гърците започват да копаят меката скала туф за да издигнат крепостни стени на града и да построят своите храмове и да оформят гробниците-хипогеум. По времето на император Август, римляните продължават да копаят като изграждат 400 км акведукт, наречен Клавдий. Така през следващите векове градът се разраства, а с това се налага и  разширяването на крепостните стени, а подземните акведукти увеличават своите размери. В края на 19 век подземният акведукт е затворен поради епидемия от холера. Интересното е, че по времето на Втората световна война неаполитанците използват тези подземия като бомбоубежища. Днес много от частите на тези подземия не са достъпни, но за сметка на това тези до които има достъп се радват на  голям  туристически интерес от цял свят.

Разходката из подземията преминава през няколко етапа:

  1. Гръко-римски акведукт- цистерни снабдявали Неапол с вода цели 23 века
  2. Разходка из стария римски театър на Неапол, който през 15 век е включен в основите на няколко съвременни сгради
  3. Част от галерията “Summa cavea” на римския театър, в която има постоянна експозиция на стари предмети, използвани някога в пиесите.
Неапол

Подземните градини с босилек

Няколко различни туристически тура се предлагат в зависимост от желанията на туристите. Нашият бе стандартният, който обходжа самите бомбоубежища, водните резервоари и гръкоримската кариера. Преминахме през изключително тесен тунел с широчина 30 см със свещ в ръце в колона по един. Изключително забавно беше, някои от туристите в групата разказваха страшни истории през това време, докато единствената светлина идваше от пламъците на свещите, които носихме. Бяхме заведени в малка подземна градина, в която се отглеждаше така характерният за цяла Италия,а и не само босилек, който получаваше светлина от луминисцентни лампи и набавяше необходимата вода само от високата влажност на въздуха.

Интересно бе, че както се разхождахме из подземията в един момент иизлязохме на повърхността в съвременния град. Влязохме в съвсем обикновена къща, в която се открива тайно стълбище зад хладилника на семейството, в чиято къща бяхме.

Неапол

Хладилникът, зад който се оказа тайния проход към театъра

Оттам по стъпала се оказахме в следващо подземие, в което видяхме част от стария римски театър, докато накрая излизайки обратно към повърхността не се озовахме под терасата на друга съвременна къща. Общо взето миналото и настоящето тук вървят ръка за ръка, нямат разка граница по между си, а се вплитат едно в друго, което прави цялото това изживяване изключително незабравимо.

Неапол

И краят на подземната разходка се оказа тук-под терасата на едно обикновено неаполитанско семейство

Ако някога посетя Неапол отново, със сигурност бих се въррнала в Наполи Сотеранеа, само че с така нареченият “приключенски тур”, при който в подземията се влиза със специална екипировка, туристите се спускат с въжета в дълбоките цистерни и изобщо адреналинът е на доста по-високо ниво. Но като за първи път, бяхме изключително доволни от видяното. За съжаление не мога да Ви покажа много снимков материал от подземията, тъй като снимането със светкавица е забранено, а без светкавица-снимките не са особено добри .

Работно време ? : Всеки ден от 10.00-18.00, туровете на английски са на всеки два часа

Билети ? :   редовен билет 9 евро; за студенти и преподаватели 8 евро. Ако имате Артекард получавате 10 % отстъпка от цената. При всички положения таксата си струва.

Официален сайт ? : http://www.napolisotterranea.org/

А сега е време да се отправим към следващата спирка-Тунел Борбонико.

Преминахме през голяма част от историческия център. Използвахме метро за няколко спирки. Изключително учудващо за нас бе, че метрото в нито един от пътите , в които го взимахме не беше претъпкано, не се усещаше лудница или нещо подобно. Явно и наземният градски транспорт е доста използван в Неапол.

След като слязохме от метрото на спирка Piazza Municipio пред нас изникна ефирната осанка на Кастел Нуово, който бе изключително впечатляващ. Това бе и първият подобен замък, който някога виждам.

Неапол

Кастел Нуово

Замъкът стоеше изключително гордо на брега морето. За съжаление, нямахме време за да надникнем в него. Преминахме покрай Театър Сан Карло и Палацо реале, докато не се озовахме на огромния площад Piazza del Plebiscto или с други думи Площада на народа. Той бе заключен между масивната сграда на Театъра Сан Карло и срещуположната нему Базилика Сан Франческо. Сграда изключително силно напомняща на Пантеона в Рим. Поне на мен.  Фасадата е увенчана с портал, лежащ върху шест колони и два йонийски стълба. Отвътре кулата е кръгла с две странични капели. Кулата е висока 53 метра.

Неапол

Базилика Сан Франческо ди Паола

Единственото силно разочароващо нещо, но не и учудващо ме, бе мръсотията на площада пред базиликата. Склонна съм да вярвам, че като неделен ден е имало някакво събиране, протест, концерт и службите по чистота все още не са почистили… Определено Неапол е доста мръсен град, за жалост.

Неапол

И друг поглед към Сан Франческо ди Паола

Тунел Бoрбонико

Ето, че се озовахме пред Галерия Борбоника. Тя бе втъкана из между сградите и ако не знаех какво се крие из недрата на този район, никога не бих предположила какво има отдолу.

Неапол

В една от преките на тази уличка се намира и входа на Галерия Борбоника

Допреди няколко години тя е била ветеринарна лаборатория, а  днес е вход за Галерия Борбоника. Оцелихме последният възможен час за влизане в Галерията и след като групата се събра потеглихме надолу. Екскурзоводката Мария Тереза бе изключително симпатична девойка, която кипеше от енергия и желание да ни разкаже всичко, което знае за Тунела, но…. говореше адски бързо и неразбираемо.

Неапол

Поредният турист, насочил се към Галерия Борбоника

Галерията е построена през 1853 г от Фердинанд II, който опасявайки се от избухване на въстание, поръчал прокопаване на тунел от Царския дворец  до бараките на улица Морели. По време на Втората Световна война зоната е използвана като военна болница. Войната оставя своите отпечатъци навсякъде. Може да бъдат видяни различни надписи с желания, молитви, клетви по стените от хората, обитавали галерията по време на бомбандировките през 40-те години.

Неапол

Причудливи изобретения от частите на колите, скрити под земята по време на Втората световна война

След това се натъкнахме на подземно бомбоубежище от войната. Разгледахме цяла колекция от паркирани автомобили и мотоциклети, потънали в прах и забрава, скрити по време на войната.

Имаше няколко различни тура в зависимост от подготвеността и желанията на туристите. “Спелео” тур или “Приключенски тур”, но ние се спряхме на стандартния .

Работно време ? : Всеки петък, събота, неделя тур с екскурзовод  в 10.00, 12.00, 15.30, 17.30, турове на английски и италиански няма от понеделник до четвъртък.

Билети ? : Цената за стандартния тур е 10 евро, намаление с Артекард-5 евро, а деца под 10 години-безплатно.

Официален сайт ? http://www.galleriaborbonica.com/en/

Вечер из Неапол

Дойде и време да излезем от Галерия Бурбоника. Изляззайки се озовахме между магазините на малък търговски център. Вече се беше стъмнило, и се озовахме на съвсем друго място, спрямо това от където бяхме влезли. Беше вечер и всичко беше в светлини. Вълнуващо бе да не знаеш къде си и само с помощта на картата да се ориентираш. Моят спътник, разбира се бе с отлична ориентация и веднага локализира мястото, на което се бяхме озовали. Една от главните търговски улици. Магазини, много хора, светеюи реклами. Всичко в това в голям контраст спрямо последното място, на което бяхме-Галерия Борбоника.

Неапол

Нощен Кастел Нуово

Идваше въпросът къде ще хапнем. Нямах търпение да опитам традиционната неаполитанска пица. Места за хапване имаше почти на всяка крачка. Ние избрахме една малка пицария, буквално изградена на самата улица. Имаше три масички отвън и няколко вътре. Чевръст сервитьор дойде, любезно ни поздрави и направихме поръчка. Пици, разбира се. Опитахме тамошната бира “Nastro Azzuro” и се отдадохме на сладки приказки за изминалия ден и плановете за утрешния. След това се разходихме из уличките на  “centro storico” и  опитахме неаполитански сладолед. Площадът Сан Доменико Маджоре, който сутринта бе пуст и някак самотен, в този вечерен час бе препълнен от младежи, глъч, музика. Сякаш на следващия ден не бяха на работа, те се забавляваха на самите улички. Атмосферата бе наистина приповдигната. За нас обаче предстоеше следващият изпълнен с приключения ден, а именно разходка до Амалфийското крайбрежие – Соренто, Позитано, Амалфи и един неуспешен опит за разходка из Херкулан. Но за всички тези емоции в следващата статия 🙂

Позитано

Една запомняща се гледка към Позитано

Няколко съвета за Неапол:

❗Бъдете изключително внимателни, в никакъв случай разсеяни, тъй като в Неапол престъпността е на доста високо ниво. Дръжте личните си вещи в джобовете. Ако сте с чанта, плътно я притискайте към себе си. За всеки случай.

? Ако решите да наемете Rent a Car, имайте в предвид, че неаполитанците са доста непридвидими шофьори, и бъдете особено нащрек тръгнете ли по крайбрежието, където пътищата са изключително тесни и с много обратни завои. Разминаването става на милиметри.

? Не пропускайте да опитате прочутият неаполитански джелато. Истинска наслада за сетивата.

? Знаете ли, че Неапол официално е признат за родно място на пицата? Не пропускайте възможността да опитате вкусна капричоза, неаполетана или маргарита.

? Не изпускайте възможността да опитате традиционния за Неапол и Цяла кампания ликьор-лимончело, който се пие силно изстуден след вечеря.

?  Не пропускайте да посетите: Археологическият музей на Неапол, катакомбите на Сан Дженаро, Наполи Сотеранеа, Тунел Борбонико, Кастел Нуово и Кастел дел Ово и всичко онова, зa което ви остане време, разбира се 🙂

 

 

Map not available!

2 коментара

Остави коментар

В момента потребител разглежда: