Нощна стража – Заслужава ли си играта?

Рядко пиша неща, които не са свързани с пътувания в блога, като също така рядко  използвам трибуната си, за да се изказвам негативно, но силната емоция, която остави играта в мен ме накара да напиша този пост. Надявам се с него да помогна на повече хора да преценят дали това е тяхното приключение или като мен не са попаднали на правилното място и най-вече сред правилните хора 🙂

Нека започна с малко предистория. За играта научихме от наши приятели и се случи така, че от няколко места чухме за нея в кратък период от време. Отзивите бяха смесени, като преобладаваха по-отрицателните. Тоест, всички, които са участвали по 1 път в играта ни казаха, че не е кой знае какво и че в общи линии ще киснем в колата няколко часа. Когато ги попитахме за задачите и дали са интересни ни обясниха, че логиката е много специфична и не е за всеки. Въоръжени с високо самочувствие за себе си и маниер “пф, аз ли няма да мога”, решихме да се пробваме. Записахме се за играта и след ден-два трябваше да платим цялата сума – 80 лв. за отбор. Разбира се, не получихме никакъв документ, като касова бележка или фактура, а само едно картонче, на което беше задраскано с кръстче “София”.

Леко съмнително ми стана, подобно нещо да служи като верификация, при положение, че първокурсник по дизайн ще го сглоби на Фотошоп за 10-тина минути, но отново си казах “явно са още в началото и липсата на отчетност и структурираност ще е временна”. Явно дребните сигнали за нивото на професионализъм е трябвало да хванем още в самото начало с организацията на начинанието. Някак преживяхме факта, че държавата пак ще е прецакана, но малко хора могат да се похвалят, че лично финансовият министър къса билетчетата за вход и зачакахме събота.

Няколко пъти от организаторите се включиха по WhatsApp с указания. Първо ни писаха къде ще е срещата и в деня на играта ни писаха, че това е номера, от който ще получаваме загадките. Тук трябва да отбележа, че WhatsApp беше единствения начин да се свържем с някой представител на организаторите по време на играта.

Срещата беше на паркинга на голям строителен, мисля, хипермаркет на бул. Владимир Вазов. В отбора имахме човек, който знаеше почти всички квартали достатъчно добре, за да знаем в каква насока да се движим. Това беше и оръжието ни, поне според нас. Както се подразбира всеки отбор, разполагаше с кола и трябваше да търси различни места из София.

На паркинга имаше малко суетня, след което дойде един млад господин и подскачайки от левия на десния си крак, нервно, нервно, каза да се съберем около него, тези, които играят за първи път. Чинно го наобиколихме и той буквално за 1 минута даде указания:

“Вижте картата, която сме качили във Фейсбук с границите на играта. Питайте по WhatsApp дали има смисъл да тръгвате към мястото, което смятате за отговор, за да не се разкарвате напразно. Винаги търсите малък код от няколко букви и няколко цифри.” That’s it 🙂

Раздаде по едно малко листче на всеки от отборите, което беше и първата ни загадка. Всеки отбор получи различни листчета. Тук си пролича, кои са печени в играта и кои не. Тези, които знаеха какво се случва взеха листчетата и веднага тръгнаха с колите. Другите, като нас, започнаха да гледат в една точка и да се чудят какво се случва.

Нашата първа загадка беше един линк към картинка с 3 цифри и 2 букви на нея. Оборудвани с лаптоп, фенерче, карта, няколко телефона и както си мислехме много логично мислене ще е необходимо започнахме да бистрим идеи. Ентусиазирани от предстоящото приключение започнахме да мислим всякакви сценарии, докато на около 5тата минута не се светнахме, че ние всъщност не знаем какво търсим 🙂

Улица ли, адрес ли, кръстовище ли, сграда, човек, квартал, линк към друга загадка? Никаква идея. Решихме, че с риск да изглеждаме глупави ще попитаме организаторите. Отговорът беше гледайте внимателно, на 30та минута имате жокер. И сега, както знаем, по нашите ширини една от най-големите опасности е някой да  те помисли за глупав и затова леко с въпросите, именно така и ние решихме, че щом другите го могат значи и ние можем и почнахме да мислим ли мислим.

Така в първите 2 загадки реално се провалихме с гръм и трясyк, но пък си помислихме, че още не сме влезнали в играта и ни трябва време.

След края и поискахме решенията на първите 2 задачи, силно амбицирани да хванем някаква логика. Еми, хора, не успяхме. По глупави не сме се чувствали от дните в университета, когато ни караха да учим по 500-600 дати наизуст (завършила съм археология).

Моралът вече беше на 0, даже на минус 10, но все пак искахме да поиграем още малко и най-вече да си докажем, че не сме толкова глупави, колкото показваха първите 2 задачи. Следващата задача, вече на 100% ни доказа, че логика няма. Просто няма в решенията и най-вече, това което ни накара да се откажем буквално от това да мислим, беше отговора именно на тази трета задача, която с много налучкване успяхме да разгадаем.

Задачата беше кодирана в една толкова известна мелодия, че няма как да не я знаете. Спокойно, не е на Гери-Никол или Фики :).

Текст на Иван Вазов: Де е България.

Този път настояхме да ни кажат, какво търсим и разбрахме, че е кръстовище. И се започна бясното ровене по картите, които имахме. Както знаете в текста има мнооого географски понятия, а на повечето от тях има кръстени улици в София. Започнахме да търсим такива, които се пресичат. Всеки път, когато питахме: “Това ли е?” отговорът беше: “мнем”. След 20 минути получихме жокер да се концентрираме върху зората. Еми, 2 мин по-късно вече имахме и отговора. 2 улици: Хоризонт и Светлина в края на София, малко след Орландовци с тези имена правеха кръстопът и там беше следващия ни код.

В крайна сметка към 4 сутринта бяхме на 7ма или 8ма задача и вече уморени и силно отегчени и се отказахме, като успяхме да решим около половината от загадките до момента. Допълнително проблемите с полицията на една от локациите тотално ни отказа.

С цел да не ви отегча, ще спра с разкодиране на загадките и ще поставя няколко въпроса, които ние през цялото време на играта си поставяхме:

Конкретно по последната загадка: Защо точно зората? Как да се сетим, че става дума именно за зората, а не за Стара планина или Тракия или някоя от другите около 10 улици с географски имена в София, много от които също имат кръстовища?

Просто липсваше всякаква логика, защото отговорът можеше да се крие във всяка една от тези улици със същата логика, както и в това кръстовище, което организаторите си бяха наумили.

През цялата игра лиспваше момента, в който решаваш задачата и си сигурен в отговора и просто минаваш напред. Във всички загадки (без 1-2) имаше по повече от 10 възможни решения, които с пълна сила можеха да са верни, също толкова, колкото и отговорът.

Тук искам да разказажа за един мой любим феномен изследван от двама учени, които за мен са достигнали до едно от най-важните заключения за хората. Казват се David Dunning и Justin Kruger от университета в Корнуел. Те обясняват нещо изключително трудно с нещо изключително лесно:

Ето това видео на великия John Cleese може да ви каже в резюме, какво точно е Ефектът на Дънинг-Крюгер:

Или с по-прости думи: Глупавият човек е толкова глупав, че не може да осъзнае колко глупав е и ако си много глупав, как може реално да знаеш колко глупав си?

Объркахте ли се? Еми ето как аз бих перифразирала думите:

Ако на човек му липсва всякаква логика за нещата, как самият той ще знае, че няма никаква логика за нещата, като му липсва това количество логика, за да стигне до отговора, че няма логика?

Реално всеки един човек на земята е включен в категорията “глупав”: Някои са глупави по математика, други по история, география, физика, химия, Логика и т.н. Именно за това живеем в толкова пъстър и интересен свят, в който всекидневно научаваме нови и интересни неща 🙂

Така, с цел да съм сигурна, че някои хора няма да се засегнат или обидят искам да поясня, че според мен мозъчната дейност, която учените визират може спокойно да се замени с логиката или с чувството за хумор. Логиката е толкова субективна, колкото усещането за време или пък усещането за студ и топлина. При всеки човек е различно, но все пак има установени стандарти, които са обосновани статистически и се следват, разбира се с минимални вариации. Няма да задълбавам, смятам, че публиката ми е достатъчно интелигентна да си извади сама изводи.

В заключение искам да кажа, че идеята ни да участваме в играта беше да се забавляваме. Еми, не ни се получи, определено. Надали ще повторим, но пък за радост на организаторите отборите, които участват са почти еднакви всеки път и това надали ще им накриви шапката. В допълнение искам да кажа, че на следващия ден при обявяването на резултатите нашият отбор беше набеден, че се е държал подигравателно и арогантно, което отново мога да обясня с Ефекта на Дънинг-Крюгер, а фактът, че организаторите си позволяват да класифицират техни клиенти публично отново говори достатъчно за професионализма им.

Толкова много още имам да пиша за преживяването, но не мисля да ви отегчавам с проблемите с полицията, които имахме, защото една от загадките беше почти в двора на частен имот, а собственика не беше от гостоприемните или пък за снизходителното отношение на организаторите при нашите опити да разберем какво се иска от нас или пък с факта, че целият фокус на играта се измести, но за това вие сами ще разберете, ако се запишете 🙂 Статията представя изключително личното ми мнение, както и това на моите съотборници.

Ние просто искахме да си прекараме една хубава вечер и да се забавляваме, уви не успяхме! Явно всеки нов отбор страда от подобни терзания, но лично аз не бих дала втори шанс на играта!