Май месец е изпълнен с празници и почивни дни. Времето обикновено също е приятно и позволява близки и по-далечни пътувания. И този май покрай празника на българската просвета и култура и на славянската писменост решихме да се възползваме от синьото небе, галещото слънце и приятното почти лятно време. Отправихме се към Враца с няколко набелязани места като впоследствие добавихме още няколко. До Враца пътуваме не за първи път. Разказвала съм ви вече за посещението ни на пещера Леденика.

На път към Враца

Описвала съм пътя до Враца, но нека пак споделя. От София поемаме в посока Враца по автомагистрала Хемус и след известен брой километри, следейки табелите се отклонихме към Мездра. Всъщност първата набелязана точка не бе самата Враца, а едно село – Лиляче. Ако отбележите “Божите мостове” в Google Maps gps-ът юе ви заведе точно пред крепостта, която бе и нашата първа цел.

1. Лиляшката крепост

Село Лиляче се намира на около 16 км североизточно от Враца, като пак споменавам на идване ние не влязохме в града, а директно отидохме към Лиляче. Има табели навсякъде, така че следвайте ги и няма как да се изгубите. Ако не, се доверете на навигацията.

И ето, че неусетно се озовахме пред Лиляшката крепост. Тя е разположената в равнинната част между селата Лиляче и Чирен. От нея не е останало много – част от крепостната стена и два входа. Много малко информация има за нея и от това, което прочетох става ясно, че тя е била временен стражеви пост в късно римската епоха. Вътре, отвъд стената всичко бе обрасло. Не е поддържано. Все пак реших да поразгледам отвъд нея и вървейки по пътеката се натъкнах на беседка и друга пътека с парапет, която представете си опасваше успоредно долната част на укрепената територия.

Всъщност Лиляшката крепост е отправна точка за Божия мост.

За посещение си отделете:

0:10 часа

---

---

Лиляшката крепост е подходяща за:

         

---

Кога да се посети:

      

---

2. Пещера Проходна Божите мостове

Божите мостове – красива проходна пещера се намира точно под Лиляшката крепост. В зависимост близо до кой вход на крепостта сте спрели пътеката, която отвежда към природния феномен е на има-няма 5 минути. Това, което държа да отбележа е, че пътеката, която отвежда към това чудо на природата е горска, но пък в стръмната си част е опасана с парапет от едната страна. Все пак бе изключително хлъзгаво и наистина трябва много да се внимава. Имайте едно на ум. Веднага след дъжд не е много разумно да я посещавате.

Въпреки това красотата, която се разкри пред нас ни остава без ума и дума. Тя е от типа пещера “проходна”. Такива обекти вече съм ви представяла. Спомняте ли си статиите ми за Чудните мостове в Родопите и пещера Проходна Очите на Бога?

 

Сводът на пещерата е с височина 20 метра, широчина приблизително 25 метра и дължина 100 метра. Реката бе по-скоро ручей, за който четох че през лятото се превръща в няколко малки езерца, които стават дом на множество гласовити жаби, откъдето идва и другото име на пещерата – Жабокрек. Малко над Божите мостове тръгва пътека, която всъщност установихме се слива с пътеката с парапет, която навлиза в Лиляшката крепост, за която ви разказах малко по-рано.

За посещение си отделете:

0:15 часа

---

---

Божите мостове са подходящи за:

    

---

Кога да се посети:

    

---

3. Скален манастир “Свети Иван Пусти”

От Божите мостове се насочихме към скален манастир “Свети Иван Пусти”, който за съжаление бе затоврен. Реално манастира нямаше табела с работно време, което ние да не сме оцелили или нещо подобно. Вероятно хората от манастира бяха излезли на пазар, по работа или някъде другаде. Наистина за съжаление, тъй като много искахме да посетим и да разгледаме тази Света обител. А манастирът, сякаш кацнал на малка планинска полянка, която от своя страна кацнала на огромна скала. И всичко това така закътано между вековните дървета. Изкачвайки се по лъкатушещия тесен път към манастира по нищо не се разбира какво те очаква в края на пътя. От главното шосе, той също не може да бъде видян.

Не мога да ви покажа снимки от самия манастир по разбираеми причини, но пък това което бях прочела за него е наистина впечатляващо. Един от най-малките манастири в България, пазещи стара и интересна история. Днес, от първоначалния вид на Светата обител съществува само манастирската църква. Това, което може да бъде видяно вътре датира от 12-13 век. Реставрирани са и скалните икони, със следи от времето върху тях. С обновяването си, манастирът се превръща в място – единствено и неповторимо, благодарение и на добрите намерения на грижовните си стопани и миряните от околността.

За посещение си отделете:

0:20 часа

---

---

Скален манастир “Свети Иван Пусти” е подходящ за:

         

---

Кога да се посети:

    

---

4. Наследствена пътека Вратица и крепост Вратцата

Нямаше как да не посетим и тази крепост. Особено впечатлени останахме от начина, по-който е решено експонирането й. макар, че бе занемарено, имайте в предвид, че самата крепост се намира на склон, със сипеи, това е наистина добър начин да запознае любопитните посетители с останките от миналото на крепостта Вратцата. Маршрутът се намира до прохода Вратцата и преминава през археологическия обект в местността „Градище”.  Монтирани са дървени парапети и стълби, които дават възможност посетители от различни възрастови групи да посетят археологическия обект. Обособени са отделни места за отдих. Поставени са седем указателни табели с богата информация.

Посетителите могат да се запознаят с разкритите до момента археологически структури, които свидетелстват за богато културно-историческо наследство от IV в. пр. Хр. до XIV в. Много забавно се получи, тъй като от другата страна на пътя на самия проход, някъде в гората има заведение, в което се празнуваше сватба. Може да си представите силната музика как кънтеше и как озвучаваше всичко наоколо. Та даже и една “Бяла роза” изтанцувахме.

Сега сериозно, посетете я. Ако сте любители на историята и археологията ще ви е много интересно. Указателните табели са много изчерпателни и представят нагледно всичко онова, което е запазено, макар и много малко да е то.

За посещение си отделете:

0:40 часа

---

---

Наследствена пътека Вратица е подходяща за:

    

---

Кога да се посети:

    

---

5. Археологически музей в град Враца

Археологическият музей на Враца е дом на едни от най-забележителните съкровища, открити по нашите земи.

Наколенникът от Могиланската могилаТук се намира невероятното Рогозенско съкровище, което съм имала честта да разгледам отблизо. Част от предметите съм държала в ръката си по време на една лекция по време на следването си.

Можете ли да си представите каква емоция е да държиш сребърна каничка с позлата в ръката си? Невероятна. Е, нека не се отклонявам от настоящето.

Разгледахме музея, като новост  е залата Първа Атомна. Тук е изложено умалено копие на една от машинните зали в АЕЦ “Козлодуй”. В командната зала освен макети има и истински елементи взети от затворените вече блокове на централата. Доста вълнуващо. Както в повечето музеи, има постоянни експозиции, представящи периода от Праисторията, през Античността, та чак до Възраждането, и в случая недалечното минало на АЕЦ “Козлодуй”.

Заповядайте и се насладете в едно богато, славно, героично минало.

За посещение си отделете:

0:40 часа

---

---

Археологически музей е подходящ за:

         

---

Кога да се посети:

      

---

7. Къща-музей на Баба Илийца, село Челопек

И преди съм я посещавала, някога в студентските години. Къщата на Вазовата героиня от разказа “Една българка” се намира в самия център на село Челопек. От Враца до селото разстоянието е около 13 км.  Веднага след Освобождението на България, Иван Вазов  е един от първите, които посещават Ботевите места. Пътят му тръгва от Черепишкия манастир за да търси лобното място на Христо Ботев. Опиянен от красотата на Врачанската природа Патриархът на българската литература написва неповторимите си стихове “Една българка” и “Дядо Йоцо гледа”.

Всъщност образът на Баба Илийца е реален. Рожденното и име е Пена. Тя става снаха в село Челопек в Илиевия род и оттам всички започват да я наричат Елица. След нея остават на 400 потомъка на нейния род, разпръснати из цялата страна. Музеят пресъздава част от бита на мрачните от онова време. Интересната експоцизия привлича хиляди туристи годишно. Няма да разкривам повече за да ви е интересно, когато го посетите.

За посещение си отделете:

0:10 часа

---

---

Къщата-музей е подходяща за:

         

---

Кога да се посети:

      

---

7. Връх Околчица

Това бе черешката на нашата екскурзия. С нетърпение очаквах да се изкачим на връх Околчица. Пътят – около 20-на км преминава през село Паволче, оттам през село Челопек, за което вече разказах и така неусетно завой след завой се озовахме на 1058м над морското равнище.

През далечната 1901г. видна група  с участието на Ботеви четници съставя първия официален протокол за сраженията на опълченците във Врачанския Балкан. За място, на което да бъде издигнат паметник на Христо Ботев и неговата чета, комисията определя връх “Околчица”, като “видно, лично, достъпно и близко до последното сражение”.

Интересен е историческият маршрут “По стъпките на Ботевата чета”, който запознава посетителите с формирането и движението на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до тези места. Трасето се изминава за около час и 30 минути. Така, че ако ви е интересно може да се запознаете предварително и с тази опция за опознаване на част от славното българско минало. Под хълма със самия паметник има огромна поляна, на която най-вероятно се провеждат местни събори и събития. Има скамейки, сцена, пейки. Обезателно, когато посещавате региона си отделете време за връх Околчица.

За посещение си отделете:

0:40 часа

---

---

Паметникът на връх Околчица е подходящ за:

         

---

Кога да се посети:

    

---

В рамките на ден посетихме нови и непознати места. Ако ви предстои разходка във Враца и околността препоръчвам всяко едно от местата, за които съм ви разказала в тази статия.

С пожелание за много време за пътувания!

Ваша Юлия 🙂

 

 

 

SaveSave

SaveSave